9315 | 10 ноем. 2015 | 15:05

Повече от пет часа продължи заседанието, политиците единни за рисковете пред националната сигурност

Пет часа продължи заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност на „Дондуков” 2. Тема на заседанието е „Промени в геостратегическата среда за сигурност и произтичащите от това рискове и заплахи за националната сигурност“.

С пълен консенсус и резервирано отношение от АТАКА, можем да се поздравим с всичко, което демонстрираха политическите сили днес. Това каза президентът Росен Плевнелиев след заседанието на КСНС на тема „Промени в геостратегическата среда за сигурност и произтичащите от това рискове и заплахи за националната сигурност“, предаде Агенция „Фокус”. „КСНС обсъди промените в геостратегическата среда за сигурност, както и способностите на държавните институции да противодействат. Системата на международни отношения е изправена пред предизвикателства. Бежанският натиск се превърна в основен рисков фактор за ЕС и държавите-членки”, заяви Плевнелиев.

По думите му, големият брой мигранти е натоварил системите за сигурност на страната. „МВР е разработила и прилага плановете по защитата на границата за нелегално преминаващите. Най-непосредственият риск е рискът от нарастване на миграционния поток от и към България. Кризата в Украйна продължава. Наличието на конфликти в непосредствена близост до границите ни предизвикват допълнително напрежение. Зависими сме от доминиращ доставчик на газ. България трябва да продължи усилията си за запазване на позициите си за транзит на енергоносители”, каза още Росен Плевнелиев.

От думите на президента стана ясно, че най-сетне ще бъде създадено специализирана  структура за киберсигурност.„Констатираме, че страната ни все още не е изградила необходимата система и не разполагаме с достатъчно ресурси, за да се справим ефективно със засилващите се киберзаплахи“, заяви Плевнелиев. Той припомни случилото се по време на изборите, когато бе блокиран достъпа до сайтовете на ЦИК, ГРАО, Информационно обслужване, на президенството и на парламента.   

„Фактът, че атаката бе направена в деня на избори и референдум показа, че тя има ясна цел и е провокация към обществото и държавата. Тя демонстрира сила в киберпространството, която много малко държави притежават, но и показва уязвимостта на страната ни“, подчерта държавният глава. И допълни, че това е нова опасност, „която се нуждае от задълбочен анализ и разработване на достатъчно ефективни мерки за противодействие, като използваме и опита на партньорските служби за сигурност“. „Необходимо е да се вземат спешни мерки от нормативен, институционален, кадрови и ресурсен характер“, каза още Плевнелиев.

На заседанието на присъства министър-председателят Бойко Борисов, председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов, лидерът на ДПС Лютви Местан, председателят на БСП Михаил Миков, председателят на ПГ на АБВ Борислав Борисов, лидерът на АТАКА Волен Сидеров, съпредседателят на ПГ на БДЦ Светлин Танчев и съпредседателят на ПГ на Реформаторския блок Радан Кънев.

Консултативният съвет за национална сигурност отправи следните препоръки към институциите:
 
1. Министерският съвет да предложи мерки, насочени към оптимизиране на дейността на структурите в сектор „Сигурност“ и подобряване на способностите им съобразно променената среда за сигурност.
 
2.  Съветът по сигурността при Министерския съвет да приеме план за действие в ситуация на мащабна бежанска и миграционна вълна, на която и да било външна граница на България, който да бъде осигурен финансово и технически. Основен приоритет е ефективната защита на държавната граница.
 
3. Министерският съвет да разработи и внесе в Народното събрание проект на закон за противодействие на тероризма.
 
4.  Министерският съвет да осигури кадрово, финансово и технологично звената за киберсигурност за изграждането на способности за ефективно и своевременно противодействие на кибератаките. Министерският съвет да  приеме Стратегия за киберсигурност и план за нейното изпълнение. Да се създаде подходяща структурна организация, която под ръководството на национален координатор по киберсигурност да осъществява непосредствено дейностите по изпълнение на Стратегията за киберсигурност.
 
5. Министерският съвет да инициира законодателни промени с цел хармонизиране на нормативната база с тази на ЕС и НАТО по отношение на защитата на комуникационните и информационните системи. Да се използват пълноценно международните механизми и програми за изграждане на общ капацитет и способности за киберзащита.
 
6. Всички компетентни институции активно да работят за формиране на единна европейска позиция, насочена към постигането на трайно решение на конфликтите в Близкия изток и Северна Африка и миграционния натиск.
 
7. Българските институции и политическите партии да работят активно за формиране на единна европейска позиция за разширяване на зоната за сигурност чрез ускоряване на евроинтеграцията на страните от Западните Балкани при спазване на критериите за членство и гарантиране на българските национални интереси.
 
8.В своята дейност българските институции и политици да участват активно в процеса на намиране на трайни решения за справяне с причините за миграционната криза в няколко направления: