42150 | 26 юли 2015 | 15:25

Мечтаем да сме живи и здрави и България да е добре

Близнаците Благовест и Светослав Аргирови от известния дует от близкото минало „Братя Аргирови“ са родени на 23 април 1959 г. в Пловдив. Двамата завършват Държавната музикалната академия „Панчо Владигеров“. Благовест свири на виолончело, а Светослав - на пиано. По-късно Светослав завършва и Академията за
музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив.

Започват да пеят през 1981 г. в трио „Вега“, на следващата година създават дуета „Братя Аргирови“. За броени месеци печелят огромна популярност, като всяка тяхна песен се превръща в хит. Издали са шест албума с огромен тираж, музика за тях са писали най-добрите ни композитори - Тончо Русев, Зорница Попова, Иван Пеев, Александър Йосифов, Атанас Косев, Стефан Димитров, Найден Андреев, Вили Казасян, Морис Аладжем, Митко Щерев, Мария Ганева.

В периода 1983-1986 г. участват на фестивали в Братислава и Дрезден и дори оглавяват дискокласация в Унгария и Германия. След 1988 г. работят по клубове в скандинавските страни, но по-късно дуетът се разпада. Днес Благовест живее в София, а Светослав е в Норвегия.

- Споменахте по телефона, че сте били в Пловдив. Живее ли някой в родния ви дом?

Благовест: Не, ние продадохме къщата и сега на нейно място е построен блок. След като почина баща ни, майка ни я взехме при нас в София.

- Светославе, ти по-рядко си тук, как изглежда днес родният ти град?

Светослав: И двамата много си обичаме нашия роден град и никога няма да го забравим. Прекрасен е! Много ми хареса, много добре се развива и се радваме за него, както и за София, защото живеем повече от 30 години тук.

- Мнозина продължават да ви споменават с най-добри чувства. Как си го обяснявате?

Благовест: Това ни радва и означава, че едно време сме направили песни, които хората са харесали и са запомнили. Много е приятно това чувство.

- И още ги припяват, цитират...

Светослав: Надявам се и ще се радвам да е така.

- Ето, например „И замирисва на море“... Почти 30 години си тананикаме рефрена в началото на всяко лято. Каква е историята на тази песен?

Благовест: Беше написана от Стефан Димитров като музика за филма „Забранено за възрастни“. Ние винаги вземахме песни от него, защото според нас е създал едни от най-хубавите. Иначе повече от половината, които сме изпели, са си наши композиции. Веднъж, идвайки вкъщи, Стефан ни предложи няколко песни, между които беше „И замирисва на море“. И двамата много я харесахме веднага. Казахме: „Стефане, това е нашата песен!“, а той: „Щом ви харесва, ваша е.“ Текстът е на Георги Борисов, един поет от Перник, много симпатичен човек и също наш приятел. Записахме я през 1986 г. и влезе в третата ни плоча.

- По ваше време и други пев­ци бяха следвани от тълпи фенове, но вашето име продължават да споменават като легенда.

Благовест: Причината е в песните. Според мен това е важното - добре свършената работа. Имаше много обич към музиката ни и към нашите почитатели. А слушателите усещат, когато ги обичаш.

- Визията ви тогава и текстът на песните ви бяха доста западняшки, и това по време на тоталитарния режим. Как си обяснявате, че ви оставиха да пътувате и да пеете каквото си искате?

Благовест: Ние много не сме пътували на Запад, там заминахме чак през 1987 г. Най-големите си турнета сме правили в бившия Съветски съюз, тогава не беше трудно да се организира концерт там. Вярно е, че бяхме много привилегировани тогава, като всички български артисти в Съюза, правехме дълги турнета, изобщо българските артисти бяха много популярни.

- Вярно ли е, че по време, когато Алла Пугачова е вземала по 18 рубли на концерт, вие двамата сте вземали по 500 долара?

Благовест: Така беше, но не че Алла Пугачова не е заслужавала, просто такова беше отношението на „Госконцерт“ към чужденците, на които плащаше повече. А българските певци бяхме приемани много възторжено.

- Истина ли е, че сте били любимци на Тодор Живков и на други хора от партийния елит тогава?

Благовест: Не, нямаше такива работи. Никой не стоеше зад нас. Всичко, което сме постигнали, е било с труд. Имахме и много късмет. И това, че бяхме близнаци, че сами пишехме песните си, оказа влияние.

- Това ваше лято май отново започна в Гърция.

Благовест: Да, щом Светослав си дойде в България, веднага заминаваме за Гърция. Имаме приятели, собственици на пет­звезден хотел. Той се намира на третия ръкав на Атон, казва се „Александрос палас“. Това ни стана традиция.

- Психолозите говорят за особената привързаност между близнаците. Вие двамата липсвате ли си и само веднъж годишно ли се събирате?

Благовест: Липсваме си, разбира се. Брат ми обикновено си идва два пъти в годината - всеки юли и септември.

- С какво се занимаваш днес в София, Благовесте?

- Живея от 35 години тук, занимавам се с бизнес. Имам собствена инвестиционна компания, правим вложения в областта на недвижимите имоти.

- Не ти ли липсва музиката?

- Няма човек, който да е бил музикант и да не му липсва музиката. На мен също, но така се стекоха обстоятелствата. Брат ми замина за Норвегия, а хората ни знаеха и приемаха като дуета на близнаците... Аз направих един самостоятелен албум „Благовест и приятели“, в който включихме песни с Дони, Стефан Вълдобрев, с Данчо от „Сигнал“, но това беше преди 20 години...

- След грандиозните концерти, слава, екзалтирани фенове изведнъж попадаш в офис, започваш сериозен бизнес. Как преживя тази промяна?

- Не беше много драматичен този преход. Времената бяха много динамични тогава, когато се случиха всичките тези неща. Знаеш, че ние, българите, умеем да се приспособяваме и да правим от нищо нещо.

- Светославе, а ти какво правиш в Норвегия?

- Аз продължавам да се занимавам с музика. Диригент съм на два смесени хора - жени и мъже, от сопран, алт, тенор и бас. Дирижирам и един оркестър и свиря на орган в църква в неделя в град Брьонешунг.

- Добрата стара школа от НМА „Панчо Владигеров“?

- Да, добрата школа от консерваторията, после завърших и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Благовест завърши само консерваторията с виолончело.

- Разкажи за норвежкото си семейство.

- Имам много хубава жена, норвежка, казва се Кристин, и син Кристофър, който сега ще стане на 24 години. Той завърши бакалавърска степен по психология и започва да учи за биоинженер - нова перспективна специалност. Каза, че биологията му е по-интересна от психологията.

- Влече ли го музиката?

- Много е музикален, свири на баскитара в две детметъл групи.

- Приема ли бащински съвети за музика, сцена?

- Нашите вкусове са доста различни. Ние пеехме диско, а той е точно в противоположната, бих казал, посока - рок, и то най-твърдия вид.

- Слушал ли е вашите записи?

- Слушал ги е, разбира се, и казва, че му звучат доста екзотично (смее се). Нашите песни са записани преди около 30 години, звучат му интересно, не е неговата музика, но казва, че това, което сме направили, заслужава уважение. И аз мисля така.

- Добра оценка, като имаме предвид, че детметълите не признават и не харесват много други стилове...

- Синът ми дори направи със своята банда нашата песен „До вчера“ в детметъл аранжимент. Смята, че е станала много добре и че е подходяща за детметъл (смее се). Но това е тяхното мнение.

- А на теб как ти звучи?

- Слушах я, доста е странна, не прилича много на оригинала.

- Светославе, от години се каниш да се върнеш в България. Кога ще го направиш?

- Да, от 18 години съм в Норвегия. Много ми се иска да се върна за постоянно, но трябва да остана още две-три години. Лични причини.

- А Кристин дали ще приеме да живее тук?

- Съпругата ми перфектно говори, чете и пише на български. Много й се отдават езиците и сама се научи, без преподавател. Кристин обича България, смята, че е една прекрасна страна, и би живяла тук. Разбира се, иска от време на време да отскача и до Норвегия. Та смятам, че в бъдеще ще е така - ще сме ту в България, ту в Норвегия... И аз, и тя имаме вече две родини, и двете са прекрасни и се допълват взаимно, що се отнася до климат, култура, природа. Така че имаме голям късмет.

- Като се върнеш в България, къде те води носталгията?

- Навсякъде. Много обичам родината си, връщам се с огромно удоволствие и сърцето ми винаги остава тук.

- Благовесте, какво правят твоите двама синове?

- По-големият син от първия ми брак Александър е на 25 години, живее в Норвегия, завърши Кралската военновъздушна академия и е военен пилот. По-малкият ми син Кристиян е на 18 години и е пълен отличник. Учи в частна английска езикова гимназия. Сега учи за бакалавър по международна програма с английски език.

- Твоите синове как са с музиката?

Благовест: И двамата нямат интерес към музиката. Не са музикални и пеят под душа (смее се).

Светослав: Защо, Александър например пее много хубаво.

Благовест: Чичо му, който по-често контактува с него, понеже и двамата живеят в Норвегия, има повече информация за Александър.

- А слушат ли песните ви?

Благовест: Слушат и ги харесват.

- Разказвал ли си на децата си за вашите легендарни времена?

Благовест: Да, но повече Кристиян е слушал, защото живеем заедно в България, и всеки път умира от смях, като му разказвам нашите истории.

- Напоследък много групи се събраха отново след години раздяла. Кога да очакваме и вас пак заедно на сцената?

Благовест: Нека брат ми да каже, че се връща, тогава ще мислим. Да сме живи и здрави, това е най-важното.

Светослав: Както вече споменах, трябва да изчакаме две-три години. И тогава, като се върна, ще вземем решение с брат ми.

- Дали ще е в същия стил? Диско вече не се слуша.

Светослав: Трябва да измислим нещо ново.

- При вашата вокална школа бихте ли опитали в модерен поп вариант?

Светослав: С Благовест имаме много сериозна подготовка, що се отнася до музика и пеене. Нямаме проблеми, аз мога да пея всичко, и поп, и опера. Даже в Норвегия съм пял теноровата партия на „Реквием“ на Мо­царт. Учил съм оперно пеене при проф. Рени Бръмбарова, жената на великия певец и педагог Христо Бръмбаров. Не е проблем да минем в друг стил, въпросът е да решим и да го направим.

Ще ми бъде много приятно да стане и да постигнем поне половината от този успех, който имахме преди двайсет и няколко години. Последният ни успех с „Гот е“, беше преди 17-18 години.

Благовест: Подготовката на един голям концерт е сериозно нещо. Трябва да го направим изключително професионално. Но най-важното е брат ми да се върне.

- Как продължава лятото при вас?

Благовест: Казах ви вече, че ще ходим пак до Гърция, а през септември, когато брат ми се върне отново, ще прескочим до Испания, в Палма де Майорка.

- За какво мечтаете?

Двамата: Да сме живи и здрави и България да е добре.