30984 | 18 дек. 2015 | 12:57

В наръчниците за поведение на съдиите в САЩ не се допуска каквито и да било коментари от съдии по повод работата на законодателната власт

Публичните акции на действащи магистрати, недоволни от гласуваните конституционни промени, повдига много сериозни въпроси от гледище на конституционния ред и базисни демократични принципи. Разделението на властите не се отнася само до ненамеса на парламента и правителството в съда, а и за ненамеса от страна на съда в законодателната и изпълнителната власт (извън съдебните актове, с които правораздава).

Публичният натиск на една фракция от съдии, предвождана от Лозан Панов и Съюза на съдиите, за приемане на конкретни промени в Конституцията, погазва принципа за политическа неутралност на магистратите (чл. 6 от Закона за съдебната власт) и съставлява недопустима намеса в конституционната функция на Народното събрание, което има суверенното право да осъществява законодателната власт.

Действащи съдии да изразяват публично недоволство от гласуване в Народното събрание е също толкова укоримо и неконституционно поведение, което нарушава принципа за разделение на властите, колкото би било публичното недоволство и натиск от страна на депутати или министри спрямо съда да реши определено дело по определен начин.

Дебело трябва да се подчертае, че в случая със съдийския „протест“ не става дума за участие в академична дискусия или свобода на изразяване на свободни граждани, а за публична демонстрация на действащи съдии, носещи символни атрибути на съдебната власт, канещи граждани за „обсъждания“ в съдебни зали не за друго, а в знак на несъгласие със суверенно решение на повече от 3/4 от народните представители.

В етичните кодекси и наръчниците за поведение на съдиите в САЩ изрично се изтъква недопустимостта на каквито и да било коментари от съдии по повод работата на законодателната власт и опасностите от изразяване на позиция в рамките на законодателния процес. И се дефинират много рестриктивно темите, по които съдии могат да приемат покана за изслушване в Сената или Конгреса по законодателни въпроси, свързани със съдебната власт (въпроси на съдебния бюджет, администрацията на съда и технически аспекти на правораздаването, но не и големи теми за устройството на съда или за материалния закон).

Каква реформа на съдебната власт и какви конституционни промени да гласува парламентът е не просто експертен въпрос, а преди всичко въпрос на политически възглед за състоянието, проблемите, балансите и конституционния ред. Няма нито абсолютна истина, нито безспорно понятие за „съдебна реформа“. Един възглед и аргументи за нея има РБ, друг БСП, трети ГЕРБ и пр. Зад всеки от тези възгледи застават определени части от българското общество.

Въпросната съдийска фракция заема страна в един политически дебат, защитавайки политическия възглед на една партия - РБ. Да не забравяме, че политическите сили в парламента са излъчени от българския народ, за разлика от съдиите. Парламентът е еманация на народния суверенитет като фундаментален принцип на съвременната конституционна държава. Съдиите нямат подобна демократична легитимация. Тяхната работа не е да приемат или определят правилата, а да ги прилагат и тълкуват. Когато съдии с лекота напускат територията на Конституцията и разделението на властите, как да очакваме, че тези съдии утре няма със същата лекота да нагазят в тресавището на беззаконието!?

Тези въпроси трябва да бъдат поставени в центъра на обществената дискусия. И се надявам г-н Панов и Съюза на съдиите да ги осмислят в дълбочина и през призмата на правото, държавността и юридическите аргументи, а не през кривото огледало пропагандни клишета, политиканстване и конюнктурните борби за власт и постове.