11699 | 17 юли 2015 | 15:28

Наши реставратори ще приберат експонатите от изложбата „Епопея на тракийските царе“

До 28 юли съкровищата ни от изложбата „Епопея на тракийските царе“ трябва да се върнат в България. Това разкри директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров, чийто екип отговаря за транспортирането на ценностите до София. Експозицията, заемаща част от известното крило „Ришельо“ до входа на Лувъра, приключва в понеделник (20 юли). Повече от четири месеца тя се радваше на силен интерес както от туристи, така и от специалисти от цял свят.

Трима български реставратори заминават за Париж, за да подготвят над 1600-те предмета за пътя обратно. Ценностите ще бъдат опаковани в същите бронирани сандъци, с които тръгнаха от София през март. В металните кутии, които издържат на падане от голяма височина и на пожар, са положени специални „легла“ от стиропор и вата за допълнително предпазване на находките. Подготовката за връщането на експонатите ще отнеме около седмица, обясняват учените.

Не всички ценности обаче ще се приберат в София до края на месеца. Акцентът на изложбата „Епопея на тракийските царе“ - бронзовата глава на Севт III, ще бъде пренесена директно в Лос Анджелис, където от 28 юли до 1 ноември ще е част от експозицията „Власт и патос. Бронзови скулптури от елинистичния свят“ в известния музей „Пол Гети“. Там изображението на гетския владетел, намерено от Георги Китов в могилата Голямата Косматка, ще бъде показано заедно с 50 произведения от Гърция, Италия, Испания, Англия...

Учените от „Пол Гети“ всъщност отдавна имат интерес към главата на Севт, която според в. „Фигаро“ е „истински шедьовър и чудо на античното изкуство“. Специалисти от американския музей помогнаха на българските си колеги за спешната реставрация на скулптурата, без която тя нямаше как да замине за Париж, а също дадоха и идеята как да се направи климатизирана кутия, предпазваща бронза по време на пътя.

Все още не е ясно какво ще е бъдещето на останалите експонати от изложбата в Лу­въра, когато те се върнат у нас. Преди месеци имаше планове всички те да бъдат изложени в Националния музеен комплекс „Квадрат 500“ до евентуалното им следващо заминаване. „Това може и да стане, но само ако се промени концепцията на изложбата, защото в този вид тя е направена специално за Лувъра и върху нея имат авторско право френските куратори“, коментират специалисти от Министерството на културата. Българските учени, участвали в подбора на предметите, обясниха, че идеята на парижките им колеги била да се покажат не само златото и среброто на траките, а и техните бит и култура. Затова в експозицията влизат както съдове от Панагюрското, Летнишкото, Рогозенското и Свещарското съкровище, така и гробищен инвентар, малки бронзови статуи от домашни олтари, съдове за хранене и за съхранение на вино.

След като „Епопея на тракийските царе“ бе изложена в най-големия парижки музей, престижни институции от цял свят я поискаха. Покани дойдоха от Великобритания, Азербайджан, Турция, Русия и други държави. Все още обаче няма яснота дали и кога ще се осъществят гостуванията.

Египетски жрец идва в Софийската баня

След като експозицията „Среща с египетски жрец“ гостува от Лувъра в Пловдивския археологически музей, тя ще бъде изложена и в столицата. Над 20-те древни ценности, сред които папируси, статуетки и надгробни стели, от 23 юли ще заемат зала в Музея за история на София (в бившата Централна баня), където ще останат до 13 септември.

Централно място в изложбата заема тежащата 700 кг статуя на египетския жрец Нахт­хорхеб (664-525 пр.Хр.). Лувърът я откупил от частна колекция по времето на крал Луи XVIII, който искал да обогати кралския музей. „Изработена е от споен пясък и олицетворява гения на египетското изкуство, утвърдил се през 3000-годишната му история“, разказва директорът на френския музей Жан-Люк Мартинез.

Заедно с него министърът на културата Вежди Рашидов договори гостуването на египетските предмети у нас по време на подготовката на изложбата „Епопея на тракийските царе“. В София може да се видят и други ценности от Лувъра - в Националния археологически музей все още са изложени съдове от римското съкровище Боскореале.