16484 | 3 февр. 2015 | 12:40

Интервю на Наделина Анева за бъркотията в системата и плановете на законодателя

- Г-жо Стоянова, не стана ясно защо според зам.-шефа на Комисията за финансов надзор (КФН) Ангел Джалъзов реалната доходност на частните пенсионни фондове за последните 10 години е отрицателна - минус 0,16% на годишна база и минус 1,7% общо за 10 години? Според тяхната асоциация обаче доходността е положителна и е 0,46% от 2002 г. досега.

- Пенсионните фондове отчитат минимална реална положителна доходност от 2002 г., а КФН - само за последните 10 години. Разминаването идва от това, че през 2002 и 2003 г. методиката е различна от тази, която действа от 2004 г. досега. В първите години не е била приспадана инвестиционната такса, която се взема от всяка вноска на хората (до 5%). По тази причина това са два несъпоставими периода. През 2002 и 2003 г. има много сериозна доходност.

- Хем са отчели тези 5% от таксите в общата сума на нашите партиди, хем са си удържали тези пари, така ли?

- Да. Тогава също са си удържали по 5% от нашите вноски. Но проблемът не е в това дали реалната доходност е минус 0,16%, или е плюс 0,46%. Дори да е 0,46%, това е твърде малко, за да изпълни очакванията, които са възлагани на универсалните фондове за осигуряване на втората пенсия.

- Може ли да кажете каква доходност формират подобни дружества в други страни от ЕС?

- Не мога в момента да дам такава информация. Но е факт, че след кризата през 2008 г. много от фондовете в Европа загубиха доходността си, а някои в САЩ фалираха директно. При нас тази криза не се отрази толкова фатално. През 2008 г. у нас има сериозна отрицателна доходност във всички пенсионни фондове - над 23%. Но това не е изяло парите на хората. В Ирландия обаче имаше фалити. Това е така, защото съгласно нашия закон има ограничения да се инвестира в акции и облигации на публични компании.

- Все пак има ли рискове при инвестирането на нашите пари за втора пенсия?

- Разбира се, че има - за това каква доходност ще получиш или ще изгубиш парите. И тук е разковничето на дебата. Защото със закон държавата е задължила всеки един от нас 5% от своите доходи да внася в частен пенсионен фонд, но риска от това каква пенсия ще получи той след 10, 20 или 40 години, го носи изцяло лицето, без да има право на избор.

- Ще направите ли така, че този, който се осигурява, да може да управлява тези рис­кове? И има ли опасност той изобщо да не получи парите си за старост, когато дойде време за това?

- Според мен човек трябва да има избор какво да прави със своите пари. Първият му избор трябва да бъде дали въобще да избере този модел, или да остане изцяло в солидарния стълб на НОИ. Искам ясно да кажа, че всички родени преди 1959 г. ще получат пенсията си от НОИ на 100%. Всички, родени след 1959 г., ще получат намалена пенсия от НОИ, като намалението трябва да бъде компенсирано от допълнителна пенсия от съответния пенсионен фонд. И тук е разковничето. Ще може ли тази допълнителна пенсия да покрие това намаление от НОИ? Тоест един човек, роден на 1 януари 1960 г., ще взема ли толкова, колкото този, роден на 31 декември 1959 година. И дали ще се сбъдне предвиждането, че първият ще получи повече при други равни условия. Според мен трябва да дадем възможност и на хората, родени преди 1959 г., да избират между двата модела.

- Значи ще предложите границата 1959 година да отпадне от закона?

- Какво лошо има и аз да имам право на избор за времето, което ми остава за пенсиониране, т.е. 5-те процента да отидат в универсален пенсионен фонд, ако преценя, че така ще ми бъде по-изгодно. Искаме да дадем пълен избор на хората. Вторият момент е, когато избера фонд от капиталовия стълб, да мога да посоча не само в кой фонд искам да отидат вноските ми, но и да избера портфейл, който пасва на моите очаквания. Разискваме да има поне три вида портфейли, между които хората да могат да избират. Ако избера по-агресивен портфейл, рискувам повече, но бих могла да получа по-голяма доходност и пенсия. Балансираният, който в момента предлагат фондовете по закон, ми гарантира, че ще получа по-малка доходност, но с по-малък риск. При консервативния модел аз осъзнато ще получа по-ниска доходност, но ще имам категорична сигурност за парите си. Така отваряме темата за мултифондовете. Не бива политиците, така както е направено преди 12 години, да изземват решението от ръцете на хората.

- Имаше заявки за намаление на таксата за управление на парите ни с 40%. Това означава ли, че вместо по 12 млн. лв. на година собствениците на тези дружества ще си разпределят по 6-7 млн. лева дивидент?

- Разбирам въпроса ви. Той вероятно е свързан с информацията преди време, че един от фондовете си разпределял по 11 млн. лв. дивидент през последните две години. Това определено е печалба в резултат на тези сериозни такси. Въпросът е дискусионен и не бих отговорила с да или не. Категорични сме, че таксите трябва да бъдат намалени. Особено това важи за инвестиционната такса, която е 1% върху активите, които управ­ляват фондовете и които постоянно растат. Годишно тези активи се увеличават с около 900 млн. - 1 млрд. лв.

- Ще премахнете ли възможността собствениците да си удържат всяка година по 1% от натрупаните пари в партидите отделно от другите 5% върху всяка вноска?

- Това е единият вариант. Другият вариант е да се търси комбинация между двете, включително таксата да не е фиксирано число, а процент от друг показател като размер на активите, които се управляват, сумите, които постъпват, брой на хората.

- Нужен ли е гаранционен фонд - по примера на банките - в случай на фалит на фонд?

- Създаването на гаранционен фонд е тема, която е свързана с темата за минималната доходност. Сега в Кодекса за социално осигуряване (КСО) има такъв показател минимална доходност и всяка година тя се определя от КФН на базата на средната постигната доходност за последните две години от всички фондове. Тези, които имат по-ниска доходност, трябва да я допълнят или от специализираните си резерви, които отделят от таксите, или от собствен капитал. Проблемът се състои в това, че на изслушването в бюджетната комисия се установи, че минималната доходност може да бъде и отрицателна. Нали разбирате, че това е един нонсенс. Хем е минимална, хем отрицателна. За мен формулата, по която се изчислява доходността, не е приемлива. И това трябва да се промени. Гаранционният фонд е един от вариантите. Бих го оприличила на гаранционния фонд за банките. В него ще се събират суми и когато един човек се пенсионира и се окаже, че не е достигната минималната доходност, която ще бъде определена, той ще може да получи добавка от гаранционния фонд. Това са варианти, които трябва да се обсъдят.

- Започва проверка на КФН, която трябва да каже има ли добри и лоши фондове. Добра ли е идеята да им се направят стрес тестове, но и с участието на международни компании?

- Преди да правим стрес тес­тове и каквито и да било изводи за това има ли фондове, които са нарушавали правилата, първо трябва да кажем, че тези правила са твърде либерални. Комисията за финансов надзор показа информация колко много са се увеличили проверките, които правят на фондовете, и респективно глобите, които са им налагани. Даже знам, че има сигнал в прокуратурата срещу КФН за свръхнадзор. Така че надзор определено има, но той се прави за това дали се спазват правилата.

Въпросът е те дали са подходящи. Защото основната причина да имаме притеснения е това, че е възможно някои от фондовете, подобно на КТБ, да са инвестирали в свързани дружества. И дали тези свързани дружества биха могли да манипулират доходността. В момента определението в закона за свързани дружества е много постно. То отчита само пряка свързаност, и то над 50%. Тук трябва да се направи сериозна промяна в парламента и да се даде възможност на комисията да прави дълбочинно разследване за свързани лица в една група на второ и трето ниво.

До мен като председател на бюджетната комисия и до председателя на НС беше изпратено писмо от вестник „Капитал“ с три групи въпроси, за които твърдят, че не са получавали отговори от надзорния орган. Поискахме от КФН да ни отговори писмено по темите, които сега коментираме. После отново ще ги поканим в бюджетната комисия и ще направим допълнително изслушване за това как работи КФН, за да дадем отговор на въпроса има ли „гнили ябълки“ сред фондовете и имали ли чадър от комисията над някои от тях.

- Има ли проблем в коалицията, защото преди дни Реформаторският блок призова за общ фронт срещу ръководството на БНБ и КФН?

- Няма проблем в коалицията. Ние от ГЕРБ също искаме оставката на управителя на БНБ Иван Искров. Не мисля, че имаме различия и за КФН. Смятам, че реформаторите нямат все още доказателства за това, че комисията нарушава закона и действа избирателно. Очаквам ги и ако се получат такива, ние от ГЕРБ също бихме поискали промяна в КФН.

- От ДПС попитаха има ли опасност страната да влезе в дългова спирала и да надхвърли Маастрихстките критерии, при които дългът е не повече от 60% от БВП?

- Движението в момента е в изолация. По тази причина прави най-различни ходове с цел привличане на общественото внимание. Например злополучното искане на вот на недоверие по повод изказването на един министър. Това е втори пример - с въпроси за дългова спирала. Всичко това са приказки на пазара. Категорично смятам, че не влизаме в дългова спирала. За това, че през 2014 г. се наложи да направим свръхдефицит, като вземем още заеми, отговорност носи движението, което беше на власт заедно с БСП и „Атака“. За новото правителство тестът ще бъде през 2015 г. - дали дефицитът ще бъде надхвърлен или намален.

- БСП откри 13 основни фатални риска в управленската програма на кабинета. И обяви, че е плашещ анонсът за нова данъчна реформа, без да са ясни целта и посоката й. Кога ще обявите какви са целите на новата данъчна реформа?

- Това е програма на правителството, питайте министрите. Това, че БСП е открила някакви „проблеми“ в управленската програма, си е проблем на БСП.