15927 | 24 март 2016 | 09:07

В бранша се притесняват, че в страната може да нахлуят опасни болести, казва д-р Румен Караманов от Асоциацията на свиневъдите

Д-р Румен Караманов е роден на 19 юни 1956 г. в Гоце Делчев. Завършил е ветеринарна медицина. Научен сътрудник втора степен и бивш заместник генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба. Направил е проект за свинеферма от нов тип и през 2001 г. печели първо място на изложението АГРОМЕК в Дания. Има свинеферма в Ахелой.

-Д-р Караманов, по време на последния Съвет на министрите в Брюксел, стана

дума, че се необходими мерки за подкрепа и на свиневъдите, защото и този бранш пострада тежко от руското ембарго. Как върви бизнесът у нас?

-За свинете не съм чувал да има европейски пари за подпомагане. Някои държави предприеха различни механизми за запазване на собствените си обеми на производство, защото наистина е тежка сегашната криза за цяла Европа.

У нас секторът е пред затваряне и някои колеги най-вероятно вече пускат кепенци на фермите си. Проблемът е, че от две-три седмици цените в България са под средноевропейските с около 20-30 ст. за килограм живо тегло.

В момента животните се изкупуват по 1,70 лв. за килограм, дори ни натискат за 1,60 лв. без ДДС. В Германия цената е 2 лв. за килограм без ДДС.

За да бъдат транспортирани количествата до България има още поне 25-30 ст. на килограм живо тегло, а също и печалба за търговеца. Как тогава се поддържат нереално ниските цени на щанда за прясно охладени разфасовки?

-Кога за последно продавахте продукцията си на толкова евтино?

-Това не се е случвало от 18 години насам. Но тогава зърното за изхранване на животните струваше от 80 до 120 лв. за тон, а в момента е 320 лв. Да не говорим за по-високите цени и на другите компоненти, участващи във фуража, по-високите заплати и осигуровки, които плащаме сега.

Всеки може да си направи сметка как съществува браншът. В България се произвежда някъде около една трета от прясното охладено свинско месо, необходимо за нуждите на пазара. Другото количество идва от други държави. Дали отговаря на изискванията за прясно охладено месо, посочени в регламент N 853 на ЕС, е отделен въпрос.

Проблемът е, че у нас няма създадено национално законодателство. Въпреки че държавата има право да го направи чрез поднормативни документи, базирани на европейското законодателство и така да се защити родният бизнес.

Българските фирми се оказват потърпевши от това, че пазарът ни е разграден двор. Ние се оказваме отдушник на онези, които не са съобразили оптималните обеми на своето производсто и няма къде другаде да реализират продукцията си.

-И сте натиснати от чуждата конкуренция.

-Да, а проблемът е, че този внос не може да бъде спрян, защото европейското законодателство не позволява.

Но има и друго – голяма част от месата влизат у нас, заобикаляйки правилата за търговия. Не се внася ДДС и така стоката се изсипва на пазара на по-ниски цени, защото се укриват данъци.

-Но нали месото е сред рисковите стоки и камионите се бломбират на границата?

-Тези, които са в схемите на сивия сектор, винаги си намират вратички. В момента „на мода“ са транзитно преминаващите товарни автомобили. Слага се пломба само на месото, предназначено за българския пазар. Транзитно преминаващите не се пломбират на входяща граница с обяснението, че са предназначени за други държави.

Стоката се разтоварва някъде в страната и се реализира в сивия сектор без да се плащат такси и данъци.

На документи всичко се „оправя“ на някоя изходяща граница и все едно стоката е напуснала страната ни.

Затова в магазина може да се намери по-евтино свинско месо. Това е една от причините. Другата е, че се манипулира качеството, за да се постигне по-ниска цена.

Подобно е на емитиращите продукти в млечния сектор, без обаче да е отразено на етикета, който придружава стоката.

Ние изпратихме сигнали до Българската агенция по безопасност на храните и до земеделския министър Десислава Танева. Много се надяваме, че ще се вземат бързи мерки.

-От къде влиза това евтино съмнително месо?

-В момента от Румъния. Опитаха се да го реализират в Унгария, но някой там ги спря. Макар, че страната има забрана да изнася заради мерките за борба срещу заболяването чума по свинете. Впрочем, подобно ограничение има и за България, поради което и ние не можем да продаваме свободно на европейския пазар.

В бранша сме силно притеснени от внос на заболяване срещу, което се борим вече 6 години. През този период нямаме регистрирано ново огнище.

Румънското месо влиза на нереални цени в България, а причината е или в укриването на данъци, или в получаване на допълнително подпомагане от тяхната държава за реализация на излишните обеми продукция.

В края на краищата какво сме виновни ние, че преди няколко месеца са внесли от Германия и Холандия около 1 млн. прасета за доугояване и сега не могат да ги продадат. Само в Булгария ли намериха възможност да изпуснат парата?

Затова започва брожение сред свиневъдите у нас. Има предложения да се блокира Дунав мост, да не се пропускат хладилни камиони с хранителни продукти.

-Какво може да направи администрацията, за да ограници този безразборен внос?

Да бъдат приети поправки в Закона за храните в онази част, която има пряко и косвенно влияние върху нашия бизнес. Там, където европейското законодателство не позволява да се случи това, да се търси решение в създаване на поднормативна база - чрез наредби, защитаващи интересите на българския производител.

Да направи България това, което вече са направили другите държави, защитавайки собствените си интереси. Създаване на национално законодателство – наредби в защита на собственото ни производство. Това е в приоритета на МЗХ.

За да се ограничи контрабандата с хранителни продукти, във ветеринарния сертификат, придружаващ стоката, поискахме да бъде отразена и информацията на финансовия документ – фактурата. А също и обратно във фактурата - датата и номерът на сертификата. Това ще е много важно и за НАП, за да си събере данъците. Ще е улеснен и контролът на Агенцията по храните.

В същото време сме изненадани, че в работната група, която подготвя промените в Закона за храните, няма представител на нито една от браншовите организации в свиневъдството.

-А как потребителят ще разбере какво точно месо купува?

Необходима е и промяна в правилата за продажба на хранителните продукти. Например, в магазините и в търговските вериги се предлагат манипулирани продукти, т.е. месо, обработено с хранителни добавки. Цената, разбира се, е по-ниска, но това е за сметка на качеството.

Затова настояваме първо да се даде определение какво е прясно охладено месо и на какви условия да отговаря.

След това да го отделят за продажба на строго определен щанд. Т.е. да бъде установено разделение, подобно на сирената и кашкавалите от продуктите с растителни мазнини. Този механизъм проработи и купувачът знае какво плаща, защо избира едната или другата стока. Цената си има своята особновка.

А сега влизаш в магазина, има мръвки  за 4 лева, но никъде не пише, че това всъщност е полуфабрикат, обработен с консерванти.

-Малките магазини може да скочат, защото разделянето на продуктите ще означава да направят още разходи?

-Възможно е да реагират така. Но една хладилна витрина струва от порядъка на 700 лева. Не може за тези пари да се рискува бизнес за милиони. Всички тези предложения вече ги изложихме и пред парламентарната комисия по земеделие. Депутатите направо бяха потресени от това, което им разказахме.

-Но през тази година държавата отделя 28 млн. лева, за да подкрепи свиневъдството. На фона на общия финансов недоимък това не е малко. Какво искате повече?

-Да така е, ние сме много доволни от този жест, но тези средства не могат да покрият загубите, които понасяме в момента.

Поискахме допълнителна помощ, но разбрахме, че няма от къде да я получим поради липса на средства в бюджета.

Затова поискахме подкрепата на държавата за промени в законовите разпоредби, съобразени с европейското и Българското законодателство. Без тази подкрепа не можем да се оправим в жестоката атака и конкуренция на пазара.

-Хлебарите вече поискаха да се намали ДДС, а вие?

Най-полезно за всички е да се намали данъкът върху добавената стойност. Например, в Румъния миналата година свалиха ДДС на 9%, в Унгария от 27 стана 5%. Това направи по-достъпни храните за потребителите, защото паднаха крайните цени. Така и бизнесът живна. Това ще намали и интереса от укриване на ДДС. Време е и у нас да започне сериозен разговор по въпроса.