17245 | 27 окт. 2017 | 11:14

Социалистическата партия иска да покаже, че е алтернатива на ГЕРБ не само като критикува, но и като „пише домашното“, което властта е пропуснала да напише

Има една тема, по която БСП много лесно яде бой – европейската. При това съвсем незаслужено, защото България нямаше да е член на Европейския съюз, ако премиерът социалист Жан Виденов не беше подал документи за това през 1995 г. И ако друг премиер социалист Сергей Станишев не бе завършил успешно преговорите с Брюксел. Нима, ако Станишев не бе натиснал педала, за да стане възможно присъединяването ни през 2007 г., година по-късно някой щеше да се сети за нас? Особено, като се има предвид разразилата се междувременно икономическа криза.

Така и щяхме да чакаме европейския влак на някой глух коловоз.
След присъединяването на България и Румъния процесът на разширяването на Общността спря. Не обръщаме голямо внимание на тази тема, защото вече е външна за нас.

С други думи в началото на хилядолетието ни провървя. България успя да се възползва от историческия момент и да се присъедини към най-престижния клуб държави. Има такива исторически моменти, в които сякаш се отваря някаква „врата“, а след това с трясък се захлопва.

Сега отново страната ни има рядък шанс. По време на българското председателство на Съвета на ЕС ще се обсъжда бъдещето на Съюза и това как да изглежда той. Играта ще върви на наш терен. Нашият шанс е ръководейки този разговор като страна председател да натиснем педала и да направим възможно присъединяването ни към Шенгенското пространство и еврозоната.

Какво общо има с това опозиционната БСП, ли?

Опозиционната БСП се сети да разгледа на конгреса си документ, за какъвто правителството май не намира време, улисано в плочника пред НДК и избора на кетъринг и хотели за гостите. Според одобрения вече дневен ред на форума материалът „Председателството на Съвета на ЕС - възможност за страната ни“ ще бъде обсъден като втора точка на заседанието на конгреса на БСП в събота. Фактът, че даден документ се разглежда от най-висшия партиен орган свидетелства за важността, която съответната партия придава на тематиката му. В случая – на председателството на Съвета на ЕС.

За опозиционна партия такъв материал е просто задължителен, особено когато властта е обявила успешното провеждане на председателството за цел № 1. БСП иска да бъде възприемана като алтернатива на ГЕРБ. Една политическа сила става алтернатива не само, като посочва грешките на управлението. А и когато прави неща, за които властта или не се сеща, или няма време. Правителството не зададе критериите, по изпълнението на които гражданите да могат да отсъдят успешно ли е минало председателството или не. Може би нарочно. По-лесно е да говориш за него като за домакинство на спортно състезание – ще има такива и такива дисциплини, ще дойдат толкова състезатели, ще ги настаним, ще ги нахраним. При така зададени рамки „успехът“ е гарантиран.
Една опозиция на място нямаше право да проспи възможността да зададе своите рамки, в които да разположи липсващата политика.

Ето защо БСП написа този документ.
За да покаже, че има по-голяма картина от тази, която ни рисуват управляващите.
И не случайно автор на материала е президентът на ПЕС Сергей Станишев. Станишев бе инициатор на кампания „България в Шенген! Време е!“ още през март 2015 г. На кръгла маса през юни т.г., на която дойдоха премиерите Бойко Борисов и Симеон Сакскобургготски присъединяването към Шенген и еврозоната бяха отбелязани като приоритети. Затова няма съмнение, че тези две теми ще бъдат в основата и на материала, който конгресът ще обсъди. Още тогава, на 5 юни, Станишев подчерта, че ако „натиснем“ имаме шанс да влезем в Шенген до края на годината.
Приемайки такъв документ на конгрес, БСП това прави - „натиска“ правителството.

Като поставя въпроса за влизането в чакалнята на еврозоната и изработване на пътна карта за приемане на еврото от една страна и присъединяването към Шенген от друга, БСП не просто се изявява като проевропейска сила, а прави европейската същност на страната ни необратима. Защото, когато си в ядрото на ЕС, си завинаги в ЕС. Там се взимат важните решения. Това напук на дежурните обвинения, че червените все ги тегли към Москва. Обратно. Ако България не се присъедини към ядрото на Евросъюза, лесно ще се превърне в сива периферия (където ще си пробват късмета неевропейски сили), дори и формално да бъде член на Общността. Подозрителността към нас съществува, няма как бързо да се отмият наслагванията от векове наред, през които Европа е свършвали при Виена.

На БСП, като на една от най-старите социалистически партии в Европа подхожда и да постави в такъв документ още една важна теза - за възраждането на социална Европа.

За едно председателство е важно и каква политика ще представи. Още една причина в левицата да се хванат за писалките. И да включат Западните Балкани, за чиято европейска перспектива много се говори, в стратегическа рамка. Разгледани на парче, темата за присъединяването им не събужда интерес у останалите държави членки. Ние българите знаем колко е важно целият полуостров да е под властта на едни ценности, колко лесно може да стане, ако не буре с барут, но почти. Но за останалите балканските проблеми са толкова интересни, колкото нас ни засягат разправиите около квотите за улов на сьомга в Северно море. Никак. Виж, калканът е друго нещо. А калканът е в Черно море. Включвайки темата за Черно море към темата за Западните Балкани, имаме шанс да поставим на дневен ред в ЕС въпрос, кой засяга целия съюз, но нас особено – за отношенията с Русия. Защото Русия е от другата страна на „нашето“ море. Ако наистина искаме в него да плуват платноходки, българското председателство е удобен повод да поставим тази тема.

На партийните конгреси не случайно присъстват чужди дипломати. Те не се интересуват кой как и с кого ще се заяде по точка N на партийния устав. Интересува ги политиката. А в момента, в който предстои България да поеме председателството на ЕС, сигурно искат да знаят как изглежда то за българските политически партии. Изработвайки платформа за председателството, БСП се позиционира като единствената политическа сила в страната, способна да представи подобна картина. Която днес е в опозиция и притиска властта да се размърда. Но показва за какво иска властта, като представя визия за събитието, което самата власт е нарекла Номер 1. Но защо ли, не е счела за необходимо да облече това в документ.
Е, опозицията демонстрира, че може да напише домашното, което управляващите не искат или не могат да напишат. Така се прави, когато искаш да те възприемат като алтернатива.