11832 | 23 юни 2024 | 09:02

Системите за противоракетна отбрана пазят самолетоносачите на САЩ срещу модерно въоръжени противници като Китай или Русия, но да се разчита само на тях трябва да е последна мярка

Харисън Кас, The National Interest

Системите за противоракетна отбрана пазят самолетоносачите на САЩ срещу модерно въоръжени противници като Китай или Русия, но да се разчита само на тях трябва да е последна мярка.

- Самолетоносачите, защитени от ударна авионосна група и модерни защитни мерки, са трудни за откриване и атака.

- Въпреки военния напредък на Китай, включително въоръжението от противокорабни ракети и подобрени възможности за проследяване, американските авиносци се възползват от многослойни и сложни отбранителни системи, които намаляват вероятността от успешни удари, запазвайки оперативната им безнаказаност в евентуален конфликт.

Могат ли системите за противоракетна отбрана да защитят самолетоносачите на САЩ от Китай?

Могат ли системите за противоракетна отбрана да предпазят самолетоносачите на САЩ в конфликт с напреднал противник като Китай или Русия? Системите за противоракетна отбрана са полезен инструмент и увеличават жизнеспособността на самолетоносача. Но се надяваме, че запазването на флота американски авионосци няма да разчита единствено на тези системи.

Притеснения за оцеляване

Американските самолетоносачи оперират относително безнаказано от края на Втората световна война. Ядрено задвижвани гиганти, заобиколени от цяла ударна група от самолетоносачи, 11-те действащи супер авионосеца на Америка са трудни за унищожаване.

Но нарастват опасенията за оцеляването им в съвременна среда на конфликт. Подобряването на военния капацитет на Китай е особено тревожно. Китай е в разгара на един от най-амбициозните корабостроителни бумове в историята, въоръжавайки се с атакуващи подводници, маневрени надводни кораби и дори собствени самолетоносачи.

Още по-притеснителното е, че Китай е складирал ракети със среден обсег, хиперзвукови и противокорабни ракети – несъмнено имайки предвид американските кораби.

Самолетоносачите са трудни за унищожаване

Да се ​​надяваме, че американските превозвачи ще разчитат на системи за противоракетна отбрана само в краен случай.

„Първата стъпка в атаката срещу авионосец е да го откриете“, писа институтът Лексингтън през 2001 г. „Повечето противници биха имали затруднения да направят това, докато той остава в открито море, предприема разумни действия за избягване и активно противодейства на усилията да бъде открит."

Китай ще трябва да наблюдава милиони квадратни мили от океана при евентуален конфликт със САЩ. „Например“, отбелязва Forbes, „Южнокитайско море, съставляващо част от зоната, която Китай би трябвало да наблюдава при конфликт, се състои от над 1,4 милиона квадратни мили океан.

Ако противник може да намери самолетоносач, той ще трябва да го следи непрекъснато, „тъй като корабът вероятно ще бъде далеч от мястото, където е бил открит за първи път, когато оръжията за атаката пристигнат там.“

"Преди две десетилетия имаше малко, ако изобщо имаше държави със сигурен капацитет да проследяват непрекъснато самолетоносачите", пише институтът Лексингтън. "Всички съответни методи – радар, електронно подслушване, електрооптични и акустични сензори – имат големи недостатъци като висока цена, уязвимост при изпреварваща атака и невъзможност за прецизно разграничаване на целите.“

През последните години Китай работи за увеличаване на способностите си за проследяване, като изстреля „половин дузина сателити за електронно разузнаване в ниска околоземна орбита“, съобщи Forbes. Но „САЩ биха могли да ликвидират такива сателити, използвайки както кинетични, така и некинетични средства“.

И ако противникът намери и проследи самолетоносача, корабът все още може да разчита на интегрираната си отбранителна мрежа.

„Самолетоносачът, командващ авионосна група, може да разчита на различни защитни средства, разположени в обсега на неговия или нейния постоянно движещ се кораб – разрушители за противовъздушна отбрана Aegis, атакуващи подводници от клас „Вирджиния“, надземни средства и т.н. – всички свързани в мрежа в многопластова отбранителна система, която открива всякакви приближаващи заплахи“, съобщи Forbes. „Веднъж идентифицирана, на всяка заплаха се отделят оптималните сензори и оръжия, за да се осигури ранно прихващане, дори ако те са на различни военни кораби, разпръснати из океана.“

Защитните мерки около самолетоносача са многослойни и многобройни. „Архитектурата на отбранителния периметър диктува, че ако врагът проникне в един слой на защита, той ще се изправи срещу друг и още един“, съобщава Forbes. „Така че дори ако противникът може да открие самолетоносач в необятния Западен Пасифик, вероятността неговите оръжия да го достигнат и да нанесат сериозни щети не е голяма.“

И все пак, предвид времето, парите и човешкия капитал, инвестирани във всеки самолетоносач, дори само намек за уязвимост буди тревога.

За автора

Харисън Кас е автор на тема отбрана и национална сигурност с общо над 1000 статии по глобалните въпроси. Адвокат, пилот, китарист и професионалek nfuerij, Харисън се присъединява към ВВС на САЩ като стажант-пилот, но е освободен по медицински причини. Харисън има бакалавърска степен от Lake Forest College, докторска степен от Университета на Орегон и магистърска степен от Нюйоркския университет.

Превод и редакция: Епицентър.БГ