37364 | 4 ян. 2023 | 17:22

В момента той е единственият, все още действащ политик, който се е борил срещу тоталитарната система. И има право да дава оценка както за онези години, така и за днешната политика, когато вижда, че държавата се разпада пред очите ни…

"Няма да забравя сълзите на моя баща по време на Възродителния процес".
Това заяви в емоционално изказване днес председателят на парламента Вежди Рашидов в пленарна зала в опит да потуши словесен спор между депутати от различни парламентарни групи след предложените промени в Кодекса за социално осигуряване, направени от ДПС.

Преди това се беше развихрил спор с искане да се предостави компенсация на пострадалите от турските терористи през 80-те години, като се направи опит отговорността за насилието да се прехвърли на ДПС.

"Ние черпим вдъхновение от нелегалната организация, основана от д-р Ахмед Доган. Терористичните актове ние ги осъждаме“, отговори в дебата от парламентарната трибуна Мустафа Карадайъ.

И понеже паметта често ни изневерява, най-правилно е да потърсим помощ от архивите, за да видим в каква обстановка и защо се роди ДПС.
Да си спомним целите, с които бе създадено Движението, и принципите, върху които три години преди това Ахмед Доган бе изградил нелегална организация срещу насилствената промяна на имената на българските турци.

Заради съпротивата му срещу тогалитарната система Доган бе осъден на 10 години затвор, три години и половина от които излежава, а 9 месеца от тях престоява в килия с надпис "Смъртен".
---

В края на 1989 година ръководството на управляващата БКП признава: "Възродителният процес е груба грешка и извращения на конституционните права на български граждани".
Това бе най-големият позор, който съвременната българска държава извърши върху част от българското население.
"Възродителният процес" прокуди стотици хиляди български граждани от страната. Той нанесе огромни щети на българската икономика, остави след себе си обширни пустеещи райони, съсипана финансова система и стотици разбити човешки съдби.

На 4 януари 1990 година в един варненски апартамент 33-ма души, начело с Ахмед Доган, създават Движението за права и свободи (ДПС).
В учредителните документи основателите записват приоритетите:

"- постигане на разбирателство,

- единство и сътрудничество на бъл­гарските граждани,

- зачитане правата и свободите на всички общности в страната, - осигуряване правата и свободите на етнически, религиозни и културни общности,

- недопускане на етническа и религиозна омраза и дискриминация".
 
В името на всичко това лидерът ѝ Ахмед Доган си поставя няколко цели:
 
- Да утвърди стъпилата на етнически фундамент партия ДПС като българска, защитаваща висшите национални интереси, отстояваща сигурността на страната и единството на българската нация под мотото: "България е наша обща родина"; 
 
- Да не допусне партията да попадне под чуждо влияние, особено като се има предвид кръвната връзка на повечето от нейните членове с Турция и желанието на Анкара да стане говорител за правата на българските мюсюлмани;
 
- Да държи партията далеч от етническата конфронтация на Балка­ните в края на XX и на­чалото на XXI век и да предотврати пламването на етнорелигиозна иск­рица в страната;
 
- Да реализира кадрите на партията на всички нива във властта, за да се почувстват избирателите ѝ като равноправна част на обществото ни. Със създаването на ДПС българските мюсюлмани получиха политическо представителство в момент, когато обидата у тях можеше да тласне развитието на страната в непред­видима посока;
 
- Да постави партията на голямата европейска сцена и да я превърне в пример за "български модел" в геополитиката на размирните Балкани.

Всичко това днес е изпълнено.

Три години преди това, на 27. IV. 1987 г. Варненският окръжен съд произнася присъдата на Меди Доганов: 10 години лишаване от свобода. 3 години задължително заселване, след тях и отнемане на всички научни звания.

Обвинението е в „тежко национално предателство за това, че в пе­риода февруари-юни 1986 година в съучастие е образувал и ръководил група, целяща да отслаби държавната власт, да раз­пространява клеветнически твър­дения против нея...“
 
Ахмед Доган започва изграждането на нелегалната турска организация през 1985 г. с периметър на действие Лудогорието: Варна, Русе, Шумен, Преслав, Добрич, Разград (с. Хлебарово).

„Идеята се роди в началото на 85-а, след като вече имах информация за събитията по преименуването на българските турци в Кърджалийско“, спомня си лидерът на ДПС.

Натискът на властта е огромен. Съпротивата ражда мирните демонстрации в Кърджалийско, които се окървавяват със смъртта на 17-месечната Тюркян. Районът настръхва. Милицията изважда танкове и отваря отново „Белене“. За пет месеца вкарва в лагера 1373 души, между които и 11 българи.

 
Доган разбира, че със стихийни действия не може да се противопостави на властта. Идеята му е да създаде нелегална структура по подобие на организацията на Левски отпреди век.
През пролетта на 1985 г. Доган преминава към практическа реалзация по сформирането на нелегалната съпротива. 
Организационната ѝ дейност е подчинена на законите на неле­галната борба - един не бива да познава повече от трима. Пирамидата така е направена, че при евентуален провал да се осветят само един или два клона, но останалата част от органи­зацията да се спаси. Истинското име на Доган е неизвестно за голяма част членовете.
„Прозвището ми беше Шейха и само аз бях наясно с цялата мрежа“, казва днес Доган.

През пролетта на 1985 г. Доган изготвя устава и програмата на организацията и в тях изрично записва: „Война без оръжие”. 

Категорично забранява терористичните актове. Най-големият му проблем е бил да убеди своите в необходимостта от мирен протест.

“Не сме апелирали за автономия, а за възстановяване правата на човека. Това беше много важно, защото много от членовете бяха екстремистки насочени. Болката тогава още не бе изживяна. Основната ни практическа цел бе да събираме информация за репресии по време на възродителния процес, за убитите и измъчваните и по ня­какъв начин да търсим канал за тяхното измъкване от страната“, обяснява Доган и подчертава: „Светът трябваше да разбере, че преименуването на българските турци нито е доброволно, нито е спонтанно.“
 
Устава и програмата Доган написва на български и ги дава за превод на турски език. С тази задача се заемат говорителката от турската редакция на радио „София“ Милянова и преподавател по турски език в Софийския университет. Свитъкът е отпечатан на ръчно изработен циклостил и плъзва из Североизточна Бълга­рия.

На първата му страница са изобразени полумесец със звезда и разтворена детска длан, символ на единството. „Детската длан асоциираше борбата за нашето бъдеще“, обяснява Доган.
 
"Идеята ни беше да ударим държавата и не се притеснявам да кажа това. Ние бяхме хуманистично настроени, разказва Доган за философията на протеста. За нас правата на човека бяха над всичко. Съзнавахме, че цялата държавна машина ще бъде вдигната срещу нас. Усещахме, че обикновените българи ни симпатизират, но властта успя да настрои цялото общество срещу нас. Само комунистическата партия наброяваше един милион, ами цялото ОФ, ами армията, милицията, предприятията, ТКЗС-тата, дори ловните дружинки бяха впрегнати срещу нас".
 
Към юли-август 1985 г. Меди Доганов вече владее нелегална мрежа от над 200 души, които са лоялни към идеята му, носят турско самосъзнание и са готови за борба: лекари и учители с широки контакти, служители в пощите, шофьори, из­ползвани за куриери.

Организа­цията действа повече от година и наистина не допуска тероризъм.
 
Провалът идва случайно. От един разсеян учител...
 
Заедно с Доган са осъдени още 18 души. Варненският съд им присъжда - от 6 до 10 години лишаване от свобода. Присъдите влизат в сила три месеца след произнасянето им.
 
От подсъдимата скамейка Меди Доганов е отведен в Софийския затвор, където е настанен в килия за „смъртни“.

„Първото нещо, което човек усеща, това е една болка от загубване на ориентация за нещата, за себе си, изповядва се днес Доган. Виждаш, че си в малка килийка с изключи­телно лоши хигиенни условия. Идват хора, разполагат с теб, както си искат. Ти си извън волята си да се определиш и просто разбираш как еднов­ременно, лишавайки се от реалния, живия живот, изпа­даш в едно такова изолирано, бездънно пространство. Постоянно потъваш.“

Разказът на Доган е мъчителен. Болката, стаена накъде дълбоко в съзнанието, отново изплува. Заедно със срама, гнева и отчуждението.

В 10-страничните мотиви за издаване на присъдата му, приложени към затворническото досие, са отбелязани основ­ните моменти от програмната декларация на организацията, която Доган започва да създа­ва от лятото на 1985 година: „Властта е загубила връзки­те си с масите“, „Смърт има, връщане няма!“

Според програмния документ се предвижда организиране и провеждане на стачки в предприятия, създаване на „индивидуални“ затрудне­ния на правителствената политика, спънки и саботаж от различен характер. Твърди се, че „държавната организация в НРБ представлява тоталитарна политическа система с фашистки методи на обработка на обществото и лицемерна политическа иг­ра“.
 
Съдът приема, че „целта на организацията е да из­вършва престъпления против НРБ, които засягат вът­решната и външната сигур­ност на държавата“. И затова наказанието е „при строг режим“...
 
„Тези 9 месеца, прекарани в смъртното отделение, на ни­кого няма да простя“, заявява по-късно Доган и продължава: „Дър­жаха ме много гладен. Ръцете ми бяха така отънели, че вери­гите ми се изхлузваха. Тези условия тренираха страшно много самоконтрола и волята ми за живот. Спомням си думите на мой приятел, затворник, който казваше, че „затворът или те унищожава, или те прави като челик, като стомана“.

Затова Доган е труден за разбиране от мнозина.

В момента той е единственият, все още действащ политик, който се е борил срещу тоталитарната система. И има право да дава оценка както за онези години, така и за днешната политика, когато вижда, че държавата се разпада пред очите ни, а политици еднодневки са яхнали демокрацията за личните си щения.
 

В последната си дума по вре­ме на процеса Меди Доганов се обръща към съда: „Не съжаля­вам за извършеното. Призо­вавам съда да постанови та­кава присъда, която да въз­върне доверието на населе­нието към властта.“
 
„Протестирам срещу политическия авантюризъм на българското правителство! Политиката на геноцид и държавен тероризъм не раж­да „заблудени“овчици,а убе­дени и всеотдайни борци за права,свободи и справедли­вост!“

Това пише на 25 май 1989 година от килията в Пазар­джишкия затвор Ахмед Исмаилов Ахмедов до „Гражданина председател на Държавния съвет на НРБ“ (Тодор Живков - б.а.) с копие до „Гражданина председател на Комитета по правата на чове­ка“.

В същия ден Доган изпраща още едно писмо, този път до гражданина началник на 03 - Пазарджик:
„Длъжен съм да ви уведомя, че в знак на протест сре­щу продължаващите репре­сии над етническите турци в България, към които принадлежа, обявявам гладна стач­ка. Моля да бъда изолиран.“
И Доган е изолиран...
Реакция на протеста му обаче няма.
Живков дори не е уведомен.
 
Пет месеца по късно, на 18.11.1989 година отрядният началник на Доган и негов възпитател в Пазарджишкия затвор старши лейтенант Гаврил Станчев, с когото са били състуденти по философия, провежда разговор с него, документиран в докладна записка, съхранявана в досието на Доган от затвора.

Офицерът почти дословно предава изложението на зат­ворника:
 
„.Ако въпросите за имената и езика на българските турци не се решат, повече от сигурно е, че ще се стигне и до крайност, включително и въоръжени конфликти. Доган изложил целта си в писмо - възстановяване на имената и изучаване на турски език на доброволен принцип в местата с компактно „турско на­селение“. Никой от неговата организация не е поставял и няма да постави искане за ав­тономност, защото родството с „българите е по-голямо, те са ни по-близки ,отколкото турците в Турция“. Организация­та им не искала нищо повече освен спазване на междуна­родните актове, които страна­та ни била подписала, по-специално Хартата за правата на човека.“
 
В това време навън България ври и кипи, парламентът е под непрекъсната обсада на протестиращи.
Доган обаче е още зад решетките.
 
И на 21 декември 1989 г. изпраща втори протест до „Гражданина председател на Държавния съвет на НРБ“ (вече Петър Младенов): „В знак на протест, че про­дължавате да се подигравате с националните чувства на ет­ническите турци в България, обявявам стачка. Искам неза­бавно амнистиране на полити­ческите затворници, в частност на тези, които вече уж амнистирахте!“
 
На 22.12.1989 г. Доган е амнистиран.
Излиза от затвора 48 кг. Майка му не може да го познае.

ДС смята, че помилваните лидери на турците ще бъдат дискредитирани в очите на те­зи, които им вярват. Според източници от тайните служби „в плана за дискредитацията му беше включена и публично разпространяваната от ДС версия, че е техен сътрудник“.
 
„Какво ми отне затворът ли? Три години и половина свобо­да, които ме лишиха от истин­ски живот. Но не съжалявам. Така е трябвало да стане, за да бъда истинският аз“. Аз съм български гражданин и моят живот е част от живота на тази страна.“

Така лидерът на ДПС иска да затвори тези страници от живота си, заради които Бриго Аспар­хов заяви, че е работил за българска България. Другото са спекулации, които много често в България захлупват истината.

„Докато днешните управници ходеха наведени по времето на Живков, сега аз трябва да доказвам, че не съм доносник и предател и че съм създал нелегална организация срещу кому­нистическия режим под носа на ДС, която няма аналог в Евро­па“, каза Доган на 17 януари 2001 г. 

Онези, наведените по времето на Живков, днес са сред от най-големите му критици.
Историята обаче се пише от изправените.
 
Няколко дни след излизането си от затвора Меди Доганов застава лице в лице пред Иван Гарелов в студиото на „Панорама“. С домашно плетен бял пуловер, с изпито лице...
Член 1 от Конституцията вече беше паднал, а темата за връщане на имената на българските турци, за правата и свободите излезе на дневен ред.
 
Две седмици по-късно, на 4 януари 1990 година Ахмед Доган създава ДПС.
Днес д-р Ахмед Доган посочва, че не могат да се отрекат две исторически заслуги на ДПС.

Първата е организирането на майските събития през 89-та година, които са ускорили падането на комунистическия режим, а втората заслуга - превръщането на ДПС в балансьор на политическия живот и в един от гарантите на мирния преход в България.
Според Ахмед Доган, ДПС е избор на съдба и той не съжалява, че е избрал такава съдба.
Моделът на етнически мир, който Доган наложи след бурните времена на прехода, е признат и на Балканите, и в Европа.
България е пример за толератност и заедност.
А ДПС, умело ръководено от своя основател д-р Ахмед Доган, се наложи като неизменен властови фактор и до днес.

Кадър на ДПС е най-високопоставеният навън български политик - Илхан Кючюк, преизбран за лидер на европейските либерали. Хамид Хамид стана вицепрезидент на световните либерали.

От създаването си до днес ДПС неотменно защитава евроатлантическия избор на България и е водеща партия при взимането на стратегически за страната ни решения.

Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ е политик, приет еднакво добре и в Анкара, и в Брюксел и във Вашингтон. И неотменно отстоява основната философия на ДПС за правене на политика - философията на заедността. 

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър!