Ирина Люцканова, специално за Епицентър.бг
Сардиния е едно пътуване към самите нас. Когато за първи път стъпиш на острова те завладяват безкрайният покой и безвремието, които се носят във въздуха. Когато си тръгваш от там знаеш, че част от теб завинаги ще остане на тази обгърната с магия и мистерия земя. А какво ще научиш за себе си ли? Нека първо ви разкажа за Сардиния, за да я видите със сърцето си.
Често Италия се идентифицира с Ботуша. Но полуостровът заема само половината от територята на страната, останалата част от страната е континенталната, която се намира на север и островната - на юг. Островите се отличават както с природните си забележителности, така и с историческото и културно наследство.
Сардиния влиза в състава на Кралство Италия през 1861 г. По ред причини администрацията на острова се намирала в постоянен конфликт с управата на континенталната част. Дългогодишната конфронтация завършва през 1948 година, когато островът получава статут на автономен регион.
През 1962 година италианското правителство започва да прилага мащабна програма за икономическо обновление на региона. Развитието на туризма и плажния отдих стават приоритет за острова, а 1962 година може да се счита за официална дата на раждане на новото туристическо чудо на Италия – плажната Сардиния, покорила милиони сърца на туристите от целия свят.
Остров Сардиния е вторият по големина в Средиземно море след Сицилия. Климатът е типичен средиземноморски с горещи, сухи лета и мека, но дъждовна зима. Отдалечена на по-малко от 200 километра от африканския бряг, тук се усещат горещите южни ветрове, но смекчени от морето. Освен от чудесното време туристите са привлечени от безкрайните пясъци.
На острова има над 250 плажа, които заемат повече от 1800 километра. Не всички обаче са еднакво доспъпни по суша – част от тях се намират на стръмни брегове и разходката с катер или яхта е единственият вариант да се стигне до желаното място. Всеки плаж е уникален – със собствено име, с различен релеф, нюанси на водата и пясъка. Изгревите и залезите на Сардиния са истински шедьоври на природата.
Изумрудният бряг на Коста Смералда
Коста Смералда (Изумрудният бряг) е един от най-престижните райони в Сардиния, епицентър на ексклузивния плажен туризъм.
Името й подсказва за необичайно наситения изумруден цвят на морската вода. Коста Смералда заема 55 километра от северо-източната крайбрежна част на Сардиния с уникални пясъчни плажове, тихи заливи и ефектни планински масиви. Освен това в Коста Смералда е и най-голямата концентрация в света на яхтклубове и пристанища на квадратен километър. Реставрирано неотдавна пристанището Порто Черво става пристан на много частни яхти на най-богатите олигарси и знаменитости.
Порто Черво
Порто Черво е крайбрежен италиански курорт в северната част на остров Сардиния и своеобразна столица на Смарагдовия бряг. Курортното градче е изцяло проектирано от архитекта Луиджи Виети и се счита за шедьовър в градския дизайн.
Постоянните жители на селцето са 421. Курортът е популярен сред платежоспособните туристи и се слави с изключително луксозните си хотели, ексклузивни бутици за дрехи, магазинчета за ювелирни изделия, множество ресторанти.
Каляри
Столицата на Сардиния - град Каляри е разположена на бреговете на залива на Ангелите. На езика на местните жители името на града означава „замък“. Каляри е най-големия град на острова с население от 160 хиляди души, а заедно с населението в предградията наброява почти половин милион. Първите заселници на мястото на съвременния град Каляри са били финикийците, дошли около 7-ми век пр.н. е.
Античният град Каралис бил разположен на добро от гледна точка на защитата на града място - между морето и плодородната равнина и ограден от две блата, които затруднявали достъпа на враговете. Градът се славел и с морското си пристанище, от което тръгвали кораби за Африка. В 3-ти век пр.н.е. Каляри е завладян от римляните, но продължавал да бъде столица на Сардиния.
Той бил римска колония, но жителите му имали същите права, както и гражданите на империята. След влизането на Каляри в състава на обединена Италия преживява бурен растеж. В края на 19 век били построени множество сгради в стил „ар нуво“ с примес на традиционни сардински декоративни елементи. Каляри става културен, религиозен и политически център на острова. Днес градът още е и икономически и промишлен център на Сардиния с едно от най-големите пристанища на Средиземноморието.
В историческия център на Каляри можете да видите средновековната кула Торе ди Сан Панкрацио и Торе ди Елефанте, църквата Санта Мария ди Бонария, палеохристиянската базилика Сан Сатурнино и Катедралния събор от 13-ти век с безценна златна мозайка. От бастиона Сан Реми се разкрива запленяващ изглед към Каляри и залива.
Алгеро
Един от най-популярните курорти на Сардиния е град Алгеро, разположен в провинция Сасири в северо-западната част на острова. Испанската колонизация е оставила трайни следи в езика, културата и традициите на града. Местните жители наричат града си „Барселонета“ (малката Барселона) поради известните прилики със столицата на Каталуния.
Днес Алгеро е един от най-добрите курорти на Сардиния и привлича много туристи с широките си плажове. Бреговата линия се простира на 90 километра на юг. Туристите се радват на добрата кухня, прекрасните местни вина, както и на малките типично италиански улички с магазинчета за сувенири.
Нурагите
Както е известноq Сардиния е родина на античната и загадъчна цивилизация на нурагите, от които до наши дни са се съхранили многобройни магелитни кули и археологически артефакти. Магелитните кули т.н. „нураги“ са били построени от камъни между 1500 и 500 г.пр.н.е. и според изследванията тяхното предназначение е било многофункционално.
Те са служели за жилища, крепости и храмове и по форма представляват пресечен конус с височина 20 метра.
Днес са известни около 7000 нураги, като по мнение на учените те са били между 20 и 30 хиляди, построени в северозападната и южна централна част на острова.
Сардиния е остров, който може да докосне душата на всеки. Пленителна, магична и необикновена тя е път към самите нас. Изгревите са нашето ежедневно възраждане и стремеж към светлина, залезите са покой и утеха след дългия ден.
Изумруденото море, величествените планини и простора ни дават усещането за свобода и сила. На остров Садиния можеш да бъдеш единствето и само щастлив!