22420 | 24 март 2020 | 14:48

Доц. Атанас Мангъров, който влиза в съвета и който е началник на Детската клиника в Инфекциозна болница, обясни, че в страните, където се води успешна борба с COVID-19, се правят голямо количество изследвания и те не могат да се правят с бавни тестове.

Със заповед на министър-председателя Бойко Борисов започна работа Медицинският съвет към Министерския съвет с председател проф. д-р Коста Костов.

Това съобщиха от пресслужбата на правителството.

В състава му са 16 експерти, представители на основните медицински специалности, които имат отношение към диагностиката и лечението на COVID-19 и неговите органни усложнения.

Целта на новосъздадения орган е консултиране на държавните институции и информиране на обществеността във връзка с пандемията, причинена от COVID-19. Медицинският съвет ще изпълнява функции, свързани с изготвяне на алгоритми за поведение при пациенти с коронавирус.

„Нашата цел е да подготвим препоръки за лечение на COVID-19, ще помагаме на Министерския съвет да взима най-правилните решения“, заяви проф. Костов по време на брифинг в Министерския съвет.

Още с първата си изява обаче новият медицински съвет влезе в сблъсък с указанията на Националния оперативен щаб, ръководен от проф. Венцислав Мутафчийски.

Резултатът е логичен, като се има предвид, че в него влизат хора, които от самото начало критикуват действията на щаба и предлагат различен подход към епидемията.

Съветът се оглавява от проф. Коста Костов, който пък има стара вражда с Мутафчийски, който го е уволнил от Военно-медицинска академия. Костов обяви, че "са заровени всички томахавки" и че в момента са "мъжки времена". "Не сме тук да влизаме в лични битки", допълни той, но явно,че предстоя битки на професионалня терен.

Според проф. Костов медицинският съвет ще дава съвети на премиера, но не и решения.

Въпреки това още с първата си изява експертите от съвета влязоха в сблъсък с оперативния щаб по въпроса за бързите тестове за коронавируса.

Според ген. Мутафчийски те са ненадеждни и затова той е предпазлив за широкото им използване.

Според медицинския съвет обаче това не е вярно и членовете му ще препоръчат въвеждане на масов скрининг на населението именно с тях.

Доц. Атанас Мангъров, който влиза в съвета и който е началник на Детската клиника в Инфекциозна болница, обясни, че в страните, където се води успешна борба с COVID-19, се правят голямо количество изследвания и те не могат да се правят с бавни тестове. И даде за пример Германия, където се правят по 20 000 изследвания на ден.

"Сутрин се чуват някои странни твърдения, които ако са на изпит, няма да минат", коментира доц. Мангъров съветите на оперативния щаб.

Медицинският съвет ще изготви алгоритми за ползването на бързите тестове. "Алгоритъм е нещо по диагностиката, от което се чувства огромна липса в цялата страна. Искаме да съдържа кога, какви тестове, каква интерпретация, какво се прави след първия резултат и какво се прави с пациента", каза Радка Аргирова, вирусолог от "Токуда".

Съветът имал и намерение да засили информативността по всичко онова, което е ново в медицината за борба с болестта. "Няма по-важно да се изгради информационна хигиена и да се информиране от достоверни източници", смята Костов.

Сблъсък между съвета и щаба се очертава и по линия на броя легла, определени за болни от коронавирус.

Зам.-здравният министър Бойко Пенков, член на съвета, обяви, че в България има 900 инфекциозни легла и няма никакъв проблем.

Ген. Мутафчийски настоява още от сега да се предвидят повече легла, защото капацитетът на „Пирогов“ и ВМА е на изчерпване и трябва да се вземат мерки преди да е станало късно.

Медицинският съвет ще прави и упътвания за лекарите как да действат, така че да не са правно уязвими и да няма дискриминация на пациенти, обясни адвокат Мария Петрова.

Фармаколотът проф. Георги Момеков пък обяви, че трябва да осигури запас от хининови лекарства, но те трябва да се ползват само на подбрани пациенти. "Това са лекарства със страшно много странични ефекти, които могат да се проявят месеци след преустановяване на терапията“, заяви той.

В един момент шефът на медицинския съвет проф. Костов се усети, че сблъсъкът му с щаба е очеваден, и се опита да се презастрахова: 

"Не искаме да влизаме в конфликт с Националния оперативен щаб. Ние сме тук, за да даваме професионалното си мнение. Ако то се разминава с това на щаба, със сигурност това не е на базата на конфронтация. Ние ще казваме какво мислим от чисто здравен аспект. Ние няма да взимаме решения. Ще даваме само предложения и мнение".

"Сега не е време за лични мъжки битки. Заровили сме всички томахавки. Тези конфликти в случая не са решаващи", категоричен бе проф. Коста Костов.

Професорът се опита да оправдае и включването в съвета на представителя на зъболекарите д-р Валентин Павлов, срещу когото има неприключило съдебно дело за смърт на пациент. "Всички имаме нещо неидеално зад гърба си. Но сме тук като професионалисти", каза Костов.

Макар да е само консултативен орган, Медицинският съвет има намерение да дава два пъти седмично пресконференции и да има собствена страница във "Фейсбук".

При обявяването на идеята на съвета миналата седмица премиерът Бойко Борисов обяви, че иска да има алтернативни мнения, за да може той да консултира министрите при взимане на решения.

Медицинският съвет ще работи и за засилване на информираността на обществото по отношение на важните медицински дейности, водещи до ограничаване и справяне със заболяването. Заместник-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков отбеляза също, че здравната система в страната разполага с достатъчно инфекциозни легла, които при нужда веднага могат да бъдат удвоени.

По време на брифинга експертите изтъкнаха, че ще фокусират усилията си върху алгоритми на диагностика, които да определят най-добрите и ефективни практики. А психиатри и психолози ще разработят механизъм как пациентите могат да си помогнат сами, както и всички специалисти, работещи на преден план.

Брифинг на Медицинския експертен съвет