36186 | 29 апр. 2016 | 10:11

В храмовете на Русия са нарисувани и се рисуват икони на Василий, Трофим и Терапонт, а хората се стичат в Оптина, за да разкажат за случаите на помощ по техните молитви

Поради нашия разсеян живот и липса на достатъчно вяра и любов към Бога повечето от нас си мислят, че само преди, в древни времена е имало светии и мъченици, а сега в нашето време на всеобщо отстъпление ги няма, че сега ние не можем да изпълняваме в пълнота евангелските заповеди, но забравяме, че „Иисус Христос е същият вчера и днес, и вовеки”.
Православните в Русия, а и в цял свят са чули за оптинските новомъченици – тримата убити монаси точно на Пасха преди 23 години (18 април 1993 г.) в Оптинската обител. От тяхната мъченическа смърт досега стават по техните молитви много чудеса и православните вярват и чувстват тяхната помощ, подкрепа и закрила.

Това е разказ за монасите Василий, Терапонт и Трофим от Оптина.


Ето вече 23 години в манастира Оптинска пустиня (изолирано от живота, усамотено, тихо и спокойно място сред природата, подобно на Великата Рилска пустиня) всекидневно по време на божествената литургия поменават убитите братя йеромонах Василий (Росляков), монах Трофим (Татарников) и монах Терапонт (Пушкарьов). Многобройни поклонници идват отвсякъде да сведат глава пред светите гробове на обявените за новомъченици иноци и да изпросят благодатна помощ при духовни и житейски нужди.

Точно на Пасха през 1993 г. трима монаси са убити по най-жесток начин в прочутата руска Оптинска обител. Мъченическата смърт на иноците, извършена от ръката на сатанист, потриса Русия и православния свят.

В храмовете на Русия са нарисувани и се рисуват техни икони, а хората се стичат в Оптина, за да разкажат за случаите на помощ по техните молитви.

Нощта на 18 април 1993-та след Пасха

След края на пасхалната служба, където на литийното шествие присъстват близо десет хиляди души, около шест часа сутринта храмът и манастирският площад опустяват.

Малко след това иноците Терапонт и Трофим се връщат към камбанарията, за да продължат по традиция празничния пасхален звън. Но скоро той странно прекъснал. В дома на наместника на манастира се втурват хора с викове: „Убиха се!...“ Отначало никой не разбира точно какво е станало. Дори не се вижда кръв - тя остава в широките им одежди. Наместникът и братята се втурват към камбанарията. Там намират двамата иноци пронизани, единият вече мъртъв, а другият умиращ. Няколко метра встрани пред килията си виждат да лежи окър вавеният йеромонах Василий, който, отивайки на изповед, очевидно забелязва нещо нередно и се насочва към мястото на събитието. По пътя убиецът настига и него.

Въпреки суматохата внасят в храма и тримата и веднага започват да четат молитва. Викат Бърза помощ. На мястото, където намират отец Василий, е открит и меч с начертани на него цифри 666 и думата „сатана“. В шинела, захвърлен наблизо, има още един нож със същите надписи.

Убиецът воювал в Афганистан

Монасите не се съмняват още от самото начало, че е извършено ритуално убийство и че убиецът е сатанист. След няколко дни той е заловен от милицията - името му е Николай Аверин. Арестуват го при негови близки, докато още спи. До леглото му има заредена карабина, а в дома му е открита посечена Библия и книги за сатанизма.

Убиецът сатанист се вмъква в манастира като поклонник. Дребничък човек с черен шинел и нож, на който е изографисано числото на звяра. Аверин е воювал в Афганистан, на два пъти е спасяван от сигурна смърт. Той обаче не признава църквата, а смята, че невидимо го ръководи някакъв дух, който насочва всичките му постъпки. Приятелите му недоумяват неговата жестокост. За нищо може да пребие човек или да насили момиче. И всичко това прави с такава ярост и безпощадност, за която нямат обяснение.

По-късно на разпитите Аверин ще признае, че духът, който го ръководи, му заповядал да убие именно монаси.

И тримата загиват по еднакъв начин - с единствен удар в гърба. Всеки от младите монаси има интересна съдба.

Терапонт – сибирякът Володя от спецназ

Монах Терапонт (в света Владимир Пушкарьов) се ражда през 1955 г. в селце в Новосибирска област. През 1990 г. изминава 75 километра пеша, за да дойде в Оптина. Пристига късно вечерта, когато манастирските порти вече са заключени. От обителта забелязват странника как прави поклон и замира паднал в молитва. Когато на сутринта отварят портата, виждат, че той все така стои на колене, по лице на земята. И... приемат отец Терапонт в манастира.

Миналото на инока е потънало в почти пълна неизвестност. Знае се само, че Терапонт, със светско име Володя, е служил в спецназ, изучавал е в казармата бойни изкуства, но впоследствие открива, че в основата си те съдържат окултизъм.

Още с подстрижението си отец Терапонт става почти незабележим. Нахлупва монашеската си шапка до очите, рядко говори с някого и прекарва цялото си време в молитва. Ръцете му обаче са златни - целият манастир и до днес носи правените от него кръстове.

Любовта на отец Терапонт към Бога и ближните измества всичко в живота му. Няма никаква собственост и никой не му изпраща колети. Само веднъж му подаряват бурканче кондензирано мляко. А той веднага го дава на монаха, който събира дарения за близката болница. След мъченическата смърт на инок Терапонт в джоба му намират писмо, в което пише: „Ако ви потрябва помощ, ще се радвам да ви помогна“. Никой не знае до кого е адресирано. Но сега, години след неговата смърт, изглежда, че писмото е адресирано до всички. Защото много хора получават чудотворната помощ на новомъченика Терапонт и на неговите братя Трофим и Василий.

Трофим - Леонид самарянина

Монах Трофим (в света Леонид Татарников) се ражда през 1954 година в селце в Иркутска област. Семейството му е много бедно и затова на момчето му се налага да работи какво ли не.

На 36-годишна възраст той загърбва света и става монах в Оптинската света обител. Трофим, тайно от всички, води толкова строг подвижнически живот, че напомня повече на някой светец от ранните векове, отколкото на човек, живеещ в края на ХХ век. Освен това той непрекъснато се труди. Постепенно хора от цялата околност започват да търсят помощта му. Ту някоя баба ще има нужда от дърва, ту някоя ограда ще падне, ту на някоя нива ще трябва помощ...

Момиче послушница разказва случай как отец Трофим я спасява от наркоманията. „На 12 години станах наркоманка и две години се скитах с една компания хипари по мазета и тавани. Това беше ад. Загивах. И когато на 14 пристигнах в Оптина, вече се боцках. Исках да живея друг, нов живот, но не можех без наркотиците. Спешно ми трябваше доза и вече се качвах на автобуса, за да си я набавя, когато непознат монах ми прегради пътя. „Не бива да заминаваш оттук!“, каза той и ме свали от автобуса. Това беше Трофим. Спасявал ме е още няколко пъти. Необяснимо за мен, все се появяваше отнякъде, дори в гората ме намери. Когато станах на 16, за мен не съществуваше въпросът за избор на жизнения път. Исках да бъда като монах Трофим и тогава постъпих в манастир.“

Самият Трофим предусеща своето мъченичество. Шест месеца по-рано той предвидил смъртта си. Преди въпросния Великден 1993 година той пости и се моли почти до изнемога. Нееднократно братята го чуват тихо да казва: „Господи, аз съм готов“…

Василий - шампионът Росляков

Йеромонах Василий (в света Игор Росляков) е роден през 1960 г. в Москва. Още от дете учителите и съучениците му забелязват изключителната му интелигентност и чувствителност. Въпреки скромността си, където и да иде, Игор веднага ставал лидер на групата. Когато бил ученик, поискал от баща си да му купи магнетофон. Родителите успяват да спестят пари за любимия син и подаръкът за рождения му ден е факт. Но след около месец Игор подарява магнетофона на свой приятел от училище, който също мечтае за това, но не може да си го купи. Същото се повтаря и с китарата, която родителите му купуват...

След време Игор се записва да тренира водна топка. А след завършване на училище е приет във факултета по журналистика на Московския държавен университет. Едновременно с това продължава със спорта и учи в института по физкултура. Става майстор на спорта. Той е звездата и капитан на отбора. Вестниците пишат със суперлативи за него на първите си страници. Предвиждат му и блестящо бъдеще в журналистиката. Най-големите вестници, сред които и „Комсомолская правда“, искат да работи за тях…

Още докато играе в отбора, Игор носи кръстче на врата си (по време на мачове го крие в плувната си шапка, за да не му го вземат) и пости. В онези времена това му създава немалко проблеми. Вместо най-добрият да замине за световното първенство по плувни спортове в Канада, властта спира Игор – обявява го за неблагонадежден. След беседи с някои известни руски духовници Игор решава да отиде в манастир (т.е. в Оптина).

На 5 януари 1990 г. послушникът Игор е подстриган за монах. Приема името Василий – в чест на св. Василий Велики. Прави си легло от две дъски. Вместо възглавница - две тухли. Дебел пън заменя стола. Чете по няколко книги едновременно, осмисляйки словото Божие. Още същата година Василий е ръкоположен за йеромонах и това отваря нова страница в живота му. Мнозина казват - отец Василий е бъдещ велик старец. Толкова естествено и лесно намира нужните думи, за да утеши събеседника си. Веднъж хората от паството му го питат: „Батюшка, имате ли някакво особено желание? - Да - отговаря той. - Бих искал да умра на Пасха с камбанен звън.“

И Бог буквално изпълнява съкровеното му желание.
***
Ето такава е съдбата на тримата просияли Оптински новомъченици - Василий, Трофим и Терапонт. От смъртта им досега са записани много чудеса, станали по техните молитви. За тях са направени филми и са написани книги, пишат се жития. Вярващите православни християни обаче знаят - те са живи и се грижат за света. Да умреш на Великден, е свято знамение. Подвигът им е скрит от хората, писа един от прозорливите старци, - но те са тук и помагат с молитвите си.

Какво представлява Оптина

По света има дивни кътчета, запазени от Господа, които са сякаш късчета от земния рай. Такова райско място в Русия от началото на XIX век е прочутият по цял свят манастир Оптинска пустиня.

Преди разрушаването на това свято място от болшевиките след революцията от 1917-а обителта сияела като неугасващо светило на непрестанната молитва.

„Край стените на манастира расте по-висока от мене коприва“, е написал в дневника си през лятото на 1988 г. новият оптински поклонник Игор Росляков (бъдещият йеромонах Василий). А ръстът му е около 2 метра. Оптинската пустиня все още е в руини и изглежда като след бомбардировка – развалини на храмовете, камари счупени тухли и планини от боклук наоколо. А над руините стърчи непроходим гъсталак - двуметрова коприва и пелин.

Разрухата е толкова потискаща, че местните хора признават - никой от тях не вярвал във възраждането на Оптина. И ако преди болшевишката революция в манастира действащи са девет храма, сега картината е друга - от храма в чест на Казанската икона на Божията майка са останали само порутени стени – ни прозорци, ни врати, а на мястото на купола – небето.

Местните жители разказват, че когато след революцията в Оптина палели огньове с иконите и хвърляли в пламъците разпятието, от кръста - това всички видели - бликнала кръв.

И когато в манастира започват да пристигат първите монаси, местните ги гледат изумени: някакви брадати мъже в расо.

Първите монаси са малко. През 1988-а братството на манастира се състои от неколцина, към които скоро се присъединява московчанинът Игор Росляков. 3 юни 1988 г. е исторически ден – тогава в Оптинската пустиня е отслужена първата божествена литургия. Оптина започва своето възраждане, за да се превърне днес в един истински небесен храм за вярващите православни.