13149 | 17 дек. 2015 | 16:24

Тя представлява онази естествена среда, в която джихадистките амбиции на Ислямския халифат (ДАЕШ) ще бъдат или унищожени, или приобщени

До тази седмица две коалиции се представяха, че воюват срещу джихадисткия тероризъм на Ислямския халифат (ДАЕШ). Едната, водена от САЩ, подържана от 60-ина държави, но в чиито реални действия, освен самите САЩ, се забелязваха преди всичко Франция, Турция, а и Великобритания и Германия - в последните дни. Втората - особено активна от началото на октомври насам - макар и формално да не е точно коалиция, обхваща Русия, Сирия, Иран и Ирак. 

От 15 декември на сцената е трета коалиция. Водена от Саудитска Арабия, тя заявява, че представлява 34 ислямски държави - от Близкия и Далечния изток, че и от Африка. В Близкия изток значими ислямски страни, които са засега извън състава й, са само Иран и Ирак. И разбира се Сирия. Надали е случайно, че не се чу публично нищо за подготовката на тази трета коалиция.

Докато от Риад не бе заявено официално за формирането й, както и това, че Саудитска Арабия поема лидерството й и координацията на действията ще се прави там. Часове по-късно бе съобщено, че дейността на тази коалиция не се предвижда да бъде ограничена във времето. Подразбира се - например само до победата над силите на ДАЕШ. Засега поне, не бяха формално посочени връзки и взаимодействия, например, със САЩ и водената от тях коалиция, или с Арабската лига. Но още в деня на обявяването на коалицията, посланикът на Саудитска Арабия в ООН поиска Русия да прекрати действията на своята авиация в Сирия.

Да видим данните за военния потенциал на страните от новата „анти-терористична коалиция“ - само един поглед е достатъчен, за да си даде всеки сметка, че в това отношение последната „не тежи“ впечатляващо. Но нищо в този район (още от библейски времена!) не става случайно. И нищо не бива с лека ръка да се обявява за маловажно. Дори и относително „скромният“ военен потенциал.

Ако се вземе предвид, че водещата група на коалицията са страни от района, че поне някои от тях имат значителен потенциал в жива сила, и че надали ще имат затруднения да получат желани оръжия - то е ясно, че и в тази насока коалицията не е за подценяване.

Но главният коз на коалицията, водена от Саудитска Арабия, е обстоятелството, че тя е съставена от предимно ислямски държави. Т.е. тя представлява онази естествена среда, в която джихадистките амбиции на Ислямския халифат (ДАЕШ) ще бъдат или унищожени, или приобщени, всмукани така да се каже, със своя политически и емоционален потенциал, за да бъдат използвани на по-широк терен и с преформулирани цели. И преди всичко - при друго лидерство.

Що се отнася до лидерството, не всичко в това направление е предопределено от съюзническите връзки между САЩ и Саудитска Арабия. Сигурно САЩ ще опитат да удовлетворят свои интереси и цели като си послужат със Саудитска Арабия и водената от нея коалиция. Но не по-малко сигурно е, че Саудитска Арабия има свои амбиции, които ще опита да реализира, използвайки съюза си със САЩ.

И както обикновено става при подобно партньорство, всеки смята, че вижда по-далеч от другия в бъдещето, но резултатът неминуемо показва, че все пак единият се е заблуждавал.

Джихадисткият терор на ДАЕШ не дойде на празно място. Той не е и някаква изненада в развитието на цивилизацията през последните два века и по-специално на сблъсъка между глобализма и някои течения на исляма. Това, на което сме свидетели, ни подсказва, че е ударил часът на решителна битка за преразпределение на Близкия изток, на неговите природни богатства и човешки и стратегически потенциал. И в тази битка Саудитска Арабия има претенцията да представлява не само интересите на група държави от района, но и тези на исляма (поне на едно мнозинство).

Проблемът е, че Близкият изток е огромно кълбо от сблъсъци на интереси и амбиции. Всяка от големите държави си има някакви свои си сметки зад общата поза за борба срещу джихадисткия тероризъм. И за чието удовлетворяване е готова да рискува много. В някакъв смисъл този многостранен сблъсък на интереси донякъде успокоява. В края на краищата, не за първи път в историята борбата в един конкретен район ще доведе до компромис и някакво преразпределение на позициите.

Но сегашното преплитане на интереси в Близкия изток и радикалността на амбициите, които изразява, е в основата на риска да не се прецени, в кой момент битката за преразпределение на този район, ще прерастне в битка за владеене на целия свят. И залогът ще приеме размери, които никой не е в състояние нито да предвиди, нито да им отговори.