46992 | 16 март 2015 | 17:04

Легендата на Народния театър си отива малко преди да се съберат отново след развода

Когато вижда за първи път бъдещата си съпруга Жозефина, звездата на Народния театър Сава Огнянов вече е на 30, а дъщерята на чешкия режисьор Йозеф Шмаха е 13-годишна лудетина. Макар и зрял мъж, актьорът е увлечен по отраканото и начетено момиче, а и то му показва, че не е безразлично към него. Винаги по европейски елегантен, висок, с изсечени черти и дълбок като бездна глас, Огнянов е блян за всяка ученичка в София. В началото родителите на Жозефина гледат с насмешка на детинското й (според тях увлечение), но любовта се разпалва неконтролируемо като горски пожар.

Как се стига до изпепеляващите чувства? Баща й, чешкият актьор и режисьор Йозеф Шмаха, е поканен да стане първият главен артистичен директор на Народния театър. Михаил Арнаудов избира 56-годишния майстор на сцената по препоръка на министъра на просвещението проф. Иван Шишманов. Той се спира на него, тъй като е „най-демократичният и

най-прогресивният театрал

в пределите на Австро-Унгария“. През 1904 г. новата сграда на Народния театър още е в строеж, представленията се изнасят в „Славянска беседа“. Шмаха ходи на уроци по български, докато е в Прага, но когато пристига в „голямото турско село“, както нарича в писмата си София, се оказва, че не може да общува с артистите. Огнянов е следвал две години архитектура в Мюнхен със стипендия от родствениците на майка си Евлоги и Христо Георгиеви, преди да се отдаде на ученическата си страст - театъра.

Прехвърля се в драматичната студия на Ото Кьоних, после учи две години в театралната школа на Емануил Райхер в Берлин. Сава свободно говори немски, превежда на Шмаха и е чест гост в дома му. Чехът е едновременно очарован от напредъка на младата българска столица и ужасен от някои местни нрави. Той се диви искрено на автомобилите, с които се разнасят писмата, на електрическите трамваи, на широките булеварди. Изненадан е да види, че държавата вече има парламент, гарнизонни войски, университет, академия на науките, рисувално училище, зоологическа градина, че дори и недостроен Народен театър. Но според писмата на Шмаха „най-непонятното нещо в тази красива страна, която толкова бързо е дръпнала напред, са българските тоалетни. Влезеш ли в тях, висваш над някаква пропаст...“.

Въпреки това той извиква при себе си жена си Мария Терезия и дъщерята Жозефина. През 1906 г. те пристигат в красивия и просторен дом, отпуснат на Йозеф от софийското кметство - къща на ъгъла на улиците „Иван Вазов“ и „Васил Левски“, която съществува и до днес зад дувара на иранското посолство.

Първоначално заради немския, а после и покрай красивата дъщеря на режисьора Сава Огнянов е чест гост в сецесионовата сграда. Впечатлителното момиче, което се занимава с музика,

се увлича по екзотичната външност

на актьора и го свързва с образите на велики любовници, които играе на сцената. Писателят и художествен критик Вичо Иванов го описва в спомените си като „мургав цвят, миндалови очи с особен блясък, с екзотични устни, високо чело“.

Родителите на Жозефина са в ужас, че влюбената им дъщеря ще се омъжи и ще пожелае да остане в България. За тях е смущаваща и възрастовата разлика от 17 години. Смятат, че е прекалено малка за любовна връзка. Няма при кого да я върнат в Прага и решават да я отдалечат от София, като я изпратят във Варна в дома на адвоката Мутафов. За късмет на влюбените съпругата на ­юриста е роднина на Огнянов и вместо да бди над целомъдрието на Жозефина, тя играе ролята на дойката в българската версия на „Ромео и Жулиета“. Любовните писма на немски летят между София и Варна под благосклонния й поглед. Неспособни да се противопоставят на силните чувства, родителите на момичето с неохота дават съгласието си. Когато през 1908 г. застава пред олтара, Жозефина едва е навършила 16. За да държат под око брака им, Йозеф Шмаха и съпругата му канят младоженците да живеят при тях.

Напук на злите прокоби двамата са щастливи с онази особена хармония, характерна единствено за хората, открили своята половинка. Цяла София говори за Сава и Жозефина. Те са една от най-стабилните артистични двойки, които никога не се заместват в клюки. Всички усилия да ги забъркат в скандали и измислени изневери не успяват да ги докоснат. Младата съпруга следва половинката си при всичките му гастроли из Европа. През 1910 г. Огнянов е поканен в Пражкия театър да играе коронната си роля д-р Ранк в „Нора“ на Ибсен. През есента на същата година отличният му немски му отваря завесите на театри във Виена, Берлин и Мюнхен. Следват Париж и Москва. В руската столица Сава се запознава със Станиславски, Немирович-Данченко, Качалов, Олга Книпер-Чехова. Новите знания му дават куража да се изявява и като режисьор в Народния театър.

Родителите на Жозефина се връщат в Прага и не след дълго майка й предава Богу дух. Разбира се, сплетниците твърдят, че

не е понесла тревогите около ранния брак
на дъщеря си

Започва Първата световна война и младата г-жа Огнянова не успява да си вземе последно сбогом с баща си, който си отива през 1914 г. Тя е бременна с първото дете и не може да пътува през разлюляната от политически трусове Европа. Робувайки на българското поверие, че първородна рожба не се кръщава на покойник, влюбените наричат дъщеря си Жозефина - не само на майка й, а и завоалирано почитат дядо й Йозеф.

Сава Огнянов е велик на сцената и крайно непрактичен извън нея. Първоначално това не пречи на любовта им дори след появата на детето. Семейството няма собствен дом и живее под наем. „В живота си беше толкова добър и наивен, че дори квартира си нямаше. Сарафов го взе под свое покровителство и винаги когато ходеше да издейства някоя привилегия за себе си, изискваше я и за Огнянов“, спомня си актрисата Зорка Йорданова. Когато Кръстьо урежда за приятеля си по повод 25-годишнината му на сцената на Народния театър от Столичната община да му дадат парцел да си построи къща малко над днешния пл. „Журналист“, Сава отказва. Той не желае да робува на вещи и имоти - „Чувството е всичко: както в живота, така и в изкуството“. Комичен е споменът, който големият актьор е оставил у помощник-режисьора Ани Дамянова: „Дикцията му беше съвършена. Когато от сцената казваше „Ню Йорк“, „к“-то отекваше до последния ред на втори балкон. В живота обаче леко фъфлеше и съм го запомнила с фразата „дай пет лева до заплата“.

Постепенно житейските несгоди и прекалено бохемската природа нащърбват семейното щастие. Разривът идва, след като загива двегодишният им син Петър. В мъката си двамата започват да се обвиняват взаимно. Скандалите стават всекидневие, подозират се в изневяра. Жозефина се отдава на певческата си кариера. През 1918 г. тя има феноменален успех като първата изпълнителка на главната роля в „Царицата на чардаша“ от Имре Калман в България. Богатият алт и физическата й красота карат един от музикалните критици възторжено да възкликне: „Мъжете пият шампанско от обувката й!“. Сава Огнянов пък през 1920 г. заминава за Италия, където изпълнява главната роля във филма „Отец Савелий“ - на революционера д-р Коло. За разлика от другите му пътувания този път Жозефина не го придружава заради ангажиментите си в оперетния „Свободен театър“. Публиката и критиците харесват изпълнението му на големия екран, но със семейния живот е свършено.

Двамата решават да се разведат

Тя остава в квартирата с шестгодишната им дъщеричка, а той взема в един куфар единствено пиесите и дрехите си. Напук на приказките, че дъщерята на Йозеф Шмаха ще се върне в Чехия, където все още помнят заслугите на баща й, Жозефина остава в България и за първи път от десетилетия вижда родната си Прага чак през 1956 г.

Сава Огнянов живее като аскет, но очевидно чувствата помежду им не са съвсем изтлели. Години по-късно започват отново да се виждат и обмислят да заживеят пак под един покрив, твърди дъщеря им Жозефина Огнянова-Темелкова пред сп. „Тема“. Изпреварва ги смъртта. Актьорът получава сърдечен удар и на 22 март 1933 г. умира на 57-годишна възраст.
В ергенската му квартира на ул. „Шейново“ близките откриват почти монашеска обстановка - легло, етажерка с томчета на Гьоте, Шилер, Шекспир и Сервантес в оригинал. В гардероба му има само няколко костюма, но много елегантни и по последна мода. На масата е разтворен „Фауст“. Сава Огнянов не доживява да изпълни лелеяната от него роля на Мефистофел.

Първата тръпка на актьора е щерката на Христо Ботев

Съдбата на Сава Огнянов е белязана с неизменна връзка с Христо Ботев. Майката на актьора Мария (Мина) Пулиева Горанова се крие зад лаконичното, но страстно „Посветено на г-ца М. И. Г-ва“, написано от поета революционер над стихотворението му „До моето първо либе“. Според внучката на Венета Ботева - Венета Рашева-Божинова, на същата гласовита карловка са посветени „Ней“ и „Пристанала“. Мария и Христо се познават от деца, защото са роднини по майчина линия, а и тя е ученичка на баща му даскал Ботьо.

Чувствата им избухват, когато Горанова се завръща от Прага, където е завършила с отличие консерваторията на издръжка на роднините си, меценатите Евлоги и Христо Георгиеви. Ботев признава в статията си „Примери от турско правосъдие“ (вестник „Дума на българските емигранти“ 1871 г.), че в Калофер била неговата изгора и там се породила у него „страстна любов, която тъй рано загина, и дълбока омраза, която ще ме придружи до гроба...“.

Клюкарите често намекват, че Сава Огнянов е незаконен син на поета, но това е практически невъзможно, защото той се ражда два месеца преди дъщерята на Ботев - Иванка. Христо е със семейството си в Букурещ, а Мина живее в Кюстенджа с богатия си съпруг, търговеца от Котел Петър Огнянов, за когото е омъжена насила. Животът на Мария е охолен, но тъжен. След венчавката никой повече не я е чувал да пее. Не е тананикала дори над люлката на първия си син, бъдещия актьор от Народния театър.

Гримаса на съдбата е, че първата любов на Сава Огнянов е дъщерята на Христо Ботев - Иванка. Двамата се ухажват деликатно и разменят безброй любовни писма, докато той е студент в Германия. По-късно в София тя не пропуска негова премиера в театъра, а той говори на всеослушание с любов и възторг за нея. Майка Ӝ Венета обаче е категорична, че между тях не може да има нищо, докато актьорът не зареже сцената и не завърши архитектурата, която следвал... на издръжка на Евлоги и Христо Георгиеви. Зли езици твърдят, че атавистична ревност е причината вдовицата на Ботев да не даде щерка си на първото либе на мъжа си. Иванка се подчинява на майчината воля и през 1906 г. се омъжва за „по-перспективния“ д-р Стоян Христов. Тя е завършила висшето си образование в Женева и чака първото си дете, когато умира от неизяснена инфекция на гърлото.

Дъщерята на Сава Огнянов - Жозефина Огнянова-Темелкова, която си отива от живота преди няколко години, до края си разказва как в дома им на ъгъла на бул. „Васил Левски“ и ул. „Граф Игнатиев“ като реликва съхраняват томче със стихове на Ботев на френски. То е подарък от Иванка за актьора. Римуваното Ӝ посвещение е придружено със саморъчен подпис. Книгата изчезва под руините след голямата бомбардировка през 1944 г.