22951 | 21 окт. 2024 | 10:31

На Общото събрание на ССБ са присъствали 27 членове или точно 1,5% от всички български съдии. От въпросните 27 присъстващи – 10 са представителите на Управителния и Контролния съвет. Излиза, че на Общо събрание на ССБ присъства основно върхушката на орган

В България съдиите с право да правораздават са около 2200.

Само 1/5 от тях членуват в организация, която повече от 20 години претендира, че има правото да представлява цялата съдийска общност.

Става въпрос за Съюза на съдиите в България.

Организация, която с малки изключения от създаването си, винаги е била ръководена от силно политизирани магистрати.

Водещото ядро на ССБ, в което влизат предимно софийски съдии, неизменно се ползва от медийната подкрепа на издания и журналисти от кръга „Капитал“. Публична е близостта на ръководството на съдийската организация и до свързаните отново с политико-икономическия кръг адвокатски кантори, неправителствени организации и дори с професионални протестъри, лансирани в обществото като „граждански активисти“.

Всичко това реално представлява една мащабна полулегална мрежа, включваща в себе си - политици, действащи съдии, адвокати, лобисти, публични говорители и улични групи за безредици и натиск като „Правосъдие за всеки“, БОЕЦ и други.

Този своеобразен октопод, който дори не крие своето съществуване, е особено активен, ако се наложи да брани от наказателно преследване някои от ключовите политико-икономически ментори на кръга „Капитал“ или просто щедър спонсор на партийните формации от коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“.

Наред с това мрежата, неизменна част от която е ССБ, много активно лобира за ключови назначения по високите етажи на властта и особено в съдебната система. Заради това не е изненада, че вече втори по ред председател на Върховния касационен съд се оказва проводник на лобистките искания на ССБ в Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, а и като цяло в кадровия орган на съдебната власт.

Върхушката на съдийската организация не само, че претендира да кадрува в Темида, но неизменно се е заела с атаки срещу прокуратурата, МВР и други държавни институции и власти, дръзнали да се противопоставят на опитите на една малка група магистрати да се обявят за недосегаеми и морални ментори на цялото общество.

Особената активност на ръководството на ССБ срещу прокурорите се характеризира с опитите за изваждането на институцията от съдебната власт през конституционни и законодателни изменения, както и с активно провокиране на хибридни кампании по сатанизиране на всеки главен обвинител или дори кандидат за такъв.

Така, макар през годините „лицата“ на ССБ уж да се сменят, остава общото - от ССБ да претендират да са „гласът на съдиите“ в България. Мнозинството от съдиите изобщо не желаят да се асоциират с организацията, още повече, че прокламираната от ССБ загриженост за защитата на независимостта на магистратите, се отнася единствено да онези съдии, които са се съгласили да бъдат част от гореописаната мрежа на политико-лобистки зависимости.

Каква е реалността и може ли да се окаже, че легитимността на ССБ да представлява съдиите е точно процент и половина?!

Преди седмица в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел са вписани промените в управлението на Сдружение „Съюз на съдиите в България“, приети от Общото събрание на организацията, провело се на 28 септември в сградата на Съюза на юристите на софийската улица „Пиротска“. Според документацията в организацията активно членство имат 509 съдии, т.е. по-малко от една четвърт от всички съдии у нас.

Актуалността на списъка е спорна, защото още на първа страница се установява дублиране на имена, а сред членуващите съдии се виждат имената на действащи членове на ВСС, които формално не се водят магистрати в момента. Публично известно е, че много от съдиите, които се водят членове на ССБ по никакъв начин не участват в активностите на организацията, а част от тях дори не плащат членския си внос.

За тежестта на организацията срещу магистратската общност говорят два показателя - прекият избор на съдиите за техни представители във ВСС и бройката на присъстващи на Общото събрание на ССБ. Резултатите и от двата показателя определено не са от полза за съдийската организация или по-точно за нейната върхушка, която всъщност се оказва самото ССБ.

През 2022 г. Организацията участва с петима членове в пряката конкуренция за избор на членове на Съдийска колегия на кадровия орган. Нито един от тях не печели подкрепа. 

На Общото събрание на ССБ на 28 септември се оказва, че от 509 членове в протокола са записани 41 присъстващи. Това налага началото на събранието да се отложи с един час. Всъщност дори не всички от въпросните 41, посочени като присъстващи, реално са се явили. Защото 14 от тях са подписали декларации, с които упълномощават други съдии да ги представляват.

Така реално на Общото събрание на ССБ са присъствали 27 членове или точно един процент и половина (1,5%) от всички български съдии. От въпросните 27 присъстващи – 10 са представителите на Управителния и Контролния съвет. Излиза, че на Общо събрание на ССБ присъства основно, както вече казахме, върхушката на организацията. И още неколцина. 

Бройката на присъстващите дава отговор на ключовия въпрос – доколко изобщо политизираната структура на Съюза на съдиите в България следва да продължава да претендира, че представлява съдийската общност, да говори от нейно име и да изразява позиции дори по въпроси, които са далеч от съдийското самоуправление и проблемите на действащите магистрати.

Никак не е добре, ако съдии допускат, макар и незначителни нарушения, които хвърлят допълнително сянка на съмнение относно легитимността на проведения форум. От списъците с регистрираните и гласували на 28 септември съдии се разбира, че упълномощените от името на колегите си, дори не са намерили за необходимо да посочат, че положените подписи са на база изрично пълномощно, т.е. друг се е подписал вместо упълномощителя.

Изключение прави единствено Владислава Цариградска, която освен себе си е регистрирала и колежка от Окръжен съд-Плевен, като изрично е посочила, че прави това с пълномощно.

Не така постъпват обаче Калин Калпакчиев, Татяна Жилова, Атанас Атанасов и други. 

Присъствието на Калпакчиев е знаково, защото показва, че макар и да не е част от ръководството на ССБ, той продължава да дирижира процесите в организацията. Прави впечатление също така, че дори дългогодишният активист и доскорошен заместник министър на правосъдието Емил Дечев е предпочел да не присъства на събранието.

В залата обаче са били трима пенсионирани членове на предходни ръководства на ССБ – Нели Куцкова, Капка Костова и Борислав Белазелков. А самото присъствие на Белазелков поражда сериозни въпроси относно неговата работа като конституционен съдия.

В началото на годината Борислав Белазелков бе номиниран от ПП-ДБ за член на Конституционния съд и бе избран от мнозинството в 49-то Народно събрание. Това нагледно показва политическата близост на бивши и действащи съдии от ССБ с определени партии и свързаните с тях медии, лобисти и олигарси.

На 28 септември обаче Белазелков допуска нещо, което го поставя в конфликт на интереси като действащ конституционен съдия.

Той агитира пред ръководството на ССБ, да се работи повече за това съдиите да сезират Конституционния съд. Скандалните поправки в Конституцията от 2023 г. позволиха за първи път редови съдии да сезират КС, който може да приеме или да отхвърли искането на съответния магистрат. Показателно е, че първото сезиране на КС беше от Владислава Цариградска, която в последните години се оказва особено активен член на ядрото на съдийската организация.

Още през пролетта обаче конституционните съдии отклониха питането на плевенската съдийка, с мотив, че въпросът й касае законодателството, т.е. става въпрос преди всичко политически казус, а не толкова за юридически въпрос от компетенциите на КС.

Точно заради това Белазелков не би трябвало да агитира съдии за сезиране на КС, най-малкото, защото той като конституционен съдия ще следва да се произнася, дали дадено питане следва да се допусне за разглеждане или да се отклони. Последното поставя под съмнение безпристрастността на Белазелков и прави задължително отвеждането му по искания на съдии, особено, ако се окаже, че са активисти на ССБ. 

Това далеч не са всички от интересните моменти, които се разкриват от протокола от ОС на ССБ. Прави впечатление, че съдиите избират новия си председател Атанас Атанасов, който и преди е заемал същия пост, с 37 гласа или с почти пълно единодушие от регистрираните 41 присъстващи (14 от гласовете са чрез писмено пълномощно). 

В същото време с под 30 от гласовете като втори мандат член на Управителния съвет се нарежда плевенската съдийка Цариградска, което контрастира с нейната медийна популярност от последните месеци. По ниска подкрепа получават и други двама съдии – един от столицата и един от Враца, както и тримата членове на Контролния съвет на организацията.

Същевременно се оказва, че Цариградска се ползва с близост до председателя на ВКС Галина Захарова, която все повече демонстрира пристрастност и лобизъм в полза на ССБ, а и на съдийката от Плевен. Това се разбира от коментар на Цариградска пред колегите й, че можело да се търси съдействие от Захарова за провеждането на анкета сред съдийското съсловие.

Последното донякъде обяснява и защо в последните месеци Съдийска колегия на ВСС, ръководена именно от Захарова, редовно провежда ПР-изслушвания на Цариградска. Въпросните изслушвания се превръщат в своебразни монолози на съдийката и удобна трибуна за разпространение на пропаганда и злостни атаки срещу опоненти на върхушката на Съюза на съдиите в България. 

Освен прокуратурата, МВР и част от политиците у нас, често във фокуса на атаките на ССБ се оказва и мнозинството на ВСС.  Заради това не е случайно, че Общото събрание на организацията завършва с приемането на специална декларация срещу решение на Съдийската колегия, с което се стопира назначаването на нови апелативни съдии в търговските отделения. От месеци в съдебната система е налице недоволство от опорочаването на конкурса.

Оказва се, че повече от спечелилите магистрати, „случайно“ се оказват предимно съдии от ССБ - организацията, чиято легитимност в съдийското съсловие е точно 1,5%.

—

1. Атанас Атанасов отново е председател на ССБ
2. Борислав Белазелков може да се окаже в конфликт на интереси докато агитира съдии да заливат с питания КС
3. Калин Калпакчиев се оказва ключов фактор във върхушката на ССБ
4. Актуалното медийно острие на ССБ Владислава Цариградска демонстрира, че има добри контакти с председателя на ВКС