13926 | 31 авг. 2016 | 14:14

Съпругът й, с когото са астрални близнаци, написа трогателен спомен за нея специално за Епицентър.бг

На 01. 09. 2016 г. се навършва 1 година от смъртта на Веселина Каналева.Тя беше изявен творец, музикант, учител, диригент, журналист, продуцент, откривател на млади таланти и добър познавач на българската народна музика и  фолклор. Интелектуалец. Едно от емблематичните имена на Пловдив през последните няколко десетилетия.

Това пише по повод тъжната годишнина съпругът на Веселина Каналева - Светлозар Каналев. Поразителното е, че двамата са родени на едни и същи дата, ден и година, само с половин час разлика - на 14 януари 1947 г.  Т.е.  те са астрални близнаци.

Веселина Каналева е завършила Българската държавна консерватория през 1971 г. и започва работа като гимназиален учител в Пловдив, продължава Светлозар Каналев. - Беше любима учителка. Обичаше младите, особено талантливите и правеше всичко те да вървят нагоре. Създаде и ръководеше със забележителна всеотдайност десетки най-различни музикални състави – от поп и рок групи през духови и вокални формации до хорове – детски, женски, смесени. Участваше с тях в какви ли не състезания и всеки път се връщаше с отличия. Беше прекрасен диригент.

С огромна амбиция след конкурс през 1982 г. стана завеждащ музикална редакция в Радио Пловдив. Месец след това създаде „Та чули ли сте, не сте ли” - предаване, което се превърна в емблема на радиото. Изнесе го като публично народно веселие – в зали или на открито. Стана любимка на слушателите от цялата страната. Беше блестящ радиожурналист. Една от най-добрите в познаването на българската народна музика и българския фолклор. Обикаляше Тракия и Родопите и записваше певци и певици, баби и дядовци.

Стана музикален продуцент на Балкантон. Записа най-добрите сватбарски оркестри и най-добрите млади музинанти, а Балкантон издаде плочи. Беше откривател на таланти. Първите записи в радио и първата плоча „Пясъчно момиче” на Теодосий Спасов са нейно дело. Където имаше народни събори и надсвирвания тя беше на място с радиоколата, често беше и организатор, водеща или част от жури.

След организирането на Радио-телевизионен център Пловдив й  възложиха ръководството на музикална редакция. Ново предизвикателство за творчество.

Създаде предавания за новогодишните програми на Българската национална телевизия, стана водеща на телевизионната поредица „Българските народни музикални инструменти“ на БНТ, записа спектакли на ансамбъл „ Тракия“, направи нейната „Зимна приказка“, поредицата телевизионни програми и спектакли „Звезди на ритъм в 7“ за Канал 1 на БНТ, предавания за пловдивски музиканти, художници, архитекти, етнографи. Беше и жури на „Златния Орфей“, след като го беше отразявала многократно. Сътрудничеше на РТЦ Благоевград за фолклорните им програми.

Дойдоха промените и отново търсеше нови творчески предизвикателства. Още през 1990 г. създаде изпреварилия времето частен фолклорен спектакъл „Дар от Космоса“ в сътрудничество с Етнографския музей в Пловдив.

След близо двегодишни колективни усилия за частно радио в България, през 1992 година Веселина Каналева създаде новото радио „Веселина“.

Тръгнало от Пловдив радио „Веселина“ за няколко години стана най- успешната частна национална радиоверига в България. Тайната на успеха беше в нейното разбиране за радио – без ограничения, за радост, за забава, но и да възпитава деликатно, да извади най-доброто от душата на слушателя, да информира без да шокира, да има за всеки по нещо хубаво.

Радио „Веселина“ беше създадено с идеята за  народното, семейното радио, в което наред с музикалните поздрави от всички жанрове в ефира имаше за всекиго по нещо – новини, тематични предавания, репортажи, радиоигри, културни акценти, нощни блокове, шоу програми, радиоконкурси за поезия и сатира, изнесени хепънинги на терен... Такова беше радио „Веселина“ по нейно време. Пълнокръвно, мощно, истинско. Веселина слушаше радиото почти денонощно и искаше от всеки от журналистите и музикантите повече и повече, за да е то по-добро, най-доброто. Събра невероятен екип от млади и талантливи хора.

Тя самата не преставаше да се учи, но учеше най-много младите и заразяваше всички с неизтощимата си енергия. Създаде школа за радиожурналисти и радиомузиканти, за радиомениджъри и рекламни консултанти. Покани неколкократно специалисти от САЩ, най-добрите преподаватели по радио от факултета по журналистика начело с проф. Веселин Димитров, тя самата специализира в САЩ, не пропусна да изпрати млади хора да се учат.

Веселина Каналева беше нестандартна, неспокойна, неуморна. Обичаше младите, особено талантливите и беше готова да помогне на всеки от екипа си. Често беше остра в забележките, но справедлива. Тя беше изключително честна, добра, чувствителна, сантиментална.

През 2003 г. направи и телевизия „Веселина“ - отново за хората, за радост. Във вечерното шоу „Звездно вариете“ канеше най-големите звезди на България – актьори, музиканти, певици и певци от всички жанрове, циркови артисти... А най-голямата звезда беше тя. Искаше нови и нови телевизионни програми - „Нарисувай се с песен“, „Семейно канапе“, „Петкраски“, сутрешни и следобедни магазинни предавания, поздравителни програми... Оркестър с поздрави на живо в телевизионния ефир.

Същата година създаде музикално и продуцентско студио „Веселина“. Нова музикална продукция, нови песни и записи. Филм с песни на голямата Лили Иванова. Веселина беше откривател, първопроходец, пионер във всичко. Нейното семейство беше нейната опора.

Беше светла и слънчева – руса, синеока, хубава жена. Но не само. Имаше светла душа, беше лъчезарна сякаш светеше. Обичаше живота, веселието, да танцува, да пее, да пътешества, да открива непознати  култури. Беше невероятна, беше неотразима.

Поклон пред светлата й памет, завършва Светлозар Каналев.