9812 | 19 апр. 2016 | 13:44

Българският предприемач е много силен човек, оцелявал през годините при наистина много трудни условия, той заслужава държавата да го подкрепи

Нова социална мрежа, подобна на „Фейсбук“, ще бъде създадена в България специално за хората, които имат собствен бизнес.

Достъп до тази запазена за бизнесмени територия ще получат само онези предприемчиви българи, които вече развиват производство и стоките им са доказано качествени.

Създаването на „Икономическа клюкарница“ или „Клюкарница за бизнесмени“ е идея, родена от Мариета Захариева, изпълнителен директор на Агенцията за насърчаване на малките и средни предприятия към Министерството на икономиката. Проектът ще бъде представен за първи път утре по време на форума Webit в София.

- „Гугъл“ още нищо не знае за новата социална мрежа за бизнесмени. Какво ще представлява тя, г-жо Захариева?

- Кръстихме нашата платформа Първа дигитална инфраструктура на българската икономика. Електронните комуникации са част от реалния ни живот – с мобилните телефони, с приложенията, със социалните мрежи. Хората общуват, научават нови неща, някои си губят времето. В един момент си казах: „Защо това нещо да не се използва позитивно за бизнеса, да се изкарват пари с негова помощ?“ Би могло. Тръгнахме оттам.

- Кой ще може да влезе в новата социална мрежа за бизнеса?

- Достъпът ще бъде само с регистрация. В нея ще могат да участват само фирми, които са минали одобрение в Агенцията за малки и средни предприятия и имат сертификат за качество на продукцията. Едно от най-важните неща е, че всъщност агенцията ще гарантира, че когато една фирма е в тази платформа, тя е лоялна и произвежда стоки с добро качество.

Това е изключително важно за чуждестранните ни партньори, за да може ние да се представяме по подходящ начин. Доверието е най-важното.

Много важно е да създадем тази платформа заедно с бизнеса. Защото ние ще изградим основата, но оттам нататък всичко зависи от бизнеса. Винаги казвам на нашите срещи: „Моля ви, бъдете по-активни!“ И те са активни – като видят, че има обратна връзка.

- Погледнато от кухнята, как се създава специализирана социална мрежа?

- Агенцията има седем регионални звена и едно централно. Нашите хора в регионите ежедневно ходят при фирмите. Познават се много добре с бизнеса, с местната власт, с кметовете. Те попълват един централизиран регистър с анкетна карта за профила на всяка фирма. Тази информация вече се набира. Целта е да създадем реална географска карта на работещите малки и средни предприятия в България. Защото към момента не разполагаме с такава.

Имаме някакви статистики, но кой какво работи, какво произвежда, какво може да предложи на пазарите, всъщност реално не се знае. Затова е важно да създадем тази база от данни, като потенциал, който после да се развива.

Нашите регионални представители са вече много добре приети по места. За хората беше велико нещо, че някой в държавата проявява интерес към тяхното производство, стои зад тях, може да им помогне. Дори самата вяра, че някой се опитва да ги подкрепи, е нещо велико.

- Това е нещо ново. В миналото имаше много недоверие към агенцията.

- Не искам да се връщам назад. Преди една година заварих абсолютна разруха. Тръгнахме не от нулата, а от минус 10. Агенцията имаше страхотно негативен имидж сред бизнеса. Имаше хора, които са работили в държавната администрация и не знаеха за съществуването на тази агенция. Бизнесът не можеше да влезе в неа. Не искам да влизам в негативното. Каквото било – било. Факт е обаче, че беше много трудно. Наистина много трудно.

- Как променихте нещата?

- Градивното е, че отворихме агенцията за хората. И не само това. Ние излизаме от държавната структура и отиваме при бизнеса. В началото беше малко стряскащо и за предприемачите, защото те са свикнали да ходят и да се молят в държавните структури. А в случая ние проявихме инициатива. В рамките на една година това ни костваше доста труд.

Освен хора по места, имаме и специалисти комуникатори. Това са служители на агенцията – 7 човека за комуникации с бизнеса, които са разпределени по основните отрасли в икономиката.

Те специализират по браншове – например хранително-вкусова, обувна, мебелна промишленост. Човекът в агенцията, който се занимава с този бранш, знае по цял свят къде какви изложения и панаири има, познава пазарите, къде има перспективи, къде е интересно да се отиде. От друга страна той познава българските фирми. Къде в България се произвеждат качествени обувки, къде се шият ризи.

Когато има някакъв интерес от чужбина, нашите комуникатори могат да направят връзка с регионалните ни представители и с фирмите. Най-ценното е, че всичко това ще става през новата дигитална платформа. Ще се случва в реално време през всякакви електронни устройства – компютри, смартфони, таблети.

- Как например?

- Да речем, нашият търговски представител, който в момента е в Пловдив и е в завод за обувки, може да научи, че там се търсят платове. Ако такива се произвеждат в Русе, двете фирми могат да направят връзка помежду си и да се договорят. Затова в началото наричах проекта „Икономическа клюкарница“. Точно от Фейсбук и от клюкарницата. Всъщност най-ценното нещо е информацията.

В същото време искаме да направим много сериозна връзка с нашите търговски представители, които са в чужбина. Те са служители на Министерството на икономиката.

Ние работим много активно с тях. Но досега малко се е губела връзката. И за тях ще бъде много по-лесно, когато един търговски представител е в Мюнхен например и е в завод, който иска да купува части за велосипеди, той може веднага да индикира това, да го качи на профила си и това веднага да става известно на производителите в България.

Даже планираме в платформата автоматично да се изпраща информация на фирмите, че има такова търсене. Дори след това ще може да се проследи дали тези хора са проявили интерес.

Защото има го и този момент: българинът плаче, че иска да му се помага. Но е добре да се види, като му се помогне, той какво прави, проявява ли интерес, как работи. Или държавата само харчи пари за него.

- Има ли страх сред предприятията, че ги вкарват в нов регистър?

- Нашата платформа е чисто информационна и самите фирми усещат, че имат интерес да участват в нея. Защото по този начин те си правят реклама пред обществото. Нашата идея е агенцията да бъде център за връзка между фирмите, които са в регионите, Министерството на икономиката, останалите звена в него. Имам предвид Българската агенция за застраховане, Българската агенция за инвестиции, оперативните програми.

Също и Българската банка за развитие, която е към Министерството на финансите.

Министерството на земеделието започна да работи много активно с нас. Колегите вече виждат ползата и позитивите от това и сами ни търсят. Защото наистина изграждаме тази връзка „на полето“.

Другото интересно за платформата е, че ще има силен контрол и по отношение на нас самите, на нашата агенция. Ще знаем къде се изнася, колко е през тази година, и с колко се е увеличил през следващата година. За мене самата това ще бъде едно прекрасно измерване на моята работа. Ще бъде много ясно и много точно къде сме помогнали, с какво сме помогнали.

- Кога стартирате работата по платформата?

- Реално вече сме я започнали. По време на WebIt организираме събитие, на което каним 200 фирми. На него ще разкажем по-подробно за платформата – как ще работи тя и с какво ще се занимава. В момента разработваме идеята, след това – функционалните характеристики на системата, после ще започне реално да се прилага. Това е сериозен труд.

Моят екип каза, че след 6-8 месеца платформата може да е готова, но според мене ще стане след една година. Защото това наистина е много сериозен труд. Идеята се зароди преди шест месеца. От началото на годината започнахме да правим срещи за разработването й.

За мене е много важно да изградим основата много стабилна, за да може тази платформа да работи за фирмите и след 10 години, и след 20 години – без значение ние къде ще бъдем тогава. Това нещо ще бъде живо и фирмите сами ще го изпълват с информация. В един момент то ще започне да работи само и ще им бъде от полза за много години напред.

- Вече имате близък контакт с фирмите. Интересно, те оплаквали ли са ви се от порочни практики?

- Имало е такива неща при съставянето на делегации само с определени хора, при участието в панаири. 28 милиона са похарчени през последния програмен период за популяризиране на България в чужбина. Имало е такъв проект за малките и средни предприятия, но всъщност много малко фирми са достигнали до него.

Ние до ноември приключвахме стария програмен период. Сега ни одитират и започваме разписването на новите проекти. Вече няма да бъде един голям проект, а ще бъдат няколко по-малки проекта. Създаваме съвсем различна инфраструктура и работа. По-рано агенцията е  организирала търговски мисии и някои събития, водила е фирмите на панаири и изложения.

Сега ние правим работеща мрежа – това наричаме инфраструкутрата на бизнеса. На картата на България първото стъпло са нашите регионални центрове, които съществуват в момента. Засега те са само седем, макар че има интерес от много градове. Причината да са само толкова е, че се съобразяваме с възможностите към момента, като бройки и като ресурс.

- Колко човека работят в агенцията?

- Общо в София и страната – 53-ма. За да може по места да има инфраструктура, строим бизнесинкубатори. Това ни предстои в Хасково, макар че там нямаме човек на щат.

Опитваме се да преместваме бройки от централата към регионите. Защото те са най-важните. Това са хората, които ежедневно работят с бизнеса. На тези места – най-често по програми за трансгранично сътрудничество, построяваме бизнесинкубатори. Например в Бургас вече работи прекрасен бизнесинкубатор. Те са нашето постоянно място в града.

В тези центрове ние ще организираме всякакви видове обучения, помощи на бизнеса по отношение на подготовката на неговия персонал. Защото има индикатори, че огромният проблем е човешките ресурси.

- Вие как помагате на бизнеса, за да се справи?

- Обучаваме фирмите по отношение на износа. Някои дружества искат да изнасят, а дори нямат сайтове на английски език. Ние ги подпомагаме да бъдат конкурентноспособни, да имат качествена продукция, информираме ги какви разрешителни им трябват за износ, какви са основните им стъпки.

Всъщност България е много малък пазар. Стремим се тези фирми, които вече имат износ, да разширят пазара си в повече страни – да им помогнем. Това е единственият начин да се увеличат кеш парите, които влизат в държавата. Ние разделихме компаниите на три нива.

Едните се справят с износа сами и вече са достатъчно добри. Други са пробили тук-там и трети – те нямат смелост, нямат и самочувствие. На всяко от нивата предлагаме различни обучения. За третата група започваме от самото начало – да се види дали продукцията им изобщо е годна да се изнасе, след това - да се сертифицират по ISO. На другото ниво са достатъчно силни, но има големи и далечни пазари – например азиатските, които са много трудни.

Чрез новата платформа контактите ще стават по много елементарен начин. Няма значение дали партньорът е в Китай или в Македония, комуникацията е много лесно. Помните едно време имейлите. Комуникацията през интернет ни се струваше фантастична, сега всички сме много близо един до друг.

- Какво ще се случва в месеците, докато създавате платформата?

- Това е жива инфраструктура. Свързана е с контакти, с много хора и взаимовръзки. Ние пълним картата на България с информация за малките и средните предприятия. Правим контакти с чуждестранни компании, които търсят българска продукция.

Например работим уникално силно с ИКЕА. Говорих с изпълнителната директорка, българка. В нашата страна има проблем с редовната доставка на дървесина. Оттам стигнахме до извода, че всъщност у нас могат да се произвеждат всички видове текстил за ИКЕА, лампи, крушки и други. Но и на нас самите в момента ни е трудно. Защото, ако имаме тази информация какво се търси, ние не знаем на кого да я предложим. Целият този процес работи.

- Имате ли отзиви от работодателските организации за вашата инициатива?

- Бизнесът е много щастлив от тази идея. Всички са много вдъхновени, защото виждат, че имаме подход, какъвто е липсвал по-рано. Нас определено ни харесват – и Конфедерацията на индустриалния капитал в България (КРИБ), и Българската търговско-промишлена палата (БТПП), и Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), и Българската стопанска камара (БСК). С всички работим.

Много важни са браншовите организации. Аз много ги уважавам. Нашите комуникатори са в много тясна връзка с тях. Била съм изпълнителен директор на Асоциацията на износителите. Оттам познавам големите в бизнеса. Ценя много тяхното мнение. Те са на мнение, че българските малки и средни предприятия биха могли да бъдат много повече подизпълнители за тях.

Затова ние кръстихме нашата платформа Първата дигитална инфраструкутра на българската икономика. Защото това е струкутра, в която влизат и големите компании. Например, ако има нужда от опаковка, може да наеме български подизпълнител, а не да внася от някъде. Така че и големите компании са въвлечени в този проект и той им харесва.

- Как мислите, коя е най-важната черта на българските бизнесмени?

- Моите наблюдения са, че българският предприемач е много силен човек. Това са хора, които 20 години са оцелявали при наистина много трудни условия. В тази връзка предприемачеството е едно от обученията, които искаме да правим.

Има като цяло недостиг на бизнес в България. Трябва да стимулираме предприемачеството. Съществува възможност например чрез тази програма „Инициативата за подпомагане на малките и средни предприятия“ на европейската банка – 102 млн. евро се отпускат под формата на гаранции. Те ще стимулират малко по-рискови инициативи. Например старт ъп компаниите.

Правим обиколки в градовете, срещаме се с кметовете и малките и средните фирми. Страхотен е интересът. По 150-200 човека се събират. Обмисляме да създадем една академия по предприемачество, където на доброволни начала да идват наистина успели предприемачи в българската икономика. Те имат какво да кажат – те са най-добрият учител.

- Дребният бизнес знае ли вече как да намери агенцията, как да стигне до вас?

- Да, познават ни, посещават ни по форуми и по събития. Ще направим една приемна в София. Под офиса на агенцията има помощение, където всеки месец ще правим срещи с бизнеса. Ще каним хора от властта, министри, големи предприемачи. Ще бъде своеобразен бизнесклуб.

Едно от нещата, които ме накараха да направим електронната платформа, са нашите посещения с делегации в чужбина – по време на междуправителствени комисии и посещения на премиера, на министри. Когато пътуват те, бизнесът е приет по съвсем друг начин.

Авторитетът, подкрепата от държавата са от огромно значение. Изключително голяма полза има от участието в такива бизнес делегации. Но този потенциал трябва да се развие. Много по-лесно ще бъде, когато сме на тези срещи с таблета и цялата информация. С онлайн контактите ще се спестят много пътувания и разходи по отношение на реалния бизнес. Това ще се материализира много по-сериозно. Говорим за чисто бизнес мислене и бизнес подход.

Мариета Захариева има повече от десетгодишен опит в управлението, маркетинга и международните икономически отношения. Има магистърски степени по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство в София и по финанси от Стопанска академия „Димитър Ценов“ в Свищов.

Работила е на ръководни позиции в Първа инвестиционна банка и в Банка ДСК. Била е изпълнителен директор на Асоциацията на българските износители. Пет години е преподавала в Нов български университет и в Международно висше бизнес училище – Ботевград. Участвала е в изпълнението на редица европейски проекти и инициативи за подпомагане и насърчаване на бизнеса.