Анонсираната от ПП-ДБ и защитавана публично от лидера на ДСБ Атанас Атанасов реформа в полето на специалните служби зацикли и се изправи пред провал на този етап.
Първият сигнал за радикалните промени дойде от парламента, където безпрецедентно не бяха одобрени годишните доклади на шефовете на ДАНС (Държавна агенция „Национална сигурност“) и на ДАР (Държавна агенция „Разузнаване“).
Това стана с гласовете на депутатите от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС, а отхвърлянето на докладите бе интерпретирано като знак за недоверие към ръководителите на двете специални служби, и двамата назначени по време на служебното управление на Стефан Янев - по предложение на кабинета и с указ на президента, както е по сегашния закон.
Тъй като самото служебно правителство бе назначено от Радев, то е повече от ясно, че новите ръководители се ползват с неговото доверие, а разделение (взаимен контрол) между изпълнителна власт и президентска институция няма.
Пламен Тончев и Антоан Гечев бяха считани за президентски назначения, а войната между „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2 разклати допълнително позициите им.
За същинска завръзка на казуса може да се приеме и изтеклият запис от заседанието на ПП, където се чува, че имената на новите ръководители на специалните служби са консултирани с посолството.
За да бъдат сменени шефовете на спецслужбите обаче в заобикаляне на Радев, трябва промяна на няколко закона, които зачертават нуждата от президентски указ. А за да бъде отнето правомощието на държавния глава да назначава ръководителя на Военното разузнаване, част от реформата стана и идеята за сливане на цивилното и военното разузнаване. Тя бе развита публично от ген. Атанас Атанасов, който бе и ръководител на парламентарната комисия за контрол върху службите.
Привидно реформата се ползваше с подкрепата на ГЕРБ и ДПС, но настана обрат (20 септември), когато лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че е против сливането, а Атанасов подаде оставка като председател на парламентарната комисия.
Как се стигна дотук?
След отхвърлянето на докладите на ДАНС и ДАР Атанасов се активизира по медийните канали, за да съобщи, че има готов законопроект за обединението на ДАР и Военното разузнаване, който имал подкрепата на ГЕРБ и ДПС.
За сливането той изтъкна два основни аргумента: по подобен начин били структурирани разузнавателните служби в Германия, където имало една служба БНД (Bundesnachrichtendiest – BND). Друг аргумент бе, че след прочита на докладите ставало ясно, че службите не разполагат с надеждни източници за информация.
Веднага трябва да припомним и изявление на премиера Денков пред Политико, където той заяви, че българските служби трябва да бъдат изчистени от руски агенти и руско влияние.
Русия и нейното влияние в България на различни нива стана универсалното обяснение за политическите ходове на властта.
Твърдението, че в Германия има една тайна служба е подвеждащо.
Три са службите на федерално ниво: БНД, в която е включено цивилното и военното разузнаване, Военната служба за контраразузнаване (Militärischer Abschirmdienst, MAD), която работи в армията и Службата за защита на Конституцията, която е цивилното контраразузнаване. Отделно всяка федерална провинция има своя Агенция за защита на Конституцията или общо спецслужбите в Германия наброяват 19.
БНД или Федералната разузнавателна служба е подчинена на кабинета и дава отчет пред парламентарната Контролна комисия, чиито членове заседават при закрити врати. Но има детайли, които радетелите за сливане на разузнаванията в България и прехвърлянето им на подчинение на изпълнителната власт премълчават. Вицепрезидентът на БНД по закон е представител на президента на Федералната република, който се избира от Бундестага.
БНД е задължена по закон да информира канцлерството и министерствата за изводи, получени в рамките на нейната работа и компетентност, като темите се простират на всички полета: политика, икономика, технологии, наука, военна област. Нейни служители участват в заседание на парламентарните комисии. БНД изготвя близо 400 доклада на месец, отговаря на около 750 въпроса от страна на правителството, нейни представители (службата по открити източници има около 6000 служители) участват средно в 150 брифинга (разговори) с тези, които ползват информацията на БНД, например федералните министерства.
БНД може да не отговаря на депутатски въпроси, ако следва да разкрие държавна тайна.
Службата се отчита пред канцлера.
Военното контраразузнаване е подчинено на министъра на отбраната, Службата за защита на Конституцията – на вътрешния министър.
Звено с ключово значение за ефективността на службите е така нареченият Отдел 7, където информацията от всички служби се събира, координира и анализира. Специален координатор на тайните служби има задължението да не допуска преплитане на компетенциите, дублиране или конкуренция.
Събраната и анализирана информация е основата, на която изпълнителната власт взима политическите решения.
Дейността и функциите на Съвета по сигурността към МС у нас не се покриват с тези на Отдел 7. Реално у нас липсва звеното, което координира и дава на властта надеждната и обработена информация. Няма нито един анонс, че се предвижда подобна „шапка“ на българските служби, няма нито анонс и в посока за повече контрол върху тяхната работа.
В Германия традиции има и граждански контрол върху службите, като всеки може да задава въпроси за техните права, задължения и прочее и БНД е задължена да отговаря.
Както и да се развие сюжетът с идеите на ПП-ДБ за промени в полето на специалните служби, остава усещането, че преследваните цели са две:
елиминиране на президента, който в момента е много яростна опозиция на кабинета;
овладяване на службите.
Нападките от страна на Радев и своеобразната му пледоария за работата на ДАНС също звучат медийно.
Президентът изтъкна признанието от САЩ, което ДАНС получава с отличието „Джордж Тенет“, което по думите му давала веднъж годишно само на една държава за изключителен принос към тяхната национална сигурност. Те срещу посолоството ли тръгват, попита реторично държавният глава.
На Радев следва да се припомни, че името на Джордж Тенет, дългогодишен директор на ЦРУ, предизвиква противоречиви оценки. Той подава оставка през 2004 година, като по-рано избухва скандалът с разкритието, че непосредственият мотив за военната намеса на Щатите в Ирак – притежанието на химическо оръжие от страна на Саддам Хюсеин, не е вярна. Войната срещу Саддам конфронтира Щатите с ИДИЛ.
Коментарът на президента изглежда самоцелен, подчинен на политическата му война срещу правителството на ПП-ДБ. Война, чийто решаващ сблъсък предстои по темата за специалните служби и правомощията на служебните кабинети.