10359 | 16 юли 2015 | 13:55
Ядрената сделка между Иран и великите сили без съмнение ще промени Близкия изток, но засега никой не може да предскаже как. Големият въпрос е ще помогне ли тя за овладяване на кървавия хаос.
Добрата новина от Виена е, че Техеран и Западът, най-вече САЩ, създадоха традицията да си говорят, и то дълго (нито един държавен секретар не се е задържал на едно място за цели 18 дни, както го стори Джон Кери в австрийската столица). Не е тайна, че дипломатите са прекарали безброй часове в приказки не само за обогатен уран, но и за горещите точки като Сирия, Ирак и Йемен.
Дипломатическият пробив е несъмнен, когато погледнем назад: само преди 2 г. Техеран, въпреки че отричаше, бавно, но решително разширяваше възможностите си да произведе ядрена бомба. Санкциите го забавяха по пътя му, но не го спираха. Израел плашеше с въздушни удари и дори с война - без съмнение възможно най-страшната в Близкия изток.
Иран - с цялата непредвидимост на религиозните си управляващи - е остров на стабилност в размирния регион и има шанс да стане част от дипломатическия дебат за решаването на кризите - роля, която до момента му е отказвана. Либералните медии вече предложиха преговорите с Ислямската република да продължат, но вече по основните военни и политически проблеми в тази част на света.
И все пак сделката допълнително разкопава браздата между шиити и сунити, защото хардлайнерите в Саудитска Арабия и персийските държави виждат в нея решителна подкрепа на Запада за опонентите им. Рияд е бесен, че на Техеран е разрешено да продължи да развива атомната си енергетика, и дори намекна, че ще търси начини да „отговори пропорционално на заплахата“. Това накара някои експерти да заговорят за ядрена надпревара в Близкия изток.
Не трябва да се очаква и че договорката като с магическа пръчка ще изличи годините на недоверие по оста Вашингтон-Техеран и презрението на аятоласите към западните ценности. Фундаменталната ненавист срещу Израел, залегнала в иранското общество, връзката му с „Хизбула“ и подкрепата за режима на Башар Асад остават непроменени и след Виена. Мнозина са уверени, че Техеран няма търпение да налее милиардите долари, които ще потекат след вдигане на санкциите, за да сее нестабилност в сърцето на враждебните режими.
Администрацията на Обама ще има нелеката задача да убеди най-близките си съюзници, че не действа срещу тях. Отсега е ясно, че няма да успее.
Дали Кери и колегата му Зариф заслужават Нобела, за който бяха предложени вчера? В Близкия изток никога не се знае.
Мобилна верси
RSS
