21286 | 15 ян. 2015 | 16:46

Великите чукачи са оставени сами на себе си

Трябва ли да съдим сексуалния брояч? Известно е, той не радва занаята. Вместо да постига качество, цапа великото тайнство с числа. И защото в тая работа не се назначават счетоводители, преувеличава. Надува сметката и си вярва. Предприятието му винаги излиза на плюс. Сексуалният простак парадира.

И у нас виреят едни шишковци, публични самохвалковци. Декларират пътешествия с по хиляда и повече жени. Дефилират сексуалната си ненаситност.

На всичко отгоре нашите говорещи пишковци откриват света. Обявяват, че сексът започва от тях, а милионите, родени до този момент, са заченати единствено с Божията воля. Даже присвояват авторството на автентични пози. Декларират патент за притежание на изобретателност, каквато в позиционното битие на секса отдавна не съществува, защото сексът отдавна се е самоограничил в геометрично-физичното си разположение.

Появиха се желаните мачовци от ново поколение. Метросексуални в повечето случаи. Защото новата школа на грубияните, по-скоро известни като мъжете от гората или дървосекачите, небръснати, небрежни към облеклото и доста яки, антиподи на лъскавите юпита, още не е завзела родните подиуми. Дървосекачите, тръгнали от САЩ, рано или късно ще дойдат. Все пак Америка не е на една ръка разстояние.

За жалост от публичните изявления на лъмбърите (от англ. - дървен материал, вехтории) става ясно, че и те са пионери в областта на сексуалните занимания. И те, въпреки младостта си, претендират за авторство. От което става ясно, че сексуалният компенсатор няма възраст.

Сексът е по-стар от човека. Появил се е на Земята преди 385 млн. години според сп. „Нейчър“. Първи чрез чифтосване се размножавали древни костни риби, дълги не повече от 10 см. Женската имала твърда структура и дупка, подобна на ренде за сирене, към която мъжкият се прикрепвал с кроткия си, но твърд израстък, уточнява ръководителят на екипа от университета „Флиндър“ в Австралия проф. Джон Лонг. С времето сексът на рибите им писнал и те взели да си изхвърлят яйцата във водата, където били оплождани. Такава досада от секса, че технологията не е променена до ден днешен! Макар че няма нищо по-скучно от това да си изхвърлиш яйцата и някой, минавайки случайно, да ги оплоди. Това за откривателите на секса.

Днес децата на акселерацията, които се освобождават от тягостната си девственост в девети клас (и по-рано), също заживяват с чувството, че са първооткриватели на секса. Ще им трябва време да повярват, че това е масово занимание, благодарение на което човечеството не е заприличало на риба. Рибата е на друго място. Даже в повечето случаи се опитва с уста, за да се установи дали не мирише на морска сол.

Кой поддържа славата на сексуалните счетоводители? Както в Англия има добросъвестни експерти, някои от тях и кралски съветници, които са изследвали дамското бельо, така пак в Англия се пазят достатъчно датирани ръкописи за сексуалните подвизи на героите. Защото героите освен на бойното поле е задължително да печелят битки и в леглото.

Голямото броене започва от източните императори, някои от които имали хареми с осемстотин жени и четиристотин наложници. Ето, това е вътрешноеротичен егоизъм. Да държиш хиляда и двеста жени в оргазмен недоимък, жертвите да се надяват рибният пасаж да ги навести веднъж на две години, е сексуален терор. Никакъв паритет на потребностите.

С други думи, славата се държи от свидетелките. От техните подробни разкази, някои с такива подробности, че събирачите на подобни архиви видимо се изчервявали, особено през Викторианската епоха, когато било задължително всеки по-солен намек да изчервява обществото. Благодарение на самоотвержени историци, чиито имена се пазят в дълбинната научна среда, знаем какво се е случвало в харемите, например. Султаните нямало какво да се хвалят, високите оценки идвали от жените. Без да съзнават, те попълвали с разказите си архивите. Някои от тях останали в аналите и с имената, и с делата си. Включително и със собствените си анали.

Най-верни към дневниците, истински извори на знание днес, били началничките на харемите, по-известни като Валиде султан. Благодарение на тях знаем какви са ги вършили девойките от личния състав, както и тези, които велможите подарявали на султана. По десет-двайсет наведнъж, все пленнички или купени от пазара за робини в Истанбул. Щедри подаръци от знатните гости. От тях също са запазени свидетелства. Четенето им може да ви докара до транс. Ако това е думата.

Европейските записвачи на еротичното са къде по-умерени. Разни декамерони, сатирикони и на практика свенливокони едва тачват материята. „Кама сутра“ е недостижим паметник. Нашите не се взират в позите. Беден речник, особено за детайлите. Затова се явява и романтизмът. Великите чукачи са оставени сами на себе си. На собствената си реклама. Те са първообразите на сексуалния счетоводител.

Българският сексуален размах не може да се конкурира нито с източните практики, нито със султанската разточителност. Ние сме се развивали на скромна моногамност, а хиляди жени умирали с вкуса само на една риба в живота си. Тази историческа нечестност активира по-нататъшното възстановяване на загубите. Сексуалният недоимък се компенсира със счетоводни отчети. Затова дойдоха броячите. Те са заложени в миналото. И освен че трябва да не ги съдим, трябва да ги осмислим. Те, тия ненаситни роби на числата, всъщност възстановяват равноправието. Постигат го, като осигуряват повече риба на гладните.