34777 | 27 март 2016 | 17:48
На 29 март 2016 г. се навършват 30 години от оправдателната присъда на Сергей Антонов и България по изфабрикуваното обвинение за участие в атентата - една от най-големите мистификации на миналото столетие.
По този повод в България пристига проф. Джузепе Консоло, адвокатът, който успя да извоюва оправдателна присъда за Антонов. Проф. Консоло ще бъде удостоен с титлата Доктор хонорис кауза на СУ "Св. Климент Охридски".
Римският защитник на Антонов ще бъде и основен говорител конференцията "Атентатът срещу България- истината", организирана от Института за стратегии и анализи заедно с Националната асоциация по международни отношения и Института за икономика и международни отношения.
Ще бъде представена и книгата "Сергей Антонов - страдалецът от Рим".
Епицентър.бг публикува ексклузивно откъси от книгата, която ще бъде представена на 31 март 2016 г. в Централния военен клуб в София.
Белезниците на ръцете на Сергей Антонов италианските карабинери щракват на 25. 11. 1982 г. в 11.30 часа преди обед в представителството на БГА „Балкан” в Рим на ул. „Гориция”.
Около 10 ч. същия ден униформени полицаи го пресрещат на улицата и влизат заедно с него на работното му място. Представителят на Комитета по туризма Михаил Веселинов, който вече бил на работното си място в общото бюро, като го видял в компанията на цяла кавалкада от съпровождащи Сергей униформени полицаи, без да има представа какво точно се случва, учудено му подхвърлил: „ А бе Сергей, защо ми ги водиш тези?”
В това време звъннал служебният телефон на Сергей. От посолството ни в Рим го търсел консулът Стефан Генев. Двамата имали договорка предната вечер Сергей да му отиде на гости, за да отбележат заедно с общи приятели от мисията семеен празник, 15 години от сватбата на семейство Геневи. Понеже Сергей не се появил и не се обадил да каже защо, Генев си помислил да не би да има някакви проблеми и това бил повода за позвъняването.
Дълго никой не отговарял. След продължително звънене слушалката вдигнал полицай и на италиански език питал кой е. Генев се представил като български консул и казал, че иска да говори със Сергей Антонов. Последвала пауза. Италианецът, по всяка вероятност след консултация с началството си, казал че го свързва с Антонов, но предупредил разговорът да се води само на италиански език. С присипнал глас Сергей уведомил консула, че бюрото е пълно с полиция и правят обиск. Генев веднага заминал на място. Районът гъмжал от полиция. В операцията, по преценка на консул Генев, участвали повече от 20 униформени карабинери и куп цивилни лица. След като ръководителят на операцията по обиска проверил легитимацията на Генев, охраната пред бюрото го пуснала да влезе.
На Генев дали да прочете прокурорска заповед за обиск и задържане на Сергей Антонов. В нея нямало даже и намек, че го обвиняват като организатор на покушението срещу папата. Пишело само, че Сергей Антонов се обвинява в участие в заговор за извършване на държавен преврат. Формулировката участие в заговор за извършване на държавен преврат стреснала Генев, помислил, че нещо бърка в превода и подал на една от стресираните, стоящи близо до него секеретарки на бюрото на Балкан/Балкантурист, владееща перфектно италиански език, да преведе и тя документа. След като прегледала внимателно написаното, потвърдила, че грешка в превода няма, касае се за участие на Сергей в заговор за извършване на държавен преврат в Италия.
Генев присъствал на обиска и мълчаливо отстрани съзерцавал действията на служебните лица. От там всички се изнесли в квартирата на Антонов, която била на 150 метра- на ул. „Пола” № 29 и процедурата по обиска се повторила.
Полицаите взели лични вещи на Антонов, проспекти, малки сувенирини бутилчици с алкохол, които той колекционирал и други незначителни неща. След приключване на обиска на двете места, около 11,30 часа полицаи развързали вратовръзката и връзките от обувките на Антонов, прибрали ги, и чак тогава му щракнали белезниците. Антонов помолил за цигара. Генев бръкнал в джоба си извадил току що начената кутия и му я подал. Полицаите веднага се намесили, реагирали бурно, казали, че това е забранено и след обяснения позволили на Антонов да вземе само 5 цигари, които те отброили. Наблизо чакала черна полицейска камионетка, качили в нея Антонов и отпрашили към най близкия полицейски участък.
Генев веднага отишъл в посолството, информирал посланика Венелин Коцев и включили първи италиански телевизионен канал, за да чуят новините. Точно в 12 часа италианската телевизия изстреляла в ефира като топ новина съобщението за ареста на българския гражданин Сергей Иванов Антонов, обвинен като организатор на атентата срещу папата на 13.05.1981 г. на площад „Свети Петър” в Рим.
Репортажът се излъчвал от квестурата на полицията, където след ареста отвеждат Антонов. В кадрите правят впечатление суетнята и огромния брой струпани журналисти, фоторепортери и телевизионни екипи. Явно сценарият е бил подготвен старателно, медиите са били предизвестени и появата им не е била случайна. Тези кадри от показния арест на Сергей Антонов впоследствие постоянно се излъчват и обикалят света като сензационна новина в средствата за масова информация.
От този момент в употреба влиза понятието „PISTA BULGARA”, т.е „БЪЛГАРСКА СЛЕДА” и така се помни до днес навред по света. Край него се използват и други квалификации от рода на: „Процесът на века”, „Процесът на българската следа”, „Най-големият заговор срещу България и световния комунизъм” и др. В България събитието добива популярност като „Делото Антонов” или „Случаят Антонов”.
За българското посолство случилото се е повече от шокиращо. Веднага се подготвя шифрограма за Министерство на външните работи и централата на разузнаването в София, но докато се обработи и излъчи, вестта вече обикаля световните медиии и стига в България преди шифрограмата на посолството.
Когато на Сергей Антонов съобщават причините за обиска и ареста, той произнася само две думи: „Това е абсурдно”. Вече пред полицейската квестура, където са струпани рояците журналисти Сергей също е лаконичен: „Аз съм невинен”.
Денят на ареста на Сергей Антонов, 25. 11. 1982 г. е планиран дълго и прецизно. В този ден, другите подсъдими българи по делото, Желю Василев и Тодор Айвазов се намират в България. Това не е случаен факт. Те са с дипломатически имунитет и арестуването им ще предизвика сериозен дипломатически скандал. Съгласно международните спогодби за статута на дипломатите, подписани и от Италия и от България, няма как дипломати да бъдат изправени пред италиански съд. Освен това скалъпен процес срещу трима обвинями с различен манталитет, различни интелектуални възможности и характери ще се направлява и режисира далеч по-трудно.
Тримата заедно щяха да направят провокационното обвинение на пух и прах. Въпреки многократните заявки от италианска страна Василев и Айвазов да бъдат екстрадирани в Италия и съдени заедно с Антонов, настойчивост не се проявява. Италианските магистрати използват отсъствието на другите двама обвинени българи повече като пропаганден, шумотевичен трик. Организаторите на антибългарския заговор в никакъв случай не са имали намерение да арестуват Василев и Айвазов. Ако това е било в плановете им, щели са да изчакат завръщането им от България в Италия.
Първият разпит на Антонов трае 11 часа. Той отрича всички обвинения и остава верен на тази своя линия на поведение до последния ден на ареста си.
След ареста Антонов престава да се бръсне и пуска голяма брада. Тя променя сериозно външния му вид и го прави почти неузнаваем. Първите посетили го в затвора, след като разрешават свиждания с него, го разпознават по гласа. Като се има предвид характерът му, навярно с пускането на брада е искал да изрази и протест срещу несправедливото обвинение срещу него.
За българска следа в покушението срещу папата се говори далеч преди ареста на Сергей Антонов. Мълвата набира скорост, ескалира. Сигнали, че се правят опити България да бъде замесена в атентата срещу папата достигат и до разузнаването ни, но не се вземат насериозно и това изиграва лоша шега на държавата.
От деня на арестуването до освобождаването му на 29 март 1986 г. Сергей Антонов е в плен на италианското правосъдие почти четири години. Първоначално го държат в следствен арест в затвора „Ребибия”, един от „модерните”, новопостроени италиански зандани, оборудван със системи за най-висока степен на сигурност, предназначен за закоравели престъпници. След това на два пъти е поставян под домашен арест.
Първият път- от декември 1983 г. до март 1984 г. в специално оборудван апартамент в жилищната сграда на посолството ни от 45 квадратни метра. Който е имал възможност да види този апартамент, малко ще го различи от затворническа килия. Стъклата на прозорците са бронирани, с железни решетки отвън, входната врата е блиндирана. Пред посолския жилищен блок денонощно дежурят карабинери. В съседство е паркирана полицейска камионетка с резервните дежурни и група за бързо реагиране в случай на усложнена обстновка. Карибинерите разполагат с правомощия по всяко време на денонощието да влизат в жилището, където Сергей е под домашен арест, за да проверяват налице ли е, спазва ли предписанията на домашен арестант, какво е здравословното му състояние и пр.
Въпреки почти затворническите условия, по това време здравословното състояние на Сергей се подобрява. Възвръща нормалното си тегло от времето преди ареста, подобрява му се настроението, започва да припява любими мелодии, пише и стихове. По предложение на съдия-следователя Мартела, съдът взема решение да го върне отново в затвора.
Протестите на адвокатите не се уважават. Изтъкваните мотиви за повторно вкарване на Антонов в затворническа килия са, че не било трудно българските тайни служби да пробият дупка в апартамента, в който е под домашен арест и да го изведат нелегално от Италия или да посегнат на живота му, с което да закрият българската следа в атентата срещу папата. Всъщност в условия на домашен арест не могат да му влияят и да го обработват и това е бил скритият замисъл на повторното вкарване на Сергей в затвора.
Вторият път - от 22.7. 1984 г. до 29.3.1986 г. под домашен арест го изолират в жилището му на ул. „Пола” № 29. И на двете места допускът на външни лица е регламентиран, забранено е отварянето на блиндираните прозорци, стъклата на които биха могли да издържат на изстрел от среднокалибрено оръдие. Жилището на Антонов денонощно е пазено от 7 карабинери и още 7 като резервна група стоят в паркиран наблизо специален автомобил на италианската полиция. Именно оттук на 29.03.1986 г. консулът Стефан Генев извежда Антонов, отвежда го в сградата на посолството и оттам той отпътува за България.
Мобилна верси
RSS
