35325 | 29 март 2016 | 15:52

Адвокатът Джузепе Консоло не се съобразява с препоръката на италианския министър на правосъдието да не поема защитата на българина,

На 29 март 2016 г. се навършват 30 години от оправдателната присъда на Сергей Антонов и България по изфабрикуваното обвинение за участие в атентата - една от най-големите мистификации на миналото столетие.  

По този повод в България  пристига проф. Джузепе Консоло, адвокатът, който успя да извоюва оправдателна присъда за Антонов. Проф. Консоло ще бъде удостоен с титлата Доктор хонорис кауза на СУ "Св. Климент Охридски".

Римският защитник на Антонов ще бъде и основен говорител конференцията "Атентатът срещу България- истината", организирана от Института за стратегии и анализи заедно с Националната асоциация по международни отношения и Института за икономика и международни отношения.

Ще бъде представена и книгата "Сергей Антонов - страдалецът от Рим".

Епицентър.бг публикува  ексклузивно откъси от книгата, която ще бъде представена на 31 март 2016 г. в Централния военен клуб в София.

Процесът срещу България и българските граждани Сергей Антонов като главен обвиняем и Тодор Айвазов и Желю Василев като съучастници, с обвинение като организатори и поръчители на атентата срещу римокатолическия папа Йоан Павел Втори, стартира на 27.05.1985 година и завършва на 29. 03. 986 г.

Освен тримата българи, подсъдими са и петима турски граждани – Мехмед Али Агджа, Орал Челик, Домар Багджъ, Муса Челеби, и Бекир Челенк. В разстояние на повече от 10 месеца се провеждат 95 съдебни заседания, разпитват се десетки свидетели и вещи лица. Българските юристи, получили достъп до набраната от италианските магистрати огромна камара от документация по делото съобщават, че следствените материали били в обем от 25 000 страници, а съдебните – 15 000 страници. Обвинителният акт на съдия - следователя Иларио Мартела обхващал 1243 страници, в който основно се преразказвали показанията на Агджа пред следствието.

От ареста на Антонов до първото заседание на съда, в разстояние на две и половина години, италианските следствени органи и магистрати имитират свръх натовареност, демонстрират загриженост да се доберат до неопровержими факти и документи, обикалят САЩ и Европа за разпит на свидетели, даваат шумни пресконференции и интервюта, пренебрегвайки всяка юридическа етика за тайната на воденото следствие. Организаторите на процеса нарочно бавят следствието и протакат внасянето на делото в съда, за да се нагнетява обстановката, да се шуми, да се обработва световното обществено мнеие и се дискредитира България.

Особено старателен се оказва никому неизвестният дотогава в Италия съдия - следовател Иларио Мартела. Преди да поеме това дело, той е разследвал престъпления, свързани с автопроизшествия. В делото "Антонов" вижда възможност да изпъкне, да се прочуе, да блесне, да направи кариера и не се спира пред нищо за да постигне целта си. Веднага влиза в обектива на медиите и се вживява в ролята безпристрастен съдник. Дава интервюта почти всеки ден. Скача от телевизия на телевизия, от радоио на радио. На първите страници на вестниците позира усмихнат, нарича делото, с което се е захванал, връх в професионалната си кариера. Подмазвачи го заливат с похвали, предричат му блестящо бъдеще на магистрат.

Ролята му харесва, блазни се от факта, че минава за главен трубадур на студената война и хулейки България, не пропуска да бие смъртоносни пирони и в ковчега на световния комунизъм. Пътува по Европа и света, провежда явни и тайни срещи, не подминава и България. Десет пъти под предлог, че разпитва американски туристи - очевидци на атентата срещу папата, ходи в САЩ. Води следствието преднамерено, тенденциозно, подминава или игнорира очебийни събития и факти, оневиняващи България и подсъдимите българи, опитва се да превръща долнопробни лъжи в доказателства, селективно подбира и използва свидетели.

Нарича психопата Мехмед Али Агджа „супер свидетел”. Показанията му имали слаба доказателствена стойност, защото бил опетнено лице. Противоречия в показанията му имало по второстепенни въпроси, но по главното- участието на българите в атентата срещу папата, бил непреклонен.

Мартела провежда общо в Италия и в чужбина над 1000 часа разпити. Дълго отклонява поканите на нашите правосъдни органи да дойде в България и на място да се запознае с материалите от паралелно воденото тук следствие. Скланя едва през юли 1983 г. Престоява в страната повече от седмица по покана на Костадин Лютов, главен прокурор на България в периода 1981 – 1986 г. Придружават го прокурора по делото Албано и ръководителя на бюрото на „Интерпол” за Италия Патуто.

Домакин на италианската правна делегация е генерал Костадин Коцалиев, началник в този период на Главно следствено управление при МВР. На Мартела е предложен луксозен, служебен апартамент на МВР, предназначен за високопоставени чуждестранни гости, но той отказва и се настанява в резиденцията на италианския посланик в София. На българските следствени органи връчва поръчка за съдебно дирене на наша територия, в обем от няколко страници. Удовлетворяват се всичките му желания. Предоставя му се възможност да разпита всеки, който пожелае.

Отива си с документация от 800 страници. В края на посещението си в България Мартела е интервюиран от Ненчо Хранов от БТА. Прави комплимент на българските власти, че сътрудничат по най-добрия начин на италианското следствие, но на особено важните въпроси, като защо се протака делото, защо за основен свидетел се използва само Агджа, кои са причините за влошеното здравословно състояние на Сергей Антонов и др.,  дава уклончиви и непълни отговори.

Прокурорът по делото Антонио Марини, в поведението си малко се различава от съдия- следователя Иларио Мартела. Поддържа обвининето докрай и не се разкайва за деянията си. Неудовлетворен от оправдателната присъда, той е в основата на идеята делото да се върне отново за разглеждане.

Ето и част от хронологията на описаните събития, според версията на Мехмед Али Агджа:

В София през август 1980 г. в хотел „Витоша Ню Отани” неназован турчин свързал Агджа с Тодор Айвазов. Провели няколко срещи, на които присъствали и турците Бекир Челенк и Орал Челик. Дискутирали убийството на генералния секретар на ООН по онова време Курт Валдхайм, на английската кралица Елизабет Втора и на папа Йоан Павел Втори, което било в интерес на Източния блок.

Тодор Айвазов дал на Агджа телефона на Желю Василев в българското посолство в Рим. В Рим Василев и Агджа се срещнали, планирали нови атентати, за мишени набелязали Дон Минтоф, министър председател на Малта и Хабиб Бургиба, президент на Тунис.

Кръгът на познатите на Агджа се разширява. Появяват се Сергей Антонов и българският дипломат Иван Дончев. С тях бил планиран атентат срещу Лех Валенса, ръководител на полския синдикат „Солидарност”, при негово посещение в Рим. Обсъждан бил и въпроса за терористични актове по бази на НАТО, Европейския парламент в Страсбург и седалището на ЕИО в Брюксел- организацията, предшественик на сегашния Европейски съюз.

В обемистото писание често се цитира името на турския търговец Бекир Челенк, като подбудител и организатор на покушението срещу папата, финансирал терористичния акт с три милиона западногермански марки.  

Изброяват се срещи в Швейцария и Австрия, намесват се имената на турски граждани, знакови фигури в терористичната организация „Сивите вълци”, посещения в дома на Антонов и в жилищния блок на българското посолство, срещи по римски кафенета, където се плетат нишките на многобройните заговори и атентати.

В деня на покушението срещу папата заговорниците се били срещнали на площад „Република” в Рим в 15 часа, качили се на кола „Алфа Ромео”, шофирана от Антонов, той за маскировка бил с изкуствена брада и тръгнали към площад „Свети Петър” да убиват папата. Предвиждало се след петия изстрел на Агджа, сивият вълк Челик да взриви бомба, да предизвика суматоха на площада и с това да улесни бягството на заговорниците. С колата Антонов трябвало да ги закара до чакащия специално за целта пред българското посолство ТИР - камион, с който да бъдат изведени от Италия.

Всички тези истории главният свидетел Агджа ще променя и украсява, някои ще отрича и ще добавя нови версии. В заключителната част на обвинителния акт българските граждани Сергей Антонов, Тодор Айвазов и Желю Василев са обвинени в „... съучастничество в атентата с утежняващи вината обстоятелства, в съхраняване и носене на обществено място на два пистолета и две бомби с цел тероризъм и подкопаване на демократичния ред и държавния строй”.

От първия ден на съдебните заседания на 27. 05. 1985 г. процесът протича в зала „Форо Италико” в покрайнините на Рим, добила известност като „Залата бункер”. Тя е оборудвана като военновременно укрепително съоръжение, в състояние да издържи и на атомен взрив. Подсъдимият Антонов и главният свидетл Агджа са в прозрачни панцерни клетки, за да се внушава, че върху тях могат да посегнат коварните български специални служби.

Тези драконовски мерки за сигурност освен за нагнетяване на обстановката, трябва да убедят световното обществено мнение, че събитието е от изключителна важност и сензационните разкрития ще разтърсят света. Залата е с ограничен капацитет и освен служебните лица, вътре са допуснати само около 50 грижливо подбрани журналисти, повечето от които предварително предубедени във вината на българите. Сред тях е и Клеър Стърлинг. Сред присъстващите в залата са майката, сестрата и дъщерята на Сергей Антонов. Останалото множество, над двеста представители на водещи световни медии, телевизии, радиостанции, вестници и списания остава навън и следи процеса от телевизионния екран.

Първото заседание в зала „Форо Италико”, очаквано с интерес от световната общественост, започва с фалстарт. Супер свидетелят на Иларио Мартела, Мехмед Али Агджа изрича слова, които втрещват всички: „Аз съм Исус Христос. Обявявам края на света. Целият свят ще бъде унищожен. По-велик съм от Фройд и Дарвин, взети заедно.” Вместо да го изпратят за освидетелствуване за психично здраве и на лечение, италианските магистрати се надпреварват да го ласкаят. Прокурорът Антонио Марини се произнася, че „Агджа не е луд, той се прави на луд.” Съдията Северино Сантиапики е по-вздържан: „Агджа е доста интелегентен човек”.

По време на целия съдебен процес Агджа е непредвидим и прави изцепки от всякакъв род, отрича и променя показания, оплита се в лъжи, импровизира, сплетничи и клевети. Статистици изброяват 102 случая, в които Агджа дава лъжливи показания или променя дадени по-рано. Въпреки личащите с просто око лъжесвидетелски показания и психични проблеми на главния свидетел, италианският съд го използва като главен свидетел до края на процеса. Малкото честни журналисти, отразяващи процеса, наричат Агджа палячо, а поведението му палячовщина.

Един от най-коментираните въпроси по време на цялата сага с мнимото българско участие в атентата срещу папата е държанието и поведението на Сергей Антонов пред следствието и съда.

Може да се каже, че той сам избира защитната си теза на мълчание и пълно отрицание на всички обвинения. Освен инстинкта за самосъхранение, присъщ на всеки индивид изпаднал в беда, в него заговорва и високо развитото му патриотично чувство да не навреди на своя народ и своята родина.

Макар защитната теза, коята Антонов си изработва сам, да е подлагана от някои на сериозна критика и да са правени много опити по време на процеса да бъде променена, тя в крайна сметка се оказва печеливша. Не бива да се подценява и факта, че по време на престоя в затвора той почти сигурно е обработван с психотропни и други вещества и здравето му е сериозно увредено. Най-често изричаните от него фрази на въпроси на следователи, прокурори и съдии са: „Моята страна няма нищо общо с атентата срещу папата”. „Невинен съм”. „Не познавам този човек Агджа, никога не съм се срещал с него и всичко, което казва е лъжа”. „Вярвам, че правдата един ден ще възтържествува”.

Съдът се председателствува от съдията Северино Сантиапики. Съпругата му е черногорка, славянка по произход. В дългогодишната си практика той е извоювал реноме на почтен магистрат, с богат опит при воденето на наказателни дела срещу тероризма. Той е съдия и на първото дело за атентата срещу папата и осъжда Агджа на доживотен затвор. Вероятно това е и една от причините да му се възложи и второто дело. Поема го когато е вече на 60 годишна възраст. След приключването му възнамерявал да се оттегли в пенсия. Нашите дипломати и магистрати, контактували с него, го характеризират като най-почтения от всички италиански юристи, ангажирани в процеса. Още в самото начало той имал резерви към "българската следа", но огромната пропагандна машина била задействана, той нямало как да я спре и намера начин с мъглявата присъда да спаси поне отчасти авторитета на италианското правосъдие и държавата Италия.

Когато на заключителното заседание на съда чете присъдата и стига до името на Сергей Антонов, той подава папката с документи на помощника си, седящия най-близо до него съдия Атолико и го моли нататък да продължи да чете той. След заседанието го наобикалят куп журналисти и го питат как до си обяснят постъпката и жеста му с отказа да произнесе името на Сергей Антонов. Достолепният Сантиапики казва само едно изречение: „Господа, аз не произнасям присъди над лица, във вината на които не съм убеден.”

Защитата на Антонов поема италианския адвокат Джузепе Консоло. Роден е през 1948 г. в Неапол. Общувалите с него българи го описват като типичен италианец - строен, висок, синеок. Внук е на адмирал от свитата на италианския фашистки диктатор Бенито Мусолини. Съпругата му Наташа е с руско потекло, далечна родственица на някогашната руска царска фамилия Романови и Савойската династия. До наемането му за защитник на Антонов не е особено популярен. Сериозен негов актив е извоюваното право името му да фигурира под номер едно в адвокатския списък на американското посолство в Рим, което е показателно с това, че го препоръчват като добър юрист на американски граждани, водещи съдебни дела в Италия.

Особено добър специалист е бил в разнищване на заплетени казуси по имуществени спорове. Процесът на Антонов му е първо наказателно дело. Избран е да защитава българина по препоръка и настояване на посолството ни в Рим. Решението се взема след дълго умуване в София. Преди това посланик Венелин Коцев, използвайки личните си връзки и контакти, прави много опити да ангажира като защитници на Антонов някои от най-известните италиански адвокати.

Трима души дават съгласие и след това по телефона се отказват, явно след сериозен натиск от страна на италианските специални служби. След консултации със свои колеги от дипломатическия корпус в Рим, посланикът ни се обадил по телефона в кантората на Джузепе Консоло, намираща се в непосредствена близост до посолството ни и го помолил да му препоръча добър, независим, некорумпиран и неподкупен адвокат, който да защитава Сергей Антонов.
- Ето ме, казал Консоло- и започнали преговорите за наемането му като защитник.

Консоло поема защитата след среща с Антонов и убеденост, че е невинен. Наши дипломати, подържащи връзка с него твърдят, че с присъщия му професионален нюх, веднага усетил, че това дело ще го направи популярен и не проявил никакво колебание да се ангажира с него.

Италианската правна гилдия не одобрява решението на Консоло да се заеме със защитата на Сергей Антонов. Обвиняват го, че се захваща да защитава терорист. По време на делото получава множество заплахи. Не е доволен и тогавашният министър на правосъдието на Италия Клелио Дариди, с когото адвокатът се познава много добре и на когото е правен консултант. Дариди съветва Консоло да се откаже от защитата на Антонов защото българите имали вина за атентата срещу папата.

Консоло обаче не се съобразява с препоръката на министъра. Още при поемане на защитата на Антонов изразява мнение, че няма доверие в италианския съд, съмнява се в неговата безпристрастност и не изключва възможността под напора на чужди сили и силно манипулираното обществено мнение Антонов да бъде осъден. На заключителното заседание на съда произнася блестяща реч, която впечатлява и най-върлите му противници.

Специалисти оприличават защитната пледоария на Консоло за пълно оневиняване на Антонов като връх в ораторското изкуство. След произнасяне на оправдателната присъда над Антонов се правят многократни опити от зложелатели на България, чужди и наши граждани делото да се преразглежда и рестартира. В множество медийни изяви, в Българи и чужбина Консоло разобличава инсинуациите и отстоява позицията си за невинност на Антонов, българската държава и нейните органи за сигурност.


За помощник на Консоло е ангажиран Адолфо Ларуса. Изборът в българските юридически среди се оценява като сполучлив. Двамата работят в тандем, допълват се взаимно и имат голям принос за крайния изход на делото. Още при старта оценяват съшитото с бели конци обвинение и изработват правилна защитна тактика. Наясно са с психическото състояние на основния свидетел Агджа, задават му нестандартни въпроси, извеждат го от равновесие, той се оплита в противоречия и не може да следва разработената му в затвора от американските и италианските тайни служби линия на поведение.

Преди да стане адвокат, Адолфо Ларуса е бил държавен чиновник. Работил известно време като юрист в италианското ведомство надзираващо затворите и много добре познавал обстановката в тях. Това се оказва особено от полза за българските специалисти работили по следата за извършената обработка и подготовка на Агджа в затвора като лъжесвидетел. С връзките си в юридическите среди Ларуса допринася много за облекчаване режима на Антонов по време на дългия арест и издействане на разрешението да напусне Италия след произнасяна на оправдателната му присъда.

Като адвокат по делото от българска страна е ангажиран и Манфредо Роси. Той поема задочната защита на другите двама привлечени под отговорност български граждани Желю Василев и Тодор Айвазов. Освен в пленарната зала той защитава българите и в медийните си изяви. Обвинява италианските магистрати, че съдят Агджа два пъти за едно и също престъпление, което било прецедент в световната съдебна практика. Изважда на показ много факти как Агджа е бил обработван от служители на италианските специални служби в затвора да лъжесвидетелствува и какво му е обещавано ако успешно изпълни на процеса поставените му задачи. 

Делото "Антонов" беше труден тест за италианското правосъдие и постави на изпитание авторитета на цялата италианска правна система. В случая "Антонов", за да не се злепоставят пред световната общественост, италианските магистрати си измиха ръцете с мъглявото заключение  „.. свободен, поради липса на достатъчно доказателства да бъде осъден”. Такава формулировка е имало само в италианското правораздаване, от където неотдавна тя бе също премахната. Тя не е случайна, тя е мъглявина, която позволява постояннно да се чопли около случая.

Оправдателната присъда за Антонов, Василев и Айвазов, произнесена на 29.03.1986 г., обикаля света като новина номер едно. На първите си страници, с големи букви и тлъсти заглавия за нея съобщават всички по сериозин вестници по света. След произнасяне на присъдата, вкупом, италианските вестници наричат "българската следа" провал и подчертават, че нито едно от обвиненията на Мартела не издържа в съда.

Заглавието в „Унита” е: „Срути се българската следа”. В „Стампа”: „Българската следа – всички оправдани.” В „Джорно”: „Изчезна българската следа”. В „Паезе сера”: „Срути се българската следа – Антонов и другарите му оправдани.”

В САЩ „Вашингтон поуст” пише: „Процесът на века се провали грандиозно”, „Ню Йорк Таймс”: „Виновен е Агджа”. Намеква се, че не е оправдал надеждите на на своите господари, внушили му "българската следа".