31156 | 5 окт. 2023 | 13:46

Нескритите очаквания на американците и другите западняци да ни устроят „виетнамска война“ и „Афганистан на квадрат“ са разбираеми. Те не съжаляват за украинците и много им се иска да ни отслабят или да унищожат Русия, за да могат да обърнат победния марш

Сергей Караганов е един от най-влиятелните политолози в Русия. Роден е през 1952 г. в Москва. Доктор по история, почетен председател на Президиума на Съвета по външна и отбранителна политика.
Беше близък сътрудник на Евгений Примаков и съветник на президента Борис Елцин, сега на Владимир Путин. Смята се ,че е

близък и с Путин, и с външния министър Сергей Лавров.

На 25 септември Караганов публикува статия в руското издание „Россия в глобальной политике“ със заглавие "Как да предотвратим трета световна война". Тя е отговор на разгърналата се дискусия, след като няколко месеца преди това той написа доста провокативен материал относно ядреното възпиране в съвременните условия.

Епицентър.бг запозна на 3 юли своите читатели с българския превод на първата статия и сега ви предлага продължението на аргументацията на автора ѝ. Подчертаваме, че самият автор изрично заявява, че „тя е покана за размисъл“.

Публикуваме анализа му в две части.

Сергей Караганов

В средата на юни тази година публикувах в списание Profile статията „Използването на ядрени оръжия може да спаси човечеството от глобална катастрофа“. Статията и нейната английска версия бяха публикувани почти едновременно на сайта на списание „Русия в глобалните дела“ [1]. Тя беше препечатана многократно по света, предизвиквайки цунами - вече има десетки хиляди отговори, възражения и спорове. Имаше и много думи на подкрепа.
(Българският превод на статията може намерите на сайта на ЕПИЦЕНТЪР https://epicenter.bg/article/Sergey-Karaganov--Strahat-ot-yadrena-eskalatsiya-da-bade-vazstanoven--Inache-chovechestvoto-e-obrecheno/319759/11/0– бел. прев.)

Една от междинните цели на статията – съживяване на дискусията за ролята на ядреното възпиране за предотвратяване на голяма термоядрена война или на голяма война като цяло – бе частично постигната. Професионалната геостратегическа общност и просто мислещите хора започнаха да се отдалечават от летаргията на „стратегическия паразитизъм“.

Той черпи вдъхновение от три четвърти век без голяма война, което доведе до развитието, предимно на Запад, но дори и у нас, на стереотипа за мир, увереност, че всичко ще бъде така, до притъпяване на чувството за самосъхранение сред значителна част от световните елити. Стана някак неловко и старомодно да се води активна борба срещу заплахата от голяма война, която почти неизбежно ще се превърне в ядрен Армагедон.

По-нататък ще се спра и на друга причина за спешната необходимост от засилване на ядреното възпиране - разгръщането на нов кръг от надпреварата във въоръжаването, потенциално много по-скъпоструващ и опасен, отколкото през годините на последната Студена война.
Потвърждавам всяка дума, написана в юнската статия. Ще подсиля някои аргументи и ще дам нови, които не бяха споменати миналия път, в полза на политиката на засилване на ядреното възпиране, сплашване и отрезвяване на противника.

Но преди това ще реагирам на критиките.
Неуместно е да се реагира на всичко от нея, особено на частта от руснаци. Тя не заслужава внимание. Особено на крясъците, че аз и хората, които са съгласни с мен, призовават за използване на ядрени оръжия.

Активното ядрено възпиране, към което предлагам да се прибегне, е насочено конкретно към предотвратяване на глобален термоядрен конфликт и даже, нещо повече, на всяко използване на ядрени оръжия.

Със сърцето си разбирам някои от критиките от хора, които казват, че това не трябва да се случва, защото е ужасно. Но мислено го отхвърлям.

Пацифистите, включително ядрените, живеят добре, седят в мрежи и кафенета и си бърборят, само защото войници се бият и умират за тях. Както правят сега нашите войници и офицери в полетата на Украйна.

Познавам много добре теорията, че ядрените оръжия, ако бъдат използвани, неизбежно ще доведат до ескалация на глобално ниво и унищожаване на човешката цивилизация. Тази възможност съществува и в никакъв случай не бива да се подценява. Но без засилване на ядреното възпиране и възстановяване на страха от ядрена война, включително достоверната заплаха от ограничено използване на ядрени оръжия, глобалната война практически е неизбежна, като се има предвид траекторията на световното развитие.

Но автоматизмът, че ограничено използване на ядрени оръжия ескалира в глобален термоядрен конфликт, е мит. Това със сигурност противоречи на реалните планове за използване на ядрени оръжия и дори на официалните доктрини. Този мит бе доста полезен в миналото. В годините на онази Студена война аз самият, както и други експерти, съзнателно участвах в нейното създаване. Интензификацията на тези идеи имаше за цел да предотврати всяка голяма война между ядрените сили, въпреки че, доколкото разбирам, това противоречи на логиката на реалните доктрини за използването на ядрени оръжия. Но тази най-важна функция на ядреното възпиране - предотвратяване на всяка голяма война - не сработи. Тя бе отприщена от Запада.

Интересна беше реакцията на официални и полуофициални чиновници и експерти в САЩ. Те продължиха грубо да омаловажават вероятността Русия да използва ядрени оръжия и да твърдят „не, няма да го използват“.
(...)

Омаловажаването на заплахата от ядрена война, за да бъде оправдана безразсъдната политика и да се предизвика поражение на Русия, достигна точката на абсурд. Държавният секретар Антъни Блинкен, четвърти по ред за наследник на президента на САЩ в случай на неговата смърт или невъзможност да изпълнява функциите си, каза на 30 юли тази година, че „потенциалната заплаха от ядрена война не е по-лоша от екзистенциалния проблем за климатичните промени и че между тях няма йерархия“. Бях изненадан. Но това не беше всичко. Говорейки на 10 септември във Виетнам, президентът Байдън вече заяви: „Единствената екзистенциална заплаха, дори по-ужасна от ядрената война, е глобалното затопляне, което ще надхвърли с 1,5 градуса през следващите 20-10 години... И това е неизбежно“ [2] .

Аз, като всеки друг жител на Земята, съм загрижен от изменението на климата. Човечеството ще трябва болезнено да се адаптира към него. Но когато тази промяна се счита за по-лоша от ядрения холокост, който ще убие стотици милиони и ще подкопае човешката среда за живот, осъзнаваме, че имаме работа с опасни... Не ми се ще да използвам подходящия термин. Все пак става дума за лидери на велика ядрена сила. Страхът от ядрените оръжия, от ядрената война като цяло, трябва спешно да бъде възстановен.

Подобни твърдения мощно подсилват аргументите ми за необходимостта от строго отрезвяване на бързо дегенериращите западни елити. „Ядреният паразитизъм“ и спадът в чувството за самосъхранение се виждат и в поведението на западняците около Запорожката АЕЦ.

Киевската хунта бомбардира, ние засега я отблъскваме, но протести не виждаме, особено масови. Те се надяват, че ако ударят, ще се образуват малки течове, някой ще умре, но ще могат да обвинят отново Русия и светът няма да рухне и ще бъде възможно да се продължи сегашната налудничава линия. От радиацията вече няма да се страхуват. Но за масовото съзнание именно тя е най-страшната последица от използване на ядрено оръжие.

Според проучване на уважавания изследователски център Pew от март тази година американците смятат за основни заплахи кибератаките, фалшивата информация, Китай и Русия като цяло, глобалните икономически проблеми, инфекциозните заболявания, изменението на климата и едва след това ядрената война [3].

Приглушавайки ядрената заплаха, американската „дълбока държава“ в момента си осигурява индулгенция за агресивната и просто безразсъдна външна политика, която провежда.

Нескритите очаквания на американците и другите западняци да ни устроят „виетнамска война“ и „Афганистан на квадрат“ са разбираеми. Те не съжаляват за украинците и много им се иска да ни отслабят наистина, или още по-добре, да унищожат Русия, за да могат след това да спрат или дори да обърнат започналия победен марш на Китай.

Неразбираема е яростта на нашите стратези-многознайковци, които настояват за неприемливост на всяка заплаха от използване на ядрено оръжие. Ще се бият ли „до последния руски войник“ като безкрайно продължават смъртта на нашите най-добри, най-смели, най-енергични, патриотични мъже?

Признавам, че сред яростните критици на активното възпиране, на всяка заплаха от използване на ядрено оръжие срещу страни, които водят враждебна политика към Русия, има пораженци, които още не са си тръгнали, които мразят и страната си и всяко правителство в нея. Но отказвам да разбера логиката или липсата на такава при други колеги, които не бих искал да подозирам в смердяковщина (израз, описващ презрението и омразата на руски граждани към Русия. Смердяков е персонаж от повестта „Братя Карамазови” на Ф. М. Достоевски – бел. прев.)

Разбирам желанието на нашето ръководство да не безпокои излишно обществото ни. Но това отпускане се предава на врага. Там не искат да вярват на твърденията, че войната със Запада в Украйна за нас има екзистенциален характер, нито в решимостта ни да победим, като включително, в краен случай, използваме и най-твърдите мерки. По този начин ние несъзнателно играем в полза на онези, които се надяват да нанесат стратегическо поражение на Русия, да подкопаят доверието в ядреното възпиране и в крайна сметка увеличават вероятността от колапс към пълноценна Трета световна война.

Необходимо е да върнем разбирането на нашите противници и партньори за нашата решимост да „отговорим максимално“ в случай на продължаване и ескалация на неговите агресивни действия. (Нито един безпилотен самолет, въпреки сатанизирането на Пхенян, не удари КНДР, тъй като неговите противници са уверени в решимостта му за най-тежък - не непременно дори ядрен - отговор).

Надпревара във въоръжаването

Една от най-важните функции на ядреното възпиране е икономията на финанси за много по-скъпи конвенционални оръжия. Точно така действаха западняците по време на последната Студена война, когато заплашваха, макар и грубо (но това е отделен разговор), да използват ядрени оръжия в случай на победен марш на настъпващи към Ламанша съветски войски, като така икономисаха от голяма армия с общо предназначение. И това беше напълно разумна част от военната политика на НАТО. Съветските командири и генерали, повлияни от синдрома на 22 юни 1941 г., но и поради липсата на какъвто и да е натиск отдолу, не споделяха тази логика, което им позволяваше да харчат безумни пари за въоръжение. И те провеждаха надпревара както с ядрени, така и с конвенционални оръжия, държейки под оръжие гигантска армия.

Нека ви напомня, че СССР имаше повече танкове в арсенала си, отколкото целия останал свят. И повече ядрени бойни глави от САЩ. И тази паралелна надпревара, съчетана с износването на тогавашната национална идея – комунистическия интернационализъм – и неефективността на селското стопанство, разкъсаха страната. Искаме ли да повторим това?

Знам, че съветските генерали и маршали от пехотата и някои ръководители на военно-промишления комплекс мразеха ядрените оръжия. И не само по мирни причини. Това би направило безсмислено поддържането на гигантска армия и поръчването на астрономически брой оръжия. По време на учения, в случаите на симулирана употреба на ядрено оръжие, всички военни планове се проваляха, а исканията за нови оръжия и бюджетни кредити ставаха неубедителни.

Забравихме ли този урок? Възстановяването на силите с общо предназначение след грозните разрушения през десетилетието и половина от края на 80-те години е необходимо. Ясно е, че докато водим военни действия, за да отблъснем Запада и да денацифицираме и демилитаризираме Украйна, трябва да продължим да надграждаме военното производство.

Също така е ясно, че е невъзможно бързо да се завърши специалната военна операция (СВО) и вероятно не е необходимо. Необходимо е време за завършване на процеса на окончателното национализиране на елита, изтласкването от него и от съзнанието на останалите от западноцентризма и западничеството, от компрадорите и характерния им начин на мислене, на преструктурирането на икономиката и държавата за успешно развитие в условията на приближаващото се през следващите десетилетие-две геополитическо и геоикономическо земетресение.

Продължаването на военната операция е необходимо и за да се опитаме да принудим Запада да се опомни и да отстъпи, да спре да подкрепя киевската хунта и да се съгласи на денацификация и пълна демилитаризация на държавната съставляваща, която може да остане на територията на Украйна. Ако Западът не се съгласи, е необходимо време, за да убедим своята общественост и партньорите си на световната сцена, че няма алтернатива на нарастващото разчитане на активното ядрено възпиране, чак до използването му.

Това време трябва да се използва също и за да се убедим всички в истината, която за мен е очевидна, че няма алтернатива на все по-голямото разчитане на активното възпиране, за да се спре плъзгането към Третата световна термоядрена война, за да се освободят най-накрая държавите и народите от останките от „западното иго“.

Дори частично поражение или просто провал на Русия само ще увеличи агресивността на Запада. Необходимо е да се припомни как той се разбесня и предприе поредица от агресии след отслабването на възпиращата функция на СССР/Русия.

СВО стартира процеса на трансформиране на обществото (руското – бел. прев.) в народ, развивайки неговата нова-стара идентичност, укрепвайки такива традиционни ценности като колективизъм или единение. Тя също така стимулира развитието на такива прекрасни черти на нашия народ като интернационализъм, липса на расизъм и културна отвореност. Хората виждат със собствените си очи как се сражават заедно руските руснаци, руските татари, руските буряти, руските дагестанци, руските чеченци, руските якути и този списък може да бъде продължен. Полага се основата за обновяване на застоялите се елити с нови, доказали своята преданост към Родината - войници, цивилни доброволци, помагащи на фронта.

Завършваме едно тристагодишно пътуване към Запада, което ни даде много полезни неща, но отдавна се е изчерпало и вече е безперспективно и дори вредно, предвид тенденцията му към морален разпад и икономическа стагнация. Ускоряването на развитието на военно-промишления комплекс поставя началото на нов кръг на технологично обновяване. Но в нашата държава, която исторически е изградена около отбраната, е доказано, че по друг начин не може. Западният опит, когато значителна част от иновациите се раждат в гражданския сектор, не се прихваща.

Започна дългоочакваното завръщане на националния пиедестал на истинска меритокрация, която беше измествана и дори унищожена от провалените политики и философия на реформи през петнадесетте години, започнали в края на 80-те години, когато открито се казваше, че „парите побеждават злото.” Това са инженери, воини, учени, особено хуманитари, учители, квалифицирани работници, лекари, бизнесмени и филантропи, които виждат целта на бизнеса не само в личното си обогатяване, но и в служба на обществото и страната. Започва процесът на възпитание на нов тип държавен служител, за когото проактивното служене на каузата, страната и върховната власт е на първо място, а личното благополучие - на второ. Това се постига чрез засилване на борбата с корупцията, която е особено неприемлива, когато страната е във война. Надявам се да започне и борба с философията на консуматорството, особено с показната свръхконсумация. Прехвърлянето на държавните чиновници на руски автомобили е отдавна презряла стъпка. По-добре късно отколкото никога.

Западняците и експертите, които се придържат към тяхната гледна точка, са просто хора, живеещи през миналия век, тъй като под надпреварата във въоръжаването имат предвид почти изключително само нейния ядрен компонент. Междувременно от социална гледна точка, от гледна точка на запазването на хората, стабилността и развитието на обществото, надпреварата в неядрените оръжия е потенциално много по-опасна. А тя се разгаря повсеместно. Продължителните военни действия и надпреварата в конвенционалните оръжия може да се окажат по-малко полезни в средносрочен план за страна с относително малък икономически и демографски потенциал.

Засега времето е на наша страна, но САЩ и васалите им имат много резерви за изграждане на своя военно-промишлен комплекс. С безкраен конфликт времето ще започне да работи срещу нас. И накрая, това е много важно - трябва да се грижим за най-добрите си мъже, които се борят за Отечеството, но и умират за него. В противен случай няма да има кой да попълни лидерската класа и генетичната сила на народа, която вече много пострада през 20 век и ще бъде още отслабена.

Надпревара до изтощение с надеждата, че Западът е по-уязвим, предвид дълбоката му многостепенна криза и сравнително уязвимата, но все още относително демократична политическа система, ще бъде първият, който ще се обърка, е ненадеждна стратегия.

Фактът, че в дългосрочен план надпреварата в конвенционалното въоръжаване е относително по-изгодна за страни с по-голям икономически и демографски потенциал от нашия, е още един силен аргумент в полза на засилването на ролята на ядреното възпиране в националната стратегия и в международните отношения като цяло. Освен това тази надпревара ще отвлече вниманието не само на нашата страна, но и на цялото човечество от решаването на общи глобални проблеми – климатичните промени, недостига на храна и енергия и неизбежните нови епидемии.

Нека напомня, че една от най-важните функции на ядреното възпиране беше да бъде блокирана възможността за победа в конвенционална война и съответно да се блокира надпреварата в неядрените въоръжения.

Ако военните действия станат продължителни, дори след като победим в Украйна и си върнем изконните руски територии, постигнем денацификация и демилитаризация на останалите територии на днешна Украйна, ако принудим Запада да отстъпи и да спре да подклажда войната, то победата, както казах в предишната статия, може да се окаже пирова. Ще бъдем изтощени и отслабени, за да защитим успешно позициите и интересите си в бъдещия, във всички случаи силно конкурентен свят. Нещо повече, ние ще поемем върху себе си тежестта да възстановяваме не само изконните руски територии, но и поне частично „демилитаризираните“ и „денацифицираните“. Това ще продължи да ни отвлича в неперспективната западна посока от първичното развитие на много по-перспективни части от страната ни. А те са в Урал, в Сибир.

Ние спечелихме последната Отечествена война с цената на невероятни усилия, но не успяхме да се възползваме напълно от победата и в много отношения загубихме света. Сега трябва да спечелим и войната, и мира.

(С незначителни съкращения)

Следва продължение

Във втората част четете за основните заплахи и защо няма друга начин за предотвратяване на глобална война и на изтощително скъпа военна операция в Украйна, освен ядреното възпиране-сплашване-отрезвяване и „не само чрез заплахата от ответни действия срещу територията на съюзниците на САЩ, но също така, ако е необходимо, и срещу американски бази“.

Превод от руски език: Валентин Радомирски

БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ
[1] За статията и свързаните с нея публикации вижте моя уебсайт: www.karaganov.ru. (SIC) Благодаря на моите колеги, които участваха в обсъжданията на първите версии на тази статия и помогнаха много за нейното изясняване и укрепване.
[2] „Единствената екзистенциална заплаха за човечеството, пред която е изправено още по-страшна от... от ядрена война, е глобалното затопляне, което ще надхвърли 1,5 градуса през следващите 20 - 10 години... Няма връщане назад от това.“ („Забележки на президента Байдън на пресконференция“ Белият дом, 10 септември 2023 г., https://www.whitehouse.gov/briefing-room/speeches-remarks/2023/09/10/remarks-by-president-biden -в-пресконференция-2/)
[3] Шмеман С. Нещо липсва в най-големите страхове на американците. Това е Бомбата. // Ню Йорк Таймс. 13 март 2023 г. URL: https://www.nytimes.com/2023/03/13/opinion/international-world/putin-ukraine-nuclear-weapons.html.