33338 | 30 май 2019 | 09:25

Днес Черноморският регион особено се нуждае от намаляване на напрежението. Тази задача може да бъде решена единствено с колективни действия, отказвайки се от „игри с нулев резултат”, от стереотипи и шаблони, натрапвани от извънрегионални играчи

Ексклузивно интервю със СEРГЕЙ ЛАВРОВ, 

министър на външните работи на Руската федерация, 

за списание „Международни отношения” – България.

Автор: Чавдар МИНЧЕВ,

главен редактор на "Международни отношения” – България

Интервюто е предостевено специално за Епицентър.бг

- Днес, както и преди 140 години, България съхранява традиционно силната си привързаност и благодарност към Русия за възстановяването на българската държавност. Какво е отношението на Русия към България?

- Отношенията между Русия и България се коренят дълбоко във вековете. Специалният им характер е обусловен от тяхната духовна и културна близост. Ние помним и почитаме такива изключителни личности като светите равноапостолни братя Кирил и Методий, митрополит Московски Киприан други изтъкнати дейци на славянското просвещение. Наистина, съдбовен момент в нашата съвместна летопис беше освобождението на България от османско иго. В борбата за свободата на братята-славяни, за триумфа на идеалите на правдата и справедливостта загинаха повече от 20 хиляди руски войници и офицери, над 50 хиляди бяха ранени. Точно в този период беше заложена солидната основа на руско-българската дружба.

Русия винаги е била до българския народ в ключови и съдбоносни за него времена. Достатъчно е да отбележим дейността на Временното руско управление (1877-1879 г.), което известният български общественик М.Маджаров нарече „безкористен учител, който за по-малко от две години подготви целия административен, съдебен и финансов персонал” на страната. По време на Парижката мирна конференция през 1946 г. София отново имаше последователен защитник в лицето на Москва.

Разбира се, в двустранните отношения съществуваха не само „възходи”, но и „спадове”. Ние обаче всеки път успешно преодолявахме временните трудности и се връщахме на пътя на взаимно уважителен диалог. Нямаше как да не бъде така – в края на краищата чувствата на симпатия, които свързваха руснаците и българите, неизменно бяха по-силни от каквито и да било краткосрочни политически сметки.

На тази година се пада една значима дата – 140-годишнина от установяването на дипломатическите ни отношения. Министерствата на външните работи на Русия и на България са подготвили богата със събития програма. Убеден съм, че нейното последователно реализиране ще допринесе за по-нататъшното укрепване на доверието и взаимното разбиране между нашите граждани.

- Как оценявате настоящото състояние на руско-българските отношения? Какви са перспективите на двустранното сътрудничество в ключови области като икономиката, енергетиката, туризма?

- Забелязвам с удовлетворение, че, независимо от усложняващата се ситуация в Европа, руско-българските отношения се развиват достатъчно динамично. В последно време се активизира политическият диалог, най-вече на високо равнище. През месец май 2018 г. президентът Р.Радев и министър-председателят Б.Борисов бяха на работни посещения в Русия. През месец октомври миналата година в рамките на срещата на върха Азия-Европа, проведена в Брюксел, се състоя среща на ниво министър-председатели. През месец март тази година Председателят на правителството на Руската Федерация Д.А. Медведев беше на официално посещение в България.

Ние очакваме, че положителната динамика на политическите контакти ще засили практическото сътрудничество, най-вече в областта на енергетиката и търговско-икономическата сфера, още повече, че тук потенциалът е значителен.

Широки възможности за полагане на съвместни усилия предоставя проектът за газопровода „Турски поток”. Неговото продължаване на територията на България ще укрепи енергийната сигурност на вашата страна. Предвид на печалния опит с „Южен поток” е необходимо да се постигнат твърди гаранции от страна на Европейската комисия, че съществуващите планове няма да бъдат провалени, от произволно решение на Брюксел.

Добри перспективи за задълбочаване на сътрудничеството са свързани с решението на София да възобнови строителството на АЕЦ „Белене”. Русия разполага с всички необходими технологии и с дългогодишен опит за успешен рестарт на проекта. На този етап държавната корпорация „Росатом” обмисля възможни форми за участие в изграждането на атомната електроцентрала. Между другото ще отбележа, че в периода 2017-2018 година „Росатом” вече осигури възможност за удължаване с 30 години на срока за експлоатация на 5-ти и 6-ти енергийни блокове на единствено действащата в страната АЕЦ „Козлодуй”.

За съжаление, двустранният стокооборот – след отбелязания ръст от 24% през 2017 г. – през миналата година се увеличи само с 0,6%. Перспективите за неговото нарастване и диверсификация се обсъждат детайлно в рамките на Междуправителствената комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. На сегашния етап е постигнат ритмичен характер на нейната дейност: на 25 октомври 2018 г. в Москва беше проведено ХVI-то заседание на Междуправителствената комисия, следващото е планирано за месец септември тази година в България. Уверени сме, че активното сътрудничество между руските и българските експерти ще допринесе за същественото укрепване на търговско-икономическите връзки.
През миналата година българските курорти бяха посетени от над половин милион наши сънародници. Във фокуса на вниманието на проведения в София на 5 март 2018 г. Руско-български бизнес форум в областта на туризма беше създаването на предпоставки за по-нататъшното разширяване на туристическия обмен.
През тази година в повече от 30 града на България протече акцията „Безсмъртният полк”. Използвам случая, за да изразя искрена признателност към българските приятели за тяхното съдействие в опазването на историческата памет.

- До каква степен е важно регионалното сътрудничество в съвременния глобален свят?

- В настоящото състояние на отношенията в света регионалното сътрудничество – до голяма степен поради деполитизирания си характер – допринася значително за постигане на положителен дневен ред между държавите, за укрепване на доверието и разбирателството между народите.
Черноморският регион е видимо потвърждение за това. Още през 1992 година Русия и Турция станаха инициатори за създаването на платформа за международно сътрудничество по широк спектър въпроси на Черноморието. Към тях се присъедини и България. Тези усилия доведоха до формирането на многопрофилен механизъм – Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС).
Същевременно, както сочи практиката, за успешната дейност на регионалните формати е необходимо да се спазват редица условия. Става дума, например, за откритост, приобщаване, стремеж към хармонизиране и взаимна свързаност.
За повишаване на практическите ползи от регионалното сътрудничество е призвана да съдейства концепцията „интеграция на интеграциите”. Към това е насочена провъзгласената от президента В.В.Путин инициатива за формиране на Голямо Евразийско пространство, предполагащо сближаване на различни интеграционни процеси, развиващи се както в Европа, така и в Азия. Убеден съм, че задълбочаването на сътрудничеството в рамките на ЧИС би дало свой принос за реализирането на това мащабно начинание, а в крайна сметка, за обезпечаване на хармонично и устойчиво развитие в цялото евразийско пространство.

- Може ли България да допринесе за мира и сътрудничество на Балканите и в Черноморския регион?

- Днес Черноморският регион особено се нуждае от намаляване на напрежението. Тази задача може да бъде решена единствено с колективни действия, отказвайки се от „игри с нулев резултат”, от стереотипи и шаблони, натрапвани от извънрегионални играчи.
Важен обединяващ фактор би могла да бъде икономиката. Установяването на взаимноизгодно практическо сътрудничество, укрепването на съвместната свързаност в информационно-комуникационната, транспортната, търговската, културната, туристическата и в други области, развитието на контактите между хората – всичко това има за цел да съдейства за цялостното подобряване на ситуацията в Черноморието. Убеден съм, че България, включително в рамките на своето председателство на ЧИС, би могла да внесе своята лепта в тази дейност.

- Как оценявате подхода на България, като председател на ЧИС?

- Ние положително оценяваме българския подход в реализирането на председателските функции, насочен към балансиране на интересите на всички страни членки, насърчаване на неконфронтационен дневен ред и намиране на компромиси. Надяваме се, че това ще допринесе за постигането на значими резултати в течение на предстоящия на 28 юни т.г. в София Съвет на министрите на външните работи на страните от ЧИС.
Готови сме плътно да сътрудничим с българските партньори по декларираните приоритети, включително по въпросите на транспорта, културата, околната среда. Ние разчитаме, че ще успеем да постигнем напредък в приемането на основополагащите руско-турски документи за улесняване на търговията и внедряване на технологията „на едно гише”, да преодолеем неоснователните политизирани възражения от група страни по отношение на подписването на меморандум за взаимно разбирателство между ЧИС и ЕАИС.

Съществуват добри възможности за съвместно полагане на усилия в стартирането на проектите за техническо съдействие в туристическата и в културната сфера. Готови сме да ги финансираме, заедно с българските колеги, включително с привличането на средства от внесената от Русия през 2016 г. в ЧИС и в Черноморската банка за търговия и развитие доброволна вноска в размер на един милион долара. Разбира се, винаги сме отворени за насрещни предложения.

- Как виждате бъдещето на Организацията?

- Черноморието обединява различни държави, които същевременно са тясно свързани, взаимно преплетени – исторически и икономически. Тук се кръстосват стари и се създават нови търговски пътища, транспортни и енергийни коридори. Регионът има всички шансове да се превърне в един от източниците за растеж на световната икономика, в опорна точка в логистичните вериги в евразийското пространство. В този план е налице значителен потенциал за икономическо сътрудничество. Най-важното е той да бъде реализиран правилно.

Трудно е да се надцени ролята на ЧИС по отношение на тези усилия. Мандатът на Организацията има комплексен обхват – от въпросите на макроикономическо равнище до отделни отраслови направления, включително областите на културата и здравеопазването, реагиране в извънредни ситуации и борбата с организираната престъпност. Около ЧИС е формиран цял спектър от структури, които поддържат дейността на Организацията: банка, парламентарна асамблея, бизнес съвет. Укрепват връзките ѝ с предприемаческата общност.

В последните години – благодарение на руския принос – беше разработен необходимия практически инструментариум и стартираха приложни проекти, предназначени за превръщането в реални дела на междудържавните договорености по линията на ЧИС. Надявам се, че нашият пример ще последват и други страни, което ще разшири финансовата база на Организацията.

- Как се развиват отношенията на Русия с Европейския съюз и с НАТО? Вие виждате ли възможност за отказ от политиката на санкции и връщането към конструктивния диалог в близко бъдеще?

- Отношенията между Русия и Европейския съюз преминават през трудни времена. Същевременно Брюксел свързва перспективите за тяхното нормализиране с реализация на “Комплекса от мерки за изпълнението на Минските споразумения”. Подобен изкуствен претекст е озадачаващ. Известно е, че изпълнението на този международен документ, утвърден, между другото, с Резолюция 2202 на Съвета за сигурност на ООН, се саботира енергично от Киев.

За съжаление, днес благополучието и стабилността на общоевропейския дом зависят от неголяма, но крайно агресивна група русофоби, намиращи се вътре в ЕС, чиито действия всъщност се ръководят от Вашингтон. Не спира антируската пропагандна кампания и опитите Русия да бъде демонизирана, да бъде представена като основна заплаха за сигурността на Европа. Редовно се удължават едностранните санкции, заради които европейският бизнес продължава да понася много милиардни загуби.

Заедно с това, съществуват и положителни неща. Втора поредна година се увеличава стокооборота. Според резултатите от 2018 г. той е нараснал с 19,3% достигайки сумата 294,2 млрд. долара. Наблюдава се известно съживяване и на политическия диалог. Продължава сътрудничеството по редица отраслови въпроси. Развиват се контактите в научно-технологичната и в културната сфера. Всичко това потвърждава, че няма обективни причини за по-нататъшното влошаване на отношенията. Русия и ЕС са близки съседи. Обединяват ни много неща в икономически, в исторически, в културно-цивилизационен план.

Що се отнася до санкциите, първа стъпка за тяхната отмяна трябва да направи този, който инициира санкционната спирала – т.е. Европейският съюз. Тогава Русия ще може да отмени своите контрамерки. Така че, топката е в полето на колегите от ЕС.
Надяваме се, че здравият разум в крайна сметка ще надделее и отношенията между Русия и ЕС ще се върнат към нормално състояние, ще се отличават с уважение и с взаимно зачитане на интересите. Освен това, като цяло, задачите, стоящи и пред Русия и пред ЕС, са наистина общи – от осигуряването на устойчив икономически ръст до ефективното решаване на многобройните предизвикателства пред сигурността. Убеден съм, че това може да стане единствено чрез обединяване на потенциалите на двете страни.

Днес отношенията между Русия и Северноатлантическия алианс навлязоха във фаза на продължителна криза. В НАТО се оказаха неготови за съвместна работа по формирането на архитектура на равна и неделима сигурност в евроатлантическото пространство. Вместо това беше взет курс към възпиране на нашата страна, към придвижване на разделителните линии на изток. Непрестанното разширяване на Алианса, нарастването на потенциала му в близост до руските граници, разполагането на американската противоракетна отбрана – всичко това доведе до сериозна криза на доверието и ескалиране на военно-политическото напрежение в евроатлантическото пространство.

В същото време, възможностите руско-натовския диалог да бъде върнат в конструктивно русло съвсем не са изчерпани. За да стане това партньорите трябва стриктно да изпълняват поетите от тях по време на срещите на върха на ОССЕ и Русия-НАТО ангажименти да не укрепват своята сигурност за сметка на другите. От наша страна, ние винаги сме открити за съвместна дейност за противодействие на международния тероризъм, трафика на наркотици, кибер престъпността, както и на всички реални, а не измислени заплахи.

- Какво трябва да се направи, за да бъде върнато доверието в съвременните международни отношения?

- Вече нееднократно ми се налагаше да отговарям на подобни въпроси. За да бъде възстановено доверието в световните дела е необходим отказ от порочните методи на натиск и шантаж, необходимо е да започне изграждането на междудържавния диалог на основата на залегналите в Устава на ООН фундаментални принципи. Принципи като суверенното равенство на държавите, ненамесата във вътрешните им работи, мирното решаване на споровете, неупотребата на сила или заплахата със сила.

Трябва да се опираме на общопризнатите норми на международното право, а не на някакъв собствен „ред, основан на правила”, които западните партньори променят всеки път съобразно политическата конюнктура. На дневен ред е възстановяването на културата в дипломацията, която, изглежда, до голяма степен са изгубили във Вашингтон и в редица други западни столици.
Единствено по този начин може да бъде увеличена предвидимостта и укрепено взаимното разбирателство между страните.

 Б.Р. Интервюто се публикува едновременно със списаниe „Международная жизнь“ - Русия