17504 | 26 апр. 2017 | 07:42

ЕС не трябва да прехвърля бежанския проблем на трети държави и в замяна да си затваря очите за режими, действащи в разрез с европейските ценности

Президентът на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев внесе в Европейския парламент предложения за промяна на т.нар. Дъблински регламент, според който мигрантите трябва да се връщат обратно в тази страна от Европейския съюз, в която са влезли първоначално.

Държавите по външните границите на ЕС трябва да бъдат освободени законодателно от задължението да приемат мигранти от други държави-членки, е основното предложение на Станишев.

Законодателните предложения на президента на ПЕС целят да облекчат ситуацията за държавите на първа линия – Италия, Гърция и България, които се превръщат в буферни зони за мигранти. На тяхна територия остават хиляди хора, като в същото време други страни-членки не желаят да приемат нито един бежанец.

„Правилата започнаха да се нарушават системно както от търсещите закрила, така и от самите държави-членки. Стана пределно ясно, че настоящата система не е проектирана да осигури справедливо разпределение на отговорностите. Данните са категорични – 5 от общо 28 държави-членки обработват 80% от молбите за международна закрила в ЕС“, пише в мотивите си към предложенията за промяна в регламента „Дъблин“ Станишев.

Лидерът на ПЕС предлага да се премахне т.нар. „постоянна отговорност“ за страните от първата линия. Според него тя е една от основните причини за настоящия хаос, и стимулира мигрантите да преминават незаконно множество граници, докато стигнат желаната крайна цел. Освен това по този начин се стимулира каналджийството и трафикът на хора.

Освен това Сергей Станишев дава предложения как бъде усъвършенстван механизмът за преразпределение на търсещите убежище. Според него той трябва да може да бъде задействан преди ситуацията да е станала кризисна. Да отчита завареното положение, т.е. пребиваващите във всяка държава бежанци към момента на влизане в сила на регламента, а не само новопристигналите. В противен случай Гърция и Италия ще продължат да бъдат един гигантски бежански лагер, подчертава Станишев. Трябва да има кратък срок за въвеждане на данни за броя подадени молби за международна закрила, както и за броя на пристигналите, които все още не са подали молби, смята той. Според него механизмът трябва да предвижда и кризисни ситуации, в които административният капацитет на съответната държава-членка е изчерпан и не всички молби за закрила са обработени своевременно. Сергей Станишев предлага още квотата за разглеждане на молби за международна закрила да бъде намалявана при по-висок мигрантски натиск от предвиденото.

Разработването на общоевропейски подход за справянето с мигрантския натиск е от ключово значение за България, смята Станишев. „Не можем да разчитаме на спорадична финансова помощ от Европа за укрепване на външните ни граници, целяща временно успокояване на страстите и отлагане на намирането на истинско решение“, категоричен е той. Според него обаче изходът от кризата не трябва да се търси и в прехвърлянето на проблема на трети държави в замяна на гласна или негласна политическа подкрепа, окуражаваща режими, които действат в разрез с европейските ценности.

Дъблинският регламент сам по себе си не генерира бежански потоци, подчертава Сергей Станишев. „Ако конфликтите продължават, ако си затваряме очите за диктаторските режими, бедността, глада, климатичните промени, неустойчивото икономическо и социално развитие – хората ще продължат да бягат към един от малкото острови на благоденствие, изграден с много труд и компромиси – Европа. В същото време има страни, които системно се противопоставят на различни общностни политики и решения, но очакват европейско финансиране за своите проекти или проблеми. Правилата на клуба обаче винаги са били ясни: солидарността е двупосочна улица. Необходимо е да проявим солидарност сега, за да можем после да потърсим такава обратно – тогава, когато оградите ще бъдат твърде ниски, финансовата помощ – твърде малка, а отношенията ни със съседите – твърди крехки, за да разчитаме само на себе си“, категоричен е той.

Станишев не спира и на българската политика в контекста на общоевропейския проблем с бежанската криза.

„Крайно време е и да сложим край на порочна практиката премиери да се връщат от Брюксел с новини какъв успех са постигнали за собствената си страна, но без новини за общи успехи за ЕС. Този подход, разбираемо, е естествен рефлекс във времена на криза, но от друга страна е и част от причините за задълбочаване на политическата криза в ЕС и липсата на ефективни общи решения, от което, в крайна сметка, страдаме всички“, смята президентът на ПЕС.

Станишев обаче подчертава, че „целта на промяната на регламента “Дъблин” не е България да се отърве от колкото се може повече бежанци, а да се повиши ефективността на общоевропейска политика, която в момента не работи оптимално и ние несправедливо понасяме по-голямата тежест.“ „Това разбиране е фундаментално особено в контекста на предстоящото председателство на България на Съвета на ЕС. Крайно време е  да престанем да гледаме на общностните политики като на външна политика“, категоричен е президентът на ПЕС.