16644 | 5 юни 2015 | 12:56
Слабите резултати от изпита след седми клас дойдоха като шамар за повечето родители, учители и специалисти в образователното министерство. Всеки четвърти ученик у нас не знае по математика и за тройка, показа тревожната статистика от изпита.
Тя обаче не е изненадваща. Или поне не би трябвало да бъде за хора, които имат поглед върху системата и би трябвало чудесно да знаят колко големи и сериозни бомби със закъснител от години тиктакат там. Дали заради липса на достатъчно сетива към това, или заради лавината от гръмки приказки за реформи, правителство след правитeлство вече над 20 години пропуска да чуе предупредителния звук.
Истината е, че българското училище произвежда хора, които в по-голямата си част са лишени от критично мислене и логика - основни качества, ако човек иска да се занимава или поне да е на прилично ниво като математик. Програмите са толкова остарели и неактуални, че приличат на „Икарус“, от който се очаква да се състезава с „Ламборгини“. Затова и не е чудно, че хората или не стигат успешно до финала на образованието си, или гледат в първия възможен миг да се прехвърлят на по-удобен „превоз“ - най-често към чужбина, още по-често с еднопосочен билет.
От години държавата няма никакъв ангажимент към осигуряването на достатъчно педагози по математическите и точните науки. Какво ли остава за преподаватели по информатика. Между това да получаваш четирицифрена заплата още след дипломиране или да се мъчиш за 500 лева в някое малко градче или село, изборът за повечето завършващи подобни направления изглежда предопределен. Доста лицемерни изглеждат вайканията, че нямаме достатъчно инженери и програмисти на фона на малкото часове по математически и природни науки, както и липсата на учители и техника. Когато не се погрижиш да отгледаш нещо, да си го осигуриш, разбира се, че после го нямаш. Толкова е просто.
За да се реши проблемът, дори не е нужно да откриваме колелото и топлата вода. От години в държави като Финландия, Германия, САЩ работят програми и има добри практики, които - ако адаптираме умно - може да свършат работа и у нас. Не е толкова сложно - по-малко зазубряне на факти, повече логически задачи, повече работа с реални казуси, а не със суха учебникарска материя.
Парадоксално е това да се случва точно в държавата, която иначе се гордее толкова много със състезателите си по математика и информатика. Но точните науки не са само снимки със сияещите медалисти, дами и господа политици. Защото „шамарите“ от сегашните седмокласници тепърва ще последват. Под формата на поредното обезкуражено, отчаяно от липсата на перспектива и доходи поколение. Или на поредната емигрантска вълна.
Мобилна верси
RSS
