16578 | 2 юни 2016 | 14:50
Смайващи багри и невероятни шарки убедиха гостите на изложбата „Батик Индонезия” в „Квадрат 500” защо това текстилно изкуство е вписано в световната съкровищница на ЮНЕСКО. Някои от експонатите са от личната колекция на новата посланичка на далечната държава за България, Македония и Албания – Сри Астари Рашид. Тя подчерта, че някои от тях са от 1900 година.
Изящната дама с царствена осанка е известна в родината си не само като дипломат, а и като човек на изкуството. Тя е режисьор, учила е визуални изкуства в университета на Минесота и в Кралския колеж по изкуствата в Лондон. Вероятно това й е помогнало да намери общ език не само с присъстващите дипломати, а и с директора на Националната галерия Слава Иванова, заместник-министъра на културата доц. д-р Бони Петрунова и с куратора на изложбата Искра Захариева. Всички те получиха специални подаръци от Индонезия. Почетен плакет имаше и за Вежди Рашидов, който не мужо да присъства, поради заетост.
Освен десетките дипломати, в залата бяха забелязани издателят и писател Иван ГРанитски, шефът на БТА Максим Минчев и председателят на Атлантическия клуб Соломон Паси.
Специален аромат на тържеството придадоха не само типичните индонезийски гозби, а и изпълнението на българските танцьори от състава за традиционен индонезийски фолклор „Очарователните рози на архипелага” към посолството.
Изложбата е част от отбелязването на 60-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Индонезия.
Легенда за батика
Приказката разказва как от върха на планината Алу-Алу на остров Ява в незапомнени времена слязъл гуруто Батар. Искал да се развлече след праведните си богоугодни дела, но на земята царял тягостен полумрак без ярки краски. И решил гуруто Батар: “Ще науча хората на изкуство, което да радва очите и освежава душата!”.
Той протегнал ръка и най-фин плат се разпрострял по поляните. Махнал с длан и диви пчели се устремили към него, покорно предоставяйки му восъка си. Батар го разтопил с мълния и го разпръснал по плата с щедри капки. После ударил барабана си и звукът ги превърнал в рисунки. Отприщили се небесата и шурнали бои - огнена като залез насред океана, зелена като листата в джунглата, синя като небето...
Хората се дивили и ахкали пред рисунките, а когато Батар слязъл отново от планината Алу-Алу, видял, че дареното от него изкуство се е разпространило от пирамидите до Страната на Жълтия император. И останал доволен.
И така вече 2000 години...
Мобилна верси
RSS
