1937 | 16 февр. 2025 | 11:21

Генералният директор на БТА обясни, че архивите се цифровизират, като достъпът до тях ще бъде много лесен в дигитален формат

Днес показваме обновлението на най-старата българска национална медия под едно и също име. Това каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев пред Българската национална телевизия (БНТ).

Днес по повод 127 години от излизането на първия ѝ бюлетин националната информационна агенция ще представи читалня за архивите, свой шрифт и обновена новинарска стая.

„Първото нещо, което днес ще направим, е да покажем вече подредените си архиви“, отбеляза Кирил Вълчев. По думите му, когато станал генерален директор преди четири години, архивите били потънали в прах, като почти не е имало достъп до тях. „Ние не знаехме какво богатство имаме - 127 години на България и на света, ден по ден - новините, които са се превърнали в история“, посочи той.

Генералният директор на БТА обясни, че архивите се цифровизират, като достъпът до тях ще бъде много лесен в дигитален формат. „Повече от половината сме дигитализирали. Става дума за повече от пет милиона страници, почти два милиона собствени снимки на наши фотографи“, разказа Кирил Вълчев. Допълни, че при подреждането се оказва, че липсват 3000 тома международна информация от 1974 до 1979 г. „Търсим ги. Може да са и в някой друг архив, защото БТА е сменяла сгради. Може нещо някъде да е останало“, добави генералният директор на БТА.

Според него смисълът на това БТА да запазва името си и да не го сменя е в паметта, на която стъпва. „Всъщност това е голямата идея да подредим архивите си, да ги направим достъпни. В Древния Рим имат една сентенция. Те казват, че следващият ден трябва да бъде ученик на предходния. Представяте ли колко по-силни сме ние, когато под едно и също име 127 години БТА от една страна събира новините от света, предоставя ги – основно ние работим за всички останали медии, включително за Българската национална телевизия. От друга страна, БТА е лицето на България пред света. Ние сме единствената българска медия с постоянна 24-часова емисия на английски език“, отбеляза Вълчев.

Той разказа още, че в БТА е обновена новинарската стая. Тази сграда през 1960 г. е построена и е била емблематична точно с една огромна зала на последния етаж, където се събират всички новинари, обясни директорът на БТА. „Какво се случва през годините? То много прилича на нашето общество – започват да се затварят в кутийки, да правят преграждения. Тази хубава зала в един момент се превръща в преградена с разни дограми, по отдели, и всеки започва да си работи за него си. Както, изглежда, се случи и с нашето общество. Сега възстановихме залата в истинския ѝ вид“, обясни Кирил Вълчев. Това, което променяме, е да се опитваме да бъдем общност отново, допълни той.

Днес ще покажем осигурения достъп за хората с увреждания, каза генералният директор на БТА. Относно шрифта, наречен ЛИК на едноименното възстановено списание на националната информационна агенция, той обясни, че до този момент БТА е използвала различни шрифтове за сайта, за печатните материали, за списанието ЛИК, за визитните картички, за надписите в пресклубовете от страната и т.н. 

„Ние имаме нужда като страна от единен облик. Но аз отговарям за БТА. БТА ще има единен облик. И помолихме, сключихме договор с Националната художествена академия. Всъщност, най-добрите, които правят шрифтове, се обединиха и направиха шрифт, който стъпва на българската историческа традиция. Те използваха преславските надписи. Това е азбуката на Кирило-Методиевите ученици. Разбира се, в осъвременен вид. Имаме и исторически шрифт, който ще използваме за заглавия, за събития“, посочи Кирил Вълчев.

Голямата цел е да събираме повече знание за света, за днешния ден, отбеляза той. По думите му информационните агенции и медиите изобщо са училищата за днешния ден. Затова обществата трябва да ги финансират, трябва да ги подпомагат, смята генералният директор на БТА. „Понеже сега предстои да се гледа Закона за бюджета, бих направил следната връзка – ако за учителите, съвсем правилно, приемаме, че трябва да получават 125 процента от средната работна заплата за страната, това не означава ли, че трябва да помислим и журналистите, които са учителите за фактите на днешния ден, да бъдат третирани като учители“, допълни още Кирил Вълчев.

Освен материалното, трябва да ни водят духовни неща, връзката с миналото, каза генералният директор на БТА. „Каквото и да правим, най-накрая трябва да казваме „слава Богу“ за всичко. Защото, както е казано в светото писание, ако Бог е за нас, кой ще е против нас“, посочи още той.