21918 | 17 февр. 2022 | 09:35

Нашата работа е да решаваме кризи, да полагаме големите камъни – конкретика, работа, резултати. Другото е някой да си използва чара и харизмата, за да краде от историческото време на народа. Не мисля, че това е допустимо. (ВИДЕО)

Новият председател на Столичния общински съвет Георги Георгиев бе избран преди четири месеца с подкрепата на 36 общински съветници от ГЕРБ и "Обединени патриоти". 

Георгиев е първи мандат общински съветник от гражданската квота в листата на ГЕРБ-СДС. Роден е през 1986 г., завършил е право в Софийския университет, има и магистърска степен по международно търговско право от King’s College в Лондон. Защитава дисертация на тема „Залог на търговско предприятие“ в СУ, въз основа на която издава книга със същото заглавие. Съавтор е в международни изследвания, публикувани от чуждестранни и български издателства. Главен асистент е по търговско право в СУ и е управляващ съдружник в адвокатско дружество „Георгиев и Колев“.

- Възможността да си адвокат на града, ми се струва изключително примамлива.

- Доброто изисква усилия, изисква постоянство. Трябва да равняваме нрава си по това, което трябва да бъде, а не по това, което е.

- И ако аз днес се прибера на топло и уютно, защото ме е страх, че ще ме омаскарят, какво ще говори това за мен? В собствените си очи бих изглеждал като страхливец, защото съм послушал страха, а не доблестта.

- Като нация ние нямаме бъдеще, ако по големите приоритети не бъде постигнат национален консенсус. 

- Нашите противници са неможенето, деленето, нашият национален талант да се изпокараме и накрая да стане по-зле, отколкото е било в началото.

- Аз не живея в утопия, здраво стъпил съм на земята и си давам сметка, че сме различни хора, имаме различни виждания, но по неподлежащите на договаряне въпроси не бива да се разделяме.

- Нашата работа е да решаваме кризи, да полагаме големите камъни – конкретика, работа, резултати. Другото е някой да си използва чара и харизмата, за да краде от историческото време на народа. Не мисля, че това е допустимо.

- Хора, спрете се, животът е кратък! Да работим заедно по важните проекти.

- Г-н Георгиев, вече 4 месеца сте на поста председател на Столичния общински съвет. Вие сте човек с успешна кариера на юрист, работите в сериозна адвокатска кантора. Защо влязохте в политиката, какво Ви изкуши?

- Желанието да помагам на другите. Като адвокат мога да помагам на клиентите си - било дружества, било хора, които стоят зад тях, за да си решат проблемите. Възможността обаче да си адвокат на града, ми се струва изключително примамлива. Ние, хората, така сме устроени по пирамидата на Маслоу - когато човек задоволи основните си потребности, да се опитва да бъде полезен на обществото, без обаче това да му е професията. Мисля, че е редно с политика да се занимава човек, който вече има професионална реализация; човек, който е извървял професионалния си път, който си изкарва хляба с труд и не зависи от едно или друго стечение на обстоятелствата. Затова във всеки момент, когато отстоявайки принципна позиция, ако това доведе до несполука в политическата ми кариера, аз без проблем ще се върна към адвокатската кантора, към работата в университета. Тази свобода ми дава спокойствието и смелостта да постъпвам принципно.

- "Да помагам на хората", това ми се струва малко възрожденско, като че ли малко изтъркано в днешно време дори.

- Те повечето неща в живота са изтъркани. И „обичам те” е изтъркано, но ако го чуеш от човека, от когото искаш, струва повече от всичко друго. Обществото, в което живеем, има много проблеми. Ако ние продължаваме да се затваряме само в своя си балон, в своя кръг от близки приятели, от професионални контакти, в своята зона на комфорт, изолирайки се от това, което ни заобикаля и не ни харесва, то в дългосрочен план не е добре за обществото.

Казвате, възрожденско, наивно -  но, бидейки полезен за другите, аз се чувствам по-полезен и за себе си. Това е и един егоистичен порив. В адвокатската кантора можеш да помогнеш на пет човека за пет дела, а тук, в общината с няколко мерки, като тези, които предлагаме: програмите срещу домашното насилие, реформата на преместваемите обекти, ограничението за фойерверките – тези 4-5 конкретни идеи, които се претворяват в правила и нов режим на работа на града, ще помогнат на стотици хиляди хора. Изключително зареждащо е, когато получавам обратна връзка.

Наскоро след едно медийно участие, беше ранна неделна утрин, в която обяснявах пак за ограниченията на фойерверките, си казах: не може ли поне днес да си починеш, да се спреш! Половин час по-късно получих две съобщения от майки на деца със специални потребности, които казаха: Нямате представа това колко е важно за нас! Не го казвам, за да се самоизтъквам, а за да подчертая, че след един дълъг и уморителен процес, в който трябва с огромни усилия да наложиш една идея, накрая вижаш ефекта от работата. И това е много зареждащо.

Ако ние построим две улици, които са запушвали един квартал и хората ги чакат от години, ако ние успеем да въведем по-добър ред и контрол в управлението на общинското имущество и резултатът е видим - честно казано, усилията си струват!

И тогава остава на заден план онази неприятна част от работата - политиканстването, нападките, деленето на партии, приказките: защо го критикуваш, защото е от опозицията ли? Ами не! Критикувам го, защото една сграда, в конкретния случай е била съборена, законът може да е спазен, но кметът на района не е проследил целия процес и хората са недоволни. Хората очакват от нас повече, очакват да решаваме проблеми - ако успяваме да се справим в някаква степен, това зарежда,  но иначе е изключително изтормозващо понякога.

- Това партийно противопоставяне, тази партийна агресия не Ви ли кара да се отчаяте, да си кажете понякога: писна ми?

- Да, случва се два пъти в месеца след заседание на Общинския съвет, когато прекарваме час и половина в спорове. Ако са идеологически, е разбираемо. Но ако са друг вид спорове, да речем кой е лош - почваме от сътворението на света и влизаме в изключително безполезни дискусии. 

Но демокрацията изисква усилия, не е моя мисъл, но си я повтарям често, за да възпитавам у себе си добродетели, които нямам достатъчно - като търпението, например. Администрацията и институциите работят с по-различно темпо от частния сектор, откъдето идвам. Идеята ми е тази припряност, която нося, наред със спокойствието, да се срещнат някъде по средата, да бъде здравословен пулсът, така че да работи по-добре системата.

Иначе - да, изключително омерзително ми е - не съм се хванал с тази работа, за да слушам какви ли не глупости по мой адрес. Това отказва много хора и сега разбирам защо толкова успешни професионалисти не се занимават с политика.

Често приятели ме питат: Защо се занимаваш с това, защото после се налага да се обясняваш, че нямаш сестра. Градейки добро професионално име, ситуацията често те вкарва в обяснителен режим - дали това не е схема. Да, де, но доброто изисква усилия, изисква постоянство. Когато човек има ценности, има приоритети, той работи спрямо тях. Трябва да равняваме нрава си по това, което трябва да бъде, а не по това, което е.

Това, което е в момента българската политическа действителност, за млади хора, решили своите битови и професионални въпроси, не е притегателно място. И това е обяснимо - заради всичките тези машинации, прийоми, от които, искаме - не искаме, можем да станем част. Конкретни примери има много, когато граждани са ме потърсили с проблеми, и после се казва: Георгиев се меси на районния кмет на еди-кой си район, защото е от друга партия. Не защото е от друга партия, а защото иска да премахне нещо, което хората харесват! И това, че кметът е от друга партия, няма да ни спре да си свършим работата -  така, както връщаме сделки на районни кметове от всички партии. 

- Не се ли притеснявате, че ще омаскарят името Ви? В българската политиката няма личност, която да не е омаскарена в момента, да не е срината имиджово.

- Да, така е! Човек цял живот работи за доброто си име, но от друга страна, не мисля, че страхът е добър съветник на мъжа. Нашите деди да не би да не ги е било страх, и то не за доброто им име, а за живота им, на тях и на на близките им, когато са водили революционните борби в национално-освободителното движение. Ние стъпваме на раменете на гигантите. Ние сме наследници - тук, по тези земи са живели достойни мъже и жени, на които ние сме длъжни. Може да звучи високопарно, но ние не сме попаднали случайно тук. Имаме историческа  памет, имаме национална принадлежност. Това, което сме ние днес, е благодарение на саможертвата на стотици хиляди преди нас. И ако аз днес се прибера на топло и уютно, защото ме е страх, че ще ме омаскарят, какво ще говори това за мен? В собствените си очи бих изглеждал като страхливец, защото съм послушал страха, а не доблестта.

- Сега в българската политика наблюдаваме навлизането на ново поколение политици, някои от тях са в правителството, други - в местната власт. Ето, и Вие сте представител на това поколение. Какво искате да дадете на българската политика?

- Повече нормалност, повече разбиране. Ние сме твърде малко, в твърде смутни времена  - като нация ние нямаме бъдеще, ако по големите приоритети не бъде постигнат национален консенсус. Трябва да е ясно -  какви сме сега, какви искаме да бъдем след няколко години, какъв да бъде преходът на икономиката, за да се осигури поминъкът на следващите поколения, как да се развива държавата стратегически. Конкретно за общината имаме по-битови проблеми. Имаме два вида предизвикателства - едните са големите приоритети, по които заедно с г-жа Фандъкова, която ме покани и на която съм много благодарен, работим (от време на време, когато ми стане по-горчиво след някои критики, се шегувам, че е трябвало да откажа). Но имаме няколко големи задачи: Софийското метро; важните инфраструктурни проекти, чрез които ще се промени облика на града, а оттам ще се подобри и качеството на живот; т.н. градски ринг и връзки между отделните квартали, което ще се намали трафика. Сега говорим за ограничения на автомобилите, за подмяна на печките на дърва и въглища, говорим за промяна в облика на града -  тази промяна няма да е бърза и няма да стане за ден-два.

- Говорите за промяна в облика на града. Преди два дни бях на премиера на книгата на Маргарита Петкова и Добромир Банев в Ялта-клуб, не бях ходила отдавна. Изумих се от разрухата на плочките пред заведението. Такива плочки в центъра на града, пред Софийския университет, са срам за всяка управа. Същото е и пред хотел "Шератон". Давам Ви два дребни примера, но те са на възлови места и говорят много.

- Предвиждаме тази година повече средства за настилки и тротоари, защото те са от първа необходимост.

- Защо досега не сте ги направили?

- Направило се е много. Промяна има на голяма част от градския център. На "Графа", например, всички тези джвакащи плочки вече ги няма. Много проблеми има там, без съмнение. Предоставихме на районните кметове 10 милиона лева, за да може пряко те да подменят тротоари и настилки. Програмата е успешна. Подкрепихме я ние от ГЕРБ и колегите от ВМРО. На база на този опит планираме няколко големи промени в градската среда. Даваме си сметка, че сме длъжници, но бюджетът на столицата е ограничен. Хората си мислят - къде отиват тези 2 милиарда бюджет на столицата? Но като почнем да ги разглеждаме перо по перо, особено с ковид кризата и с шоковото поскъпване на всички стоки и услуги – сметката на метрото за ток е три пъти по-голяма за декември м.г. в сравнение с годината преди това, и парите свършват.

- Кажете кога ще смените тези плочки?
- За тези конкретно трябва да разговарям със зам.-кметовете, тъй като Общинският съвет не се занимава с тези въпроси.

- Виждате ли за колко много неща ми казвате в момента "трябва, трябва", а не ми казвате, примерно: Обещавам след 3 месеца това грозно място да не изглежда, така както изглежда сега.

- Такова обещание, казано от юрист, не се дава така лесно, защото знам, че трябва първо, да мине през процедурната пътечка, която често уморява. За да направим, да речем, подмяна на настилките около църквата "Св. Неделя", трябва да приключат разкопките, за да не плащаме сега за едни плочки и после отново. Има изисквания за целесъобразност. Давам си сметка, че не това искате да чуете, пак казвам - предстои да предвидим повече средства за подмяна на тротоарите, защото лично за мен те са голям приоритет. Достъпната градска среда е сред големите ни приоритети – в тази област тротоари, настилки, осветление, ние сме длъжници, поради което работим тази година да предложим едно по-добро решение на софиянци.

- А кой ще носи отговорност за джвакащите плочки, използвам Вашия израз, по "Витошка", булевардът лицето на София?

- Във всеки конкретен случай, когато нещо не работи, ние си имаме фирми, които отговарят.

- Защо не ги смените? Защо чакате някой да Ви попита?

- На много места плочките са сменени, имаме обаче места, където работим за цялостни проекти за подмяна на улична мрежа. Ремонтът на една улица не е толкова прост. Това означава, за да не копаем 2-3 пъти на едно и също място, да се смени канализацията, след което да се положат настилките и накрая да се сменят тротоарите. В конкретния случай ще проверя и ще Ви кажа.

- Ще Ви разкажа една случка. Когато Борисов беше кмет, в един зимен ден му се обадих и му казах, че София е изключително мръсна, че ние, които ходим пеш, ни потъват токчетата на обувките в калта. И той на следващия ден извади машините и започна да мие центъра на София. Давам ви пример за начина, по който действаше бившият кмет и хората виждаха бързите му решения в действие.

- Екипът на г-жа Фандъкова полага много усилия в тази посока, всяка година увеличаваме бюджета за почистване на града, купуваме нова техника, пред общината може да видите едни малки септични машини за почистване. Тоест, въпросът е да не се налагат само спорадични действия, а да променим системата, да затегнем контрола. Всяко едно обаждане, ще провокира проверка и по-интензивна работа на място, това е в голяма степен смисълът на нашето пребиваване тук. Но голямата задача е да се осигурят пари, да се създаде организация и контрол, които да осигурят чистотата на града.

- Проветриво ли е това място, столът на председателя на СОС?

- Проветривостта му не представлява притеснение за мен. Не искам да звуча самоуверено, аз съм пръв сред равни. Организирам работата на СОС, опитвам се да налагам ново темпо, да създаваме различни посоки на работа по приоритетите - не само с колегите в групата на ГЕРБ, на които благодаря за екипната работа. Говорим и за другите групи, които във всеки един момент, когато решат, че не си върша работата, могат да ми поискат оставката. Не ме притеснява това. Моята задача е да знам, че съм направил най-доброто. Всеки ден казвам на колегите: За днес направихме най-доброто, утре пак.

- С какво Ви изкуши предложението, то дойде от г-жа Фандъкова или от г-н Борисов?

- От г-жа Фандъкова, тъй като ми каза, че имаме нужда от нова енергия. Неслучайно промяната започна от София на местните избори преди две години и половина вече - листата бе отворена за такива като мен. Ние бяхме представители на гражданската квота, имахме изключителния проф. Иво Петров, имахме колега архитект, колега журналист - различни съсловия бяха представени. И един адвокат, разбира се, защото покрай проблемите някой трябва да затормозява колегите с "не може", "не става", "процедурата е такава". Честно казано, вече бях навлязъл в работата като председател на Финансовата комисия на СОС, което беше предизвикателство, заради пандемията и спада на приходите. Тази ми работа - като председател на СОС ми дава повече възможности да се случват повече от идеите, които имаме, и да решаваме повече от проблемите, които сме обещали да решим. 

- Ще върнете ли книжния пазар на площад Славейков?

- Там думата имат експертите. Водят се дебати, имаше предложения как да изглеждат новите щендери за продажба на пазара. Нека оставим урбанистите, архитектите, обществеността да решат какво да се случва в това пространство. На мен лично много ми липсват книгите. Това място загуби от своята идентичност. Ние и колегите експерти предложихме няколко неща, ще видим докъде са дискусиите по този въпрос.

- А ще махнете ли велоалеята по ул. "Раковски". Особено смущаваща е тя пред сградата на СДС, пред Дома на Европа.

- Ние в Общинския съвет сме малкият парламент и се занимаваме с въпроси на макро-ниво. Не искам да бягам от темата. Имаме различни гледища за това трасе. На мен не ми харесва състоянието, в което се намира то - с разрушени разделители и прочие. От друга страна, трябва да си даваме сметка, че градът трябва да дава повече възможност за достъпност чрез велоалеите. Има яростна съпротива от хората, ползващи велоалеите. Глобалният въпрос е каква София искаме да има по отношение на достъпността с велоалеите. Без съмнение, ние правим различни велоалеи, виждате ги по бул."България" -  за да има достъп до планината. Бавим се, за да изграждаме по-добра свързаност. Тук обаче сред основните проблеми на управлението е не само добрата идея -  трябва да се комуникира с гражданите, да чуем различните заинтересовани страни. Така правим с всяка от наредбите, които изменяме. Така направихме с търговците на фойерверки, досещате се, че не те са във възторг от това, че ще ограничаваме ползването на стоката им, на психолозите, на различните организации, които работят с деца със специални потребности. Така правим и с промените за преместваемите обекти. Обсъждаме текст по текст с търговците, със стопаните на преместваемите колички, с районните кметове, с архитектите - с всички, които решават един такъв проблем. Досещате се, че когато се съберат на една маса тези хора, ще има крайни мнения, те ще се поскарат, но тогава хората, които се занимават с управлението на града, преценяват кое е основателно.

Аз лично имам да доразвия умението да слушам - след разговори промених някои от първоначалните идеи, които имах за всяка от тези наредби, защото имах основателни критики. Така се случва и в зала, много често има промени дори по време на заседание на СОС, когато колеги с по 15 години опит казват: Георги, тук не е добре, защото може да стане еди-каква си злоупотреба. Затова е колективно управлението на града, затова сме 61 общински съветници и всеки работи по различни направления.

- Кои са Ви противниците?

- За хора няма да говоря. Дори ми става криво - човек понякога се увлича в спора и в желанието, особено когато е уязвен. В такъв момент казвам: Вие пък какво направихме досега? После обаче се спирам: Георги, не биваше така да правиш!

Нашите противници са неможенето, деленето, нашият национален талант да се изпокараме и накрая да стане по-зле, отколкото е било в началото. Опитвам се, разбира се, млад съм още, да съм достатъчно смирен,  да премълча. Хубаво е понякога човек да си преглътне егото.

За фойерверките беше много забавно, ако чуете различните съобщения на различните групи, то е като виц. Ние казваме: Нашата идея срещна подкрепа и благодаря на всички колеги, с които работихме заедно. Колега от опозицията казва: Благодарим, че най-накрая припознаха нашата добра идея. Третите казват: Нашето предложение се прие от тези твърдоглавци от ГЕРБ отсреща.

Нека това да са проблемите – да спорим за бащинство на добрите резултати. Аз не живея в утопия, здраво стъпил съм на земята и си давам сметка, че сме различни хора, имаме различни виждания, но по неподлежащите на договаряне въпроси не бива да се разделяме. Много често успявам и там, но то е въпрос и до голяма степен на личностни характеристики.

- Усещам, че сякаш политиката Ви е влязла в кръвта. От кого се учите?

- Много се уча от г-жа Фандъкова. Всеки ден работим рамо до рамо по много въпроси. Нещата, които правим, често не са само задачи на Общинския съвет, ние сме един екип и работим много с нея, с колегите от другите групи също. От БСП има колеги с богат опит, които са доказано конструктивни хора, които е грехота да не чуеш какво ти казват.

Много се уча и от хората, на които не искам да приличам.  Активността, критиките са хубаво нещо и са полезни за едно управление, но се уча как не се прави, как не бива да се прави нещо манипулативно за рейтинг. На хората им омръзна избраните от тях, които трябва да им решават проблемите, да се състезават кой е по-по-най. Разбира се, в политиката има състезание на идеи. Но при нас е това – да има ли детска градина в район "Оборище" на настоящия птичи пазар или да няма. Оттам-нататък всички критики за мен, за личностните ми характеристики или за тези на някои колега, трябва да си ги спестяваме. Аз някога не съм го правил, затова се опитвам да съм по-дзен.

- Вашето усещане и съзнание за политиката е като бяло поле и каквото видите и чуете, посятото семе пониква.
- Дано почвата да е плодородна, защото това е нова професия, няма общо с адвокатската работа и университета. Но много помагат те, защото тук се работи по правила, има закони. Обаче освен буква, има и дух този закон. Когато някой се скрие зад буквичката на закона, погазвайки духа на закона, тогава става дребнотение.

- Още един присъства на нашето интервю - бухалът на бюрото Ви. Какво означава този бухал?

- Той е стъпил на книжката. Аз съм си читанка от малък и в художествената литература намирам упование. Сега започнах да чета повече и биографии на политици, разговори с хора, минали през този огън. Не може да се разкаже. Никога не съм си мислел, че някой ще ме подхлъзне като ми даде за подпис нещо, което изглежда наистина страхотно на пръв прочит. Да си отваряш очите на четири, да си решителен, когато се противопоставяш, защото въпросът е принципен – трябват ни пари за метрото, отсреща се чува: Не може, необходимо е метрото, но понеже сте вие от ГЕРБ и понеже сте такива и онакива, затова няма да гласуваме по този документ, няма да подкрепим този бюджет. Хора, спрете се, животът е кратък! Да работим заедно по важните проекти.

Така че напоследък намирам упование в книгите, опитвам се да чета много различна литература, от друга страна, за мен науката си е пристан, мой пристан. В науката има теза, която се доказва, не трябва да обикаляш по телевизионните студия и да обясняваш от сутрин до вечер, че черното е черно и бялото е бяло. Противно на това, което имат хората като представа, че адвокатите са хора, които са много сладкодумни, много говорят - в съда обаче никой съдия, по мое мнение българските съдии са на много добро ниво, не оставя да се теглят локуми, да се говорят общи приказки. Там има ограничено време, в което трябва да кажете тезата си, доказателствата и съответно извод, който да направите. А това, на което ме учи знанието, същото прилагам и в политиката. Връщайки се на първия въпрос защо се занимавам на местно ниво с политика: омръзна ми да ми говорят общи приказки. Едни и същи физиономии години говорят едно и също, новите повтарят същите клишета на старите. Смисълът от това да сме нови е да правим нови неща.

- Влияе ли Ви негативизмът, който сега има към ГЕРБ?

- Разбира се. Трудно мога да бъда обвинен в партиен кариеризъм, тъй като станах член на партията есента. Видяхме на изборите, че този негативизъм в някаква степен е преувеличен. Нашата партия не участва в управлението, но трайното представителство да получиш доверие три пъти за една година след всички тези изчегъртвания и какво ли още не, показва, че ние представляваме много голяма част от българското общество, въпреки грешките, които са правени, защото които не работи, той не греши.

Обществото припознава в нашите структури хора, които могат да решават проблемите. Сладките приказки са едно, но после идват проблемите. Проблем едно – цената на тока. Ние може много да си говорим колко са лоши ГЕРБ, но цената на тока расте неимоверно и това го усеща всеки български гражданин. И ако една година се говореше колко сме лоши ние от ГЕРБ, сега идва въпросът – добре, като дойдоха добрите какво правят. Тоест, този романтичен период, в който политиците се радват преди избори, приключва в деня на встъпване в длъжност, защото тогава се вижда защо някои не можем да си позволим да говорим врели-некипели - защото знаем, че от утре ние трябва да сложим подписа си под това нещо.

Аз съм убеден, то се вижда и по обществените реакции - когато предлагаме работещи решения, когато имаме екип на национално ниво, това се оценява от хората – г-жа Фандъкова четири пъти печели изборите в различни етапи от рейтинга на партията. Ние сме най-голямата група, нямаме мнозинство впрочем в Общинския съвет – ГЕРБ имаме 27 от 61 съветници, но хората очакват да се говори вече по същество. Мина това време с общите приказки. Аз преподавам на студенти,които са на по 23-24 години, те не са виждали друго управление, освен това на ГЕРБ. Това са обществени процеси, които си текат, обаче по-важното от рейтинга на политиците, е тяхната полезност.

Другото гали егото - на човек му харесва да се види по телевизията, да прочете за себе си. Това не може да е основният мотив, това означава, че сме много повече егоисти, отколкото алтруисти, които сме се хванали за тази работа.

Нашата работа е да решаваме кризи, да полагаме големите камъни – конкретика, работа, резултати. Другото е някой да си използва чара и харизмата, за да краде от историческото време на народа. Не мисля, че това е допустимо.

Председателят на СОС Георги Георгиев: Не мисля, че страхът е добър съветник на мъжа