9123 | 18 септ. 2015 | 16:59

Съдим Централната банка заради отказа й да ни предоставят обществена информация,казва депутатът

Около 1 млн. лв. са получили управителят на БНБ и членовете на Управителния съвет през 2014 г. Това казва в интервю за Епицентър. бг депутатът  Мартин Димитров. Той и колегата му Петър Славов съдят Централната банка заради отказа им да предоставят информация за месечните възнаграждения на ескшефа Иван Искров.  

-Г-н Димитров,  вие съдите БНБ заради отказа да ви предоставят информация за заплатите на бившия управител и членовете на Управителния съвет.  

-На 16 септември тази година година подадохме искане до БНБ по Закона за достъп до обществена информация. Първоначално не получихме отговор. Впоследствие БНБ даде една пресконференция, на която разкри заплатите на сегашното ръководство на Централната банка с гуверньор Димитър Радев.

Тогава стана ясно, че заплатата на Радев е около 16 000 лв., на подуправителите – около 13 000,  а членовете на Управителния съвет получават по 3 500 лв. месечно. Ръководството на Централната банка  обаче отказа да съобщи какви са били заплатите по време на мандата на Иван Искров. Аргументът беше, че сегашното ръководство е дало съгласие за разгласяване на информацията, от което става ясно, че предишното не е дало такова. Разликата между двете ръководства, като персонален състав, са двама души -управителят Иван Искров и бившият подуправител и шеф на „Банков надзор“ Цветан Гунев (в момента подсъдим, б.р.). Това означава, че или двамата, или един от тях, не са съгласни депутатите да знаят какви заплати и бонуси са получавали в годината, в която беше фалирана Корпоративна търговска банка (КТБ).

-Тоест казвате, че Искров и Гунев крият заплатите си?

-Логично е. Впоследствие ние заведохме дело, защото когато не получиш информация по Закона за достъп до информация, следва процедурата по съдебен ред. Това очевидно е начинът народните представители да получат тези цифри от Централната банка. В съдебна зала ние ще твърдим, че има надделяващ обществен интерес данните да бъдат оповестени. Делото е насочено за 14 декември 2015 г.

След това обаче от БНБ разбраха, че няма как все пак да не дадат някакъв отговор,  ми пратиха едно писмо, в което липсва конкретика. В него се казва, че за първите 6 месеца на 2014 г. на Управителния съвет са раздадени общо 557 000 лв, а за второто полугодие - 440 000 лв.  В тези суми влизат три категории възнаграждения. Първата е  възнаграждения по договори за управление за управители и подуправители, втората - възнаграждания за участие в Управителния съвет и третата - допълнително материално стимулиране, което вие медиите наричате „бонуси“. 

Това е информацията, която имаме. В рамките на делото обаче ние ще искаме повече конкретика – персонално кой какви суми е получил и по трите вида заплати. Считам, че заплатите в обществената сфера трябва да бъдат публични. В частния сектор могат и трябва да бъдат търговска тайна.

-А смятате ли, че сегашното ръководство на БНБ, в което са заместниците на Искров, сами ще поискат да обявят възнагражденията си през критичната на банките 2014-та година?

-Знаем, че за миналата година те са получили общо около 1 млн. лв. Нямаме данни как са били разпределени.

-А неофициална информация нямате ли?

-Нямаме такава и затова водим това дело.

-В медиите многократно се появяваха данни, че заплатата на Иван Искров е била 60 000 лв., 90 000 лв., по твърденията на д-р Константин Тренчев.

-Ясно е, че когато целият Управителен съвет е получил 1 млн. на година, няма как заплатата на Искров да е била 90 000 лв., вероятно става въпрос за по-малка сума. Просто не излита сметката. Смятаме, че тази информация трябва да бъде обществено достъпна. С колегата Петър Славов предложихме законопроект за таван на заплатите. Казваме така – за нас отговорността, която поема управителят на БНБ, не е по-голяма от тази на финансовия министър или на председателя на Народното събрание.

Затова ще настояваме таванът на заплатата на гуверньора на БНБ да бъде равен на месечното възнаграждения на шефа на парламента. Трябва да се фиксира и максимумът на допълнителните възнаграждения, като при постигнати добри резултати те да получат пари, равняващи се на 2 заплати на шефа на НС. Трябва да се сложи край на безконтролното харчене на държавни пари, при това без законов таван. Подобен подход предлагаме и за другите държавни регулатори.

-След изтичането на мандата на Иван Искров се лансира версията, че той ще бъде предложен за представител на България в Черноморската банка...

-Моето лично мнение е, че Искров вече никога не трябва да заема пост, който да е назначаем от българския парламент или правителството, предвид всичко, което се случи с КТБ миналото лято. Ако някой го предложи - аз ще бъдат против и ще изразя публично мнението си.

 Мартин Димитров е роден е на 13 април 1977 г. в  София. Завършва УНСС, специалност „Международни икономически отношения“.  През 2005 г. е избран за народен представител в 40-то Народно събрание от листата на коалицията ОДС.  На 21 декември 2008 г. е избран за председател на СДС. Бил е в 41-то Народно събрание, където оглавява Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм и е съпредседател на Синята коалиция.
В момента е депутат от Реформаторския блок.