17035 | 9 апр. 2015 | 13:02

Станишев да измисля теми за своя сметка, не за наша

През последните месеци българският народ разбра, че има нова кауза. На пресконференция в Народното събрание управляващи и опозиция с театрален напън обясниха, че са се обединили около идеята за влизането на България в Шенген. Неофициалният мотор на цялата кампания се оказа Сергей Станишев.

Тъй като каузата беше сервирана изневиделица, масовото съзнание сякаш не я прие с отворени обятия, не напълни улиците в изблик на радост, не видяхме еуфория в очите. Какво става? Нима тези хора не разбират важността на момента? Защо спи този народ?

Започна масиран медиен натиск да се изкара като кауза един дефиниран преди време политически приоритет. Впрегнаха музиканти и артисти да агитират по концерти и представления да влизаме. Ангажираните агитпропове са добре известни на българското общество от участието си във всякакви предизборни кампании, но не и с политическите си или в сферата на сигурността анализи. Лансират се идеи за наплива от азиатски туристи, които заради Шенген ще дойдат да съживяват деградиращия ни туристически сектор. Колко много напомня това на призивите да се включваме в свалянето на Саддам Хюсеин.

Убеждаваха ни, че после ще участваме в следвоенното възстановяване на Ирак и това щяло да даде силен тласък на икономиката ни. Даде, но с обратен знак - хиляди иракчани днес са на бюджетна издръжка, възстановяване нямаше, а ресурсите и търговията отидоха при други. Същите песни се пяха и за Сирия и Либия.

Опасността е да не се озовем в същата ситуация - поднесен ни отвън дневен ред, промотиран от местни политически трубадури. Дано идеята на Станишев за пътуващото „Шенген шоу“ не се окаже егоистична част от

кампанията му за преизбиране

начело на ПЕС

Залогът е прекалено голям.

Още през 2011 г. България и Румъния обявиха за свой приоритет влизане в Шенгенското пространство. Докато България има дълга 259 километра граница с Турция, Румъния, освен че има геополитическия късмет да сме й като буфер с Азия, разполага и с естествена преграда, каквато е Дунав. В доклад на Фронтекс (европейската гранична служба) от 2012 г. пише, че Турция е центърът на нелегалната емиграция към ЕС. Ние сме външната граница на Европа, която носи ударите.

Тогавашният вътрешен министър Цветанов обикаляше по всички медии, за да обявява, че страната ни е напълно готова, изпълнила е всички изисквания, границите ни са напълно осигурени. Стигна се до комични ситуации, при които се купуваха хеликоптери за охрана, при положение че в гориста местност нощно време или при мъгла са безполезни. Камерите за наблюдение се оказаха едно кино, което дори беше разположено на малка част от българо-турската граница. От МВР обявиха, че страната ни на 100% е усвоила средствата по инструмента „Шенген“ (160 млн. евро до 2011-а). Гледахме операция „Посейдон“.

Изхарчиха се милиони

за една бутафория

Декорите започнаха да падат при последвалите бежански вълни. Закономерно всички следващи доклади за готовността ни за влизането в Шенген бяха отрицателни. Обясненията, които българското общество, без да е искало, получаваше, бяха, че това е следствие единствено на вътрешнополитическото положение в Западна Европа. Дори единият от сегашните вицепремиери като евродепутат искаше блокиране на подписването на споразумението.

Шенгенското споразумение не е гарантирано. Министрите на външните работи са хора с по-различно мислене и информация. На свой съвет през 2012-а вътрешните министри от Шенгенското пространство единодушно решиха, че ще се възстановява временният контрол по националните граници в случай на наплив на нелегални имигранти.

Искат ли ни в Шенгенското споразумение? Краткият отговор е - не. И не ни искат стълбовете, на които се крепи споразумението - Германия, Франция, Холандия, Норвегия. Външните и вът решните им министри регулярно правят изявления по този въпрос, независимо коя партия е на власт. Разбира се, тук трябва да отчитаме и политическия популизъм в контекста на човешките права и мултикултурализма. Това, което все още спасява Лондон от окончателната демографска ориентализация, са източноевропейските емигранти. Българи, поляци, чехи и румънци са част от икономическия растеж във Великобритания.

Има го и двойния стандарт

- връщат ни някои цигани от Франция с реторика, която тук би предизвикала истерия от обвинения и НПО натиск, но никой не гони стотиците хиляди квалифицирани българи, които се махнаха завинаги. Всеки иска меда, а бяга от жилото. Шведите вече ни връщат стигнали дотам нелегални емигранти. В момента единствено германците не го правят, но нямаме никакви гаранции, че това няма да се случи. Кризите имат цикличен характер и това трябва да ни кара да мислим какво ще стане при следващата такава. В Европа няма да има феър плей по отношение на бежанци и нелегални емигранти. Това трябва да разберат днешните ни политици. И ако трябва, да си татуират, че не са по-хитри от останалите елити в ЕС, особено на по-старите страни членки. Бившият външен министър Надежда Нейнски ги наричаше „кучета на квадрат“.

Докато гърците подправяха статистически данни и към страната течаха европейски пари, не обръщаха голямо внимание на нелегално навлизащите през шенгенската им граница. Френският външен министър Лоран Вокиез през 2010-а заяви, че 75% от нелегалните емигранти в ЕС влизат оттам. Саркози дори ги плашеше с изгонване от Шенген. Когато стотиците хиляди от Азия и Африка наводниха големите градове, а кризата стисна Гърция за гушата, те започнаха да ги държат в лагери. Част от цената, която южната ни съседка днес плаща, е и заради неглижирането на границите си. Атина и Солун вече не са същите. Макар и късно, гърците си направиха стена и

отклониха потока към нас

Само преди дни арестуван за трафик на цигари турчин заяви пред съда в Пловдив, че е шофьор от 25 години, но такава граница като българската не е виждал – за 15 минути минал без книжка, застраховка и без документи за такса. Заяви човекът пред прокурорите, че това не е граница.

Каква по-добра оценка за изявленията на родните ни политици. Посолствата, на чиято подкрепа се надяват, всеки ден четат вестници. Страшно е да се помисли какъв трафик тече по необезопасената част извън пунктовете. България доказано не контролира границите си.

Ако трябва да сме честни, днес може би сме по-зле по този въпрос, отколкото по време на управлението на Аспарух, който очерта територия и я контролира без технически средства. Отново намеренията за строителство на ограда са в безтегловност. В ХХI век оградите не решават сами проблема, но са първата интегрална част от решаването му. Доказа го малкото парче по нашата граница, доказват го съоръженията в Гърция, САЩ, Израел, Саудитска Арабия, Испания, Турция…

Всяка шенгенска граница е магнит. Според доклад на Фронтекс от началото на 2015 г. има ръст от 162% на опитите за нелегално преминаване на границата ни с Турция спрямо миналата година. Акцията Влизане в Шенген“ в момента пълни до пръсване списъците в трафикантските мрежи.

Мотото вероятно е нещо подобно: "България ще влиза в Шенген, вече няма да има граница със Западна Европа, така че давайте, сега е моментът!“ Това ще са плодовете на непремислената и натрапена псевдокауза. Нови вълни от нелегални имигранти с любезната подкрепа на десетина влиятелни неправителствени организации и зажаднели за някаква публична полезност политици. Еврозоната е по-интересна тема. Изглежда по-прагматична и по-безопасна. Защо не се дебатира по нея?

Тя може да донесе

икономически ползи

и по-малко бюрокрация, докато Шенген може да ни докара цяла палитра социални неприятности. Изглежда, говорим за сбъркани приоритети и грешно конструиране на реалността. Който иска да си прави ПР и да си измисля теми, нека го прави за своя сметка.

Всички в училище сме учили задачата за басейна, който се пълни от една тръба и се изпразва от друга. България днеs прилича на един демографски басейн. Заминаващите и подготвящите се за напускане се увеличават, връщащите се са пренебрежително малко, а прииждащите постоянно нарастват. Както и да се погледне, това е смяна на населението в страната.

Представяният ни като полезен инструмент „Шенген“ може да се окаже един ускорител на този процес. Така че нека да помислим трезво, да огледаме темата от всички страни, да решим като общество какво ще правим и тогава да вземем решение. Шенген не може да бъде кауза. Кауза без мисъл и ентусиазъм свършва само като кауза пердута.