12392 | 21 февр. 2015 | 13:23

Френските почитатели на великия детектив се събират всяка година на вечеря в ресторант „Синият влак“

Ако се разхождате из квартала около Лионската гара в Париж, не може да не забележите великолепната фасада на ресторанта „Синият влак“. Но такива места от времето на Бел епок тук не липсват. Истинската му слава идва от факта, че преди близо век една нощ тук са се отбили Шерлок Холмс и д-р Джон Уотсън. Затова в заведението се събира френското дружество „Приятелите на Шерлок Холмс“ за традиционната си Вечеря на гъската. Според легендата това било менюто на двамата детективи и членовете на дружеството с религиозна почит спазват традицията. Мнозина бяха облечени в костюми от епохата, а темата на непринудения разговор между ордьовъра и десерта бяха новите приключения на Холмс и верния му спътник. Дружеството отпразнува 10-годишнината си. То е създадено от Тери Сент-Жоанис с три основни цели - да съхрани всичко, свързано със своя патрон; да издири и огласи всички връзки на детектива с Франция; да създаде негов музей на френска земя.

„Можеш да се шегуваш с всичко, но не с всеки“, казва хумористът Пиер Деспрош. Затова никой не се съмнява в реалното съществуване на двамата лондончани, поне в ресторанта „Синият влак“.

Предястието

Сър Артър Конан Дойл, шотландец от Единбург, е завършил медицина и даже около година се опитвал да практикува специалността си офталмология. Но неспокойният му дух го теглел към перото. Той претворил своя професор по анатомия и личен хирург на кралица Виктория Джоузеф Бейл в безсмъртния образ на Шерлок Холмс. Но липсвал вторият персонаж. Добре, че Конан Дойл имал още един приятел - археолога и художник Сидни Пажет, който мигом се превърнал в Джон Уотсън. За първи път двамата се срещат с почитателите си на страниците на „Бристол обзървър“ на 18 октомври 1887 година. Новелата е позната и в България под заглавието „Етюд в червено“. Тиражът на вестника е скромен, но един безсмъртен мит вече е роден.

До края на живота си Дойл издава девет романа и петдесет и шест разказа със своите герои, познати по целия свят. Затова чудно ли е, че в Лондон след Бъкингамския дворец №221Б на Бейкър стрийт привлича най-много туристи. Всъщност по онова време номерата на улицата стигали едва до сто, но много скоро общината се принудила да постави този номер на къщата, в която все още живее ексцентрикът с карираната шапка и вечната лула.

Основното блюдо

В прочутия пъб на Холмс и д-р Уотсън в Единбург двете им кресла все още ги очакват пред запалената камина. По неписан закон на тях не сяда никой, а има и червен шнур, който възпира по-импулсивните натури. Онези, които не дочакат двамата детективи в кръчмата, могат да се запътят към Бейкър стрийт 221Б. Още от предната спирка към улицата на легендарния герой на Конан Дойл булевардът е залят от реклами на дома му и на всяка крачка продават лули ала Шерлок, карирани шапки с наушници, пелерини, бастуни, бичове... С една дума, всички кичови сувенири за туристи. На един павилион предлагат даже и хотдог „Баскервил“. Така посетителят не може да сбърка пътя към малката врата, на която виси табелка „Мистър Шерлок Холмс, частен детектив“. Вратата се отваря след минутка. Висок слаб мъж с подчертано интелигентно лице и тънки металически рамки на очилата. Сивият му костюм и раираната риза са типични за Ситито, а черната му вратовръзка носи герба на Оксфорд. Уви, не е Холмс, а личният му секретар Джон Смит. „Сър Холмс не си е у дома в момента, затова за жалост не може да ви приеме. Но ако искате, можете да го почакате в хола.“

Това е удобен повод да направите няколко снимки. Всичко си е на мястото - разхвърляното бюро, лупата, лулата, писма, червен восък за запечатване на пликовете, даже револверът му лежи небрежно поставен на плота. Видимо задачата, която е извела домакина от дома му, не е опасна. Любимата му цигулка също не е прибрана в калъфа. Жалко, „Страдивариус“ все пак. Липсва единствено прословутата му котка, която полудявала, когато той свирел.

„О, тук е някъде - усмихва се за първи път секретарят. - Нали знаете, котка! Заповядайте, може да почакате в салона.“

Един час минава неусетно, докато разглеждате дома на двамата прочути приятели. Може да останете още дълго тук, защото по стените висят снимки и гравюри на престъпленията, които Холмс е разкрил. Даже корици от книгите, където те са описани. Но едно деликатно покашляне напомня, че секретарят (и музеят на Шерлок) са към края на работния си ден.

Десертът

„Моля да ме извините, но научих, че сър Холмс е натоварен с една много важна афера от национално значение - прошепва поверително секретарят и кима почтително към портрета на Нейно Величество, който виси на стената, - затова вероятно днес ще закъснее. Току-що ми позвъниха, че е взел дилижанса за Дерби. Но ако искате, оставете ми вашите въпроси към него и когато той има време, ще ви приеме или ще ви отговори писмено.“

Чудесна идея. Подавате листа на услужливия г-н Смит заедно с визитната си картичка. Той ви дава тази на господаря си и ви отпраща с любезно кимване. Сега остава само да чакате Шерлок Холмс да намери време да отговори на въпросите ви.