12655 | 7 март 2015 | 15:18

Как се строи музикална империя според Графа, Филева, Мартен и Краси от Д2

Няма друг бизнес като шоубизнеса - клише, зрелищно потвърдено в „Империя“ - новия хитов сериал на „Фокс“, заснел бруталната действителност по пътя към голямата слава. Историята на бедния афроамерикански рапър Лушъс, успял да стане богат до тъмнозелено, превърна поредицата в тв феномен и първия сериал, сериозно фокусирал вниманието към бизнеса с музика. „Империя“ показва как с „речитатива от гетото“ се влиза в „клуба на милионерите“, но това явно може да се случи само в Америка.

За да разкрият спецификата на българския музикален бизнес, вестник „Преса“ и телевизия „Фокс“ поставиха в различни ситуации четирима от най-популярните музикални артисти на България: продуцента на „Монте Мюзик“ Влади Ампов-Графа, певицата Михаела Филева, диджея Мартен Роберто и композитора и музикант Краси Тодоров от Д2.

Да правиш музика в България и да печелиш

Графа - Излишно е да казвам, че у нас не само в шоубизнеса е различно. Учим се в движение, пред очите на хората. Пазарът е малък, а има много изпълнители. Ако си успешен изпълнител, е възможно да живееш добре и да имаш по-висок стандарт на живот. Ако си композитор, аранжор или текстописец, е по-трудно, защото авторските права от излъчването на музика по радиа, телевизии и др. са обидно малко. На инструменталистите също им е трудно, защото хонорарите за свирене не са достатъчно високи, а и певците, които свирят с групи, са малко. Но като се замисля, пробивът е труден в цял свят.

Краси - Шоубизнесът може да бъде както като всеки друг бизнес, така и много различен и непредвидим. Понякога си убеден, че една песен е суперхит, а нищо не се случва с нея. Понякога влагаш голяма сума за видеоклип, а друг, който е почти за без пари, е по-успешен от твоя. Това му е и интересното. Главният проблем е, че България е много малък и затворен пазар.

Михаела - А според мен това, че мащабите на т.нар. шоубизнес у нас нямат общо с тези на Запад, е за наше щастие. Имаме възможност да сме много по-въвлечени в целия творчески процес, върху нас не се упражнява толкова голям обществен натиск. С други думи - за артист в България е възможно да води нормален начин на живот и да е удовлетворен от работата си, дори да е много популярен. Но има и трудности, защото все още цялата система тук не е достатъчно стройна. Мечтаем за пълни зали, хора, които имат възможност да купуват музиката ни и не пиратстват, за честна конкуренция, която непрестанно да стимулира вдигането на нивото.

Музика и дрога - необходимо зло, задължително условие или мода

Краси - Наркотиците отключват неща, които носиш в себе си и които можеш да откриеш и без тяхната помощ. Ако не носиш музика в себе си, никакви наркотици не могат да те стимулират да измислиш песен или соло или каквото и да е... по времето на Моцарт и Бетовен не е имало дрога, нали?

Михаела - Не употребявам и съм против. Но артистите сме хора и също имаме слабости. Трудно ми е да си представя какво е напрежението винаги да оправдаваш очакванията на публиката, когато тя е целият свят. Предполагам, че затова на Запад посягат към дрогата. При нас ситуацията обаче не е точно такава. Тук хората в средите ни вземат наркотични вещества просто за забавление, под претекст че така идвало вдъхновението. Я се опитайте да се вдъхновите от книга!

Мартен - Тази ситуация е преувеличена и е въпрос на личен избор.
Графа - Това не е моята комбинация. В световния шоубизнес не е тайна, че има такава връзка, но мащабите на популярност и напрежение там са огромни. У нас това по-скоро е поза, отколкото необходимост.
Ако във видеоклипа няма красива жена, по-добре да няма видеоклип
Мартен - Така е, защото сек­сът продава. Старо, но добре утвърдено клише.
Графа - Красивите жени винаги са плюс не само в клиповете.
Краси - Красивата жена винаги е била и винаги ще бъде един от главните вдъхновители не само на музикантите, но и за всички творци! Голям процент сме започнали да свирим и да пеем, за да ни забележи някое красиво момиче. Любовта към музиката идва впоследствие.

Хип-хопът ни не е като хип-хопа им

Мартен - И в България има истински хип-хоп, но не е този, който масово радиата въртят. Хип-хопът е култура на вече цели поколения. Той включва не само музика, а брейк, графити, диджеи, стил на обличане.

Михаела - Присъщо за артистите от хип-хоп сцената е да не могат да се гледат един друг, да се считат за неповторими и велики и че всички други са им виновни, че са недооценени. Един приятел казваше: „Не може да си щастлив рапър, трябва да си много сърдит на живота, на съдбата, на политическия строй, на всичко!“ Откровен фен съм на всички хип-хоп артисти, които не робуват на това клише. Има такива, които правят този стил истински съществуващ с добрата си лирика и музикални бийтове.

„Искам да пееш така, сякаш това е последната ти песен“, казва главата на музикалната империя Лушъс в сериала.

Михаела - Често си казвам такива мотивиращи думи: „Давай, момиче! Покажи какво можеш! Сега или никога!“ Докато си млад артист и тепърва заявяващ и доказващ себе си, май е неизбежно. А когато си с опит, такива фрази ти напомнят да не спираш да се развиваш въпреки рутината.

Музиката е бизнес,
а в бизнеса няма място за приятели

Краси - Не е така. Историята показва, че повечето успешни рок групи са създадени от няколко приятели, които се събират в един гараж и започват да свирят и да се забавляват заедно. Някои от тези групи имат повече от 30-годишна история. Отношенията в една група са много сходни с отношенията в семейството - има и пикове, и спадове. Когато двама или повече души са водени от една обща цел и от любов към това, което вършат заедно, компромиси се правят по-лесно и нещата вървят.

Личният живот
е част от играта
„да бъдеш звезда“

Графа - Естествено е хората да се интересуват от личния живот на известните. Според мен е въпрос на баланс, да споделиш достатъчно, но и да оставиш нещо за себе си. Най-лесно това може да стане в социалните мрежи. Но у нас често се спекулира и се изкривяват нещата.

Краси - Това е цената, която трябва да платиш, ставайки популярна личност. Но аз лично предпочитам да прочета как Бионсе е пяла парче на Стиви Уондър заедно с Ед Шийрън, отколкото с каква рокля са я снимали или как го „правят“ с Джей Зи. Не приветствам „креативността“ на журналистите да измислят интересни ситуации.
Михаела - Вярвам, че единственият смислен повод за шум около един изпълнител е това дали музиката му е добра или не. Всички сме били жертви на „журналистика“, която спекулира с желанието на артиста да остави личния си живот далеч от прожекторите и си измисля каквото й е удобно. С времето се научих да не ми пука. Благодарна съм, че все пак има и добри музикални журналисти, които знаят как да водят интервю, как да получат от човека отсреща наистина важна и интересна информация, без да намесват личния живот, ако той не желае това. Благодаря ви, че ви има!

Блейк Лайвли е щастливо зарязана от Лео ди Каприо

Каквото е Сара Джесика Паркър за жените над 30, това е Блейк Лайвли за момичетата под 20. Модна икона и пример за подражание на всички ученички, за които „Клюкарката“ е настолен сериал. Актуалната поредица на Кино Нова показва живота на група

красиви, богати и разглезени

подрастващи, разделението на популярни и смотани гимназисти и това колко е важно да имаш умен телефон, за да може да четеш по него срамни тайни от живота на съучениците си. Неизвестно момиче, подписващо се като „Клюкарката“, следи ученическите страсти, пише ги в своя блог и ги изпраща като есемеси на всички в гимназията. Коя е клюкарката, никой не знае. Тя не се появява, а зад кадър говори само гласът на актрисата Кристен Бел („Вероника Марс“). Но ситуацията е толкова модерно ефектна, че след този сериал масово текстовите съобщения започват да се подписват също като в сериала: ХО-ХО - в превод от градски жаргон: целувки и прегръдки (погледнато от птичи поглед, прегръщащите се хора образуват буквата О, а целуващите се - Х). 

Целувки и прегръдки обилно получава и главната героиня в „Клюкарката“ Блейк Лайвли. В сюжета тя е богаташката щерка Серена ван дер Удсен, която за разлика от надутите си приятелки се влюбва в бед­но, но умно момче. Актьорът е младият Пен Баджли, който за съжаление до момента не успява да постигне нищо по-съществено от образа на този нещастен хлапак. По-късно Блейк ще каже, че всъщност от скука се е срещала с него, но когато започва да снима реклами за „Шанел“, режисирани от самия Карл Лагерфелд, влиза сред „100-те най-влиятелни хора“ според „Тайм“, а „Пийпъл“ я приема в прословутата си класация за най-красивите хора, става ясно, че в друга компания може да й бъде много по-интересно, отколкото до печалния Пен. Леонардо ди Каприо става причина двойката от „Клюкарката“ да се раздели, но и тяхната тръпка не продължава дълго - не се е родила тази, която да укроти „Авиаторът“. Говорейки за предишните си любови, актрисата ще каже, че тогава е приела много тежко раздялата. Осъзнава колко идиотски ревнива и по девичи кискаща се е била до него, но Лео е идол от детството й, а на колко момичета в този свят се случва да спят с идолите си?!

Сега драмата между главните актьори от „Клюкарката“ е затихнала и те влизат в клишето „добри приятели“. Пен Баджли е щастлив с новата си любов Зоуи, порасналата дъщеря на Лени Кравиц, а Блейк Лайвли е най-сексапилната млада майка на Холивуд.

Раздялата с Ди Каприо се оказва щастлива в нейния живот, защото блондинката намира утеха при бившия мъж на Скарлет Йохансон - Раян Рейнолдс. Двамата не само се влюбват, но отскоро си имат дъщеричка. Актьорите толкова тихо споделят радостта си, че по принцип мнителните за светски събития медии с месец закъснение разбраха за появата на бебето.

Тайната около раждането

продължава и с името на момиченцето. Първоначално се разбра, че малката се казва Вайълет, но актьорите отрекоха това и отказаха да назоват името. Последните слухове шептят, че двамата са кръстили дъщеря си Джеймс, което според американците е име неутрално, ставащо и за момче, и за момиче.