42698 | 14 март 2018 | 13:52

Комендантът на крепостта Шукри паша е пленен и предава сабята си на командващия 2-ра армия генерал-лейтенант Никола Иванов с думите: „Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои”.

Пред още едно изпитание в близките дни ще бъде подложена българската външна политика.
Председателят на Европейския съвет Доналд Туск и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер определиха в края на януари т.г. датата 26 март, на която да се проведе срещата им с турския президент Ердоган във Варна, на която домакин ще бъде българският премиер Бойко Борисов.

Вероятно нито в средите на Европейския съвет, нито в българското Външно министерство някой се е досетил с колко история е натоварена точно тази дата.
При това история, не която ни сближава, а която някои могат да определят, че ни разделя. Особено в Анкара.

Защото на 26 март преди 105 години България побеждава Турция в блестяща военна операция, с която пада считаната за непревземаема Одринска крепост.

Заладяването на Одринската крепост е едно от най-славните постижения на българското военно дело, което довежда до края на Балканската война.

В българския културно-исторически календар 26 март е определен за Ден на Тракия.

В цялата страна ще се чества подвига на българските воини, паднали край Одрин и из тракийските полета, почитта се и паметта към хилядите българи - тракийски бежанци, намерили подслон в пределите на България и запазили родовата си памет.

Пред повече от 250 паметника в България ще има възпоменателни церемонии.

Голямото честване ще е в София пред Паметника на одринци в градинката на ул. Опълченска". Гвардейска рота ще отдаде почит пред героизма на падналите при обсадата на Одрин български войни.
Честванията са под патронажа на президента Румен Радев. Още миналата година по време на тържествата на Петрова нива държавният глава е поел този ангажимент и с огромно внимание се очаква словото му.

Как всичко това ще се впише в присъствието на турския президент Ердоган в България не е ясно.

Как човекът, за когото "Кърджали е част от душевните граници на Турция", ще приеме, че именно в негово присъствие в цяла България ще се говори за поражението над турската армия от славните български войни, също ще се следи с внимание.

И изобщо ще дойде ли Ердоган в България деня на падането на Ординската крепост?

Ето историята на тази славна битка, в която за първи път в света е използван бомбардировач.

Обсадата на Одрин от български и сръбски войски от октомври 1912 до 26 март 1913 г. завършва с превземането на турската крепост от Втора Българска армия, решителна победа, довела до края на Балканската война.
Съюзниците са под общото командване на ген. Никола Иванов, а решителният пробив на източния сектор от крепостта е извършен под командването на ген. Георги Вазов, брат на Иван Вазов и генерал Владимир Вазов.

Известна като един от най-здравите фортове в Югоизточна Европа, Одринската крепост била защитавана от гарнизон, наброяващ 60 000 войници и офицери, 524 оръдия и 60 картечници. Нейните укрепления ограждали внушителна площ в размер на 250 кв. км. Строена от европейски специалисти, според военните експерти, можела да падне само след продължителна обсада в течение на няколко месеца и то единствено от най-елитната и модерна армия по това време в Европа – пруската.
Тогавашните турски специалисти залагали главите си, че крепостта е непревземаема и с щурм.

На съвсем друго мнение обаче е бил командващият Втора армия генерал Никола Иванов, който разбива на пух и прах модерните теории във военното изкуство, като решава директно да атакува зловещото укрепление. В нощта срещу 25 март в тъмнината напред безмълвно запълзяват бомбиери, телорезачи и пехотинци.

Останалото е легенда, в която войници молят началниците си да продължат напред въпреки унищожителния картечен огън, с ужасяващи за противника викове: „На нож!" и с безумна смелост.

Само два дни по-късно на 26 март 1913 година турците са принудени да развеят бяло знаме и да сложат оръжия.

Комендантът на крепостта Шукри паша е пленен и предава сабята си на командващия 2-ра армия генерал-лейтенант Никола Иванов с думите: „Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои”.

В това време кандидат подофицерът Михо Георгиев от с. Добрич, Елховско, издига българския трибагреник върху джамията „Султан Селим” в Одрин.

Турция моли за примирие, а светът отново започва трескаво да анализира чудото на българското военно изкуство.

По случай превземането на Одрин, в поздравителната заповед от 26 март 1913 г. до войските на източния сектор, генерал Георги Вазов заявява: „Офицери, подофицери и войници ... вие покрихте България със слава, а нашата армия с лавров венец. Светът има да се чуди на вас, доблестните синове на България, че можахте за 30 часа да превземете една от най-силните крепости. Гордея се, че съм ваш началник! Гордея се, че съм българин!“

Равносметката е над 11 000 убити турски войници и офицери и почти 52 000 пленени. Пленени са и 413 оръдия, над 12 000 пушки и голямо количество друго военно имущество.

Загубите от българска страна са 1316 убити, 451 безследно изчезнали и повече от 6 000 ранени.

Превземането на Одрин е последният решителен удар срещу Османската империя и само две седмици след поражението си, тя е принудена да започне мирни преговори. На 12 април е подписано примирие, а на 30 май 1913 г. Лондонският мирен договор, с който Балканската война приключва окончателно.

Постижението на българите се резюмира от британски военен кореспондент така: "Една нация с население от по-малко от пет милиона и военен бюджет от по-малко от два милиона лири стерлинги годишно изведе на полето след четиринадесетдневна мобилизация армия от 400 000 мъже и в течение на четири седмици премина над 256 км във вражеска територия, плени една крепост и обсади друга, води и спечели две големи битки срещу наличната въоръжена сила на нация от двадесет милиона обитатели и спря едва при портите на вражеската столица. С изключение на японците и гуркхите, единствено българите от всички войници влизат в битка с непоклатимото намерение да убият поне един враг. Нашите войници буквално помитат противника".

Решителната победа на българската армия при Одрин довежда до края на Балканската война. В тази битка побеждава най-вече невероятната храброст, който проявяват българските войници в името на святата кауза за освобождението на поробените си братя.

Одринската епопея остава в историята и като пример за едно небивало благородно отношение и прояви на рицарство, както от страна на българските, така и на турските военослужещи – нещо много рядко срещано в условията на военни действия.

Описвайки победата, легендарният ген. Вазов казва: "Това е сън. Сън чудесен. Сън наяве! Подобни сънища се повтарят след столетия."