13589 | 11 май 2015 | 13:30

До местните избори всички ще отчетат добра работа

През последните седмици ръстът в говоренето за реформи тръгна успоредно с констатациите, че реформите нещо не вървят. Подобни скръбни изводи идваха не само от средите на опозицията, но също от разнообразни анализатори и експерти, а покрай другото и от представители на самите управляващи. По думите на бившия просветен министър Даниел Вълчев „няма нищо на масата“.

В тази парламентарна сесия сякаш на масата ще се появят някакви неща. Реформаторската енергия и обещания все пак трябваше да създадат някакъв продукт. Остава да видим какво ще роди планината, след като се е напънала така сериозно. И раждането безспорно наближава, защото в тази година не остава много време. Ей го къде е лятото,

ей ги къде са местните избори

ще си говорим за съвсем други работи и много нови неща ще разсейват вниманието ни. Политиците, и депутатите в това число, масово ще се впуснат по обиколки из страната. Интересът към местните структури и общности става по-силен дори отколкото при парламентарен вот.

И както сега му е времето за реформи, така и вече са очер­тани няколко полета на политическо неразбирателство по реформите, които тепърва ще бъдат обилно осветявани в хода на парламентарните процедури. „Преса“ ги изчисли на пет - законопроектът за службите, Изборният кодекс, пенсионната реформа, образователната и здравната реформи. И наистина засега това са поне видимите. Тази петолъчка от реформаторски заявки съвсем очаквано ще противопостави мнозинството на малцинството. На този етап обаче тя противопоставя отделните субекти в мнозинството. ГЕРБ и Реформаторският блок (РБ) най-много, макар и далеч не само те.

Службите за сигурност в България стоят без законодателна регулация вече четвърт век по причини, очевидни за всички - за да бъдат по-лесно контролирани от съответното управление. Странно би било да смятаме, че с внесените законопроекти председателят на ПГ на ГЕРБ Цветанов има намерение да ограничи политическата намеса в тяхното функциониране. На пръв поглед изглежда така. Но новите правила ще подсилят любимото му МВР, което далеч не е без значение. Не е много разбираемо и публичното несъгласие на Радан Кънев с предвидените промени. Дали заради невъзможността на РБ да наложи свои кадри там, дали по други причини, но Кънев е много по-радикален в идеите си за свиване и ограничаване на службите. В същото време съпартиецът му Атанасов изглежда значително по-кооперативен. Не е изключено Кънев да следва утвърдената си линия на вътрешна опозиция на самия себе си, за да може в решителния момент да разиграе познатата сцена. Бойко си говори с Радан, за да се стигне до разбирателство. А понеже все пак говорим за служби, работещи в сферата на секретността, може да има и по-секретни съображения, които ще излизат на бял свят със закъснение.

Изборният кодекс по традиция е терен на битка между партиите, за каквото и да става дума, и евентуалното му ново обсъждане няма да направи изключение. Сблъсъкът между ДПС и Патриотичния фронт (ПФ), осезаемо радикализиран напоследък, ще се пренесе и тук със съответните призиви за агитация на майчин език и задължително гласуване. ДПС и ПФ все по-активно възраждат позабравения „закон за скачените съдове“, който навремето сплотяваше електоратите на ДПС и „Атака“. В конкретната случка видимо е намерението на ГЕРБ да играе балансьор освен всичко и защото има други, не по-малко централни залози. От една страна, прословутият референдум на президента почти обезсмисля авансови промени в изборното законодателство, но нещата може да се представят и по обратния начин: съгласието за такива промени би обезсмислило референдума. Дали някой реално иска да променя нещо, ще проличи и по ситуацията със закона за референдумите. Ако управляващите не мислят да го пипат, значи и ентусиазмът им не е прекалено висок.

Самият РБ пък води собствена вътрешна игра по темата с преференциите. Ниският праг на преференции улеснява удържането на коалицията, защото партиите бързо ще се съгласят с дадените им позиции в листите за общински съветници, за да могат при самото гласуване с преференции да излязат начело. ДСБ е правило вече това с хората на Кунева и смята да повтори упражнението. Гласовете за вдигане на прага, които пък срещат логичната подкрепа на ДПС, сочат в благоприятна за ДБГ посока, но подкопават единството на блока. Дилемата е сложна, а и всички в РБ съзнават, че Борисов ще я използва за свои цели толкова, колкото може.

Пенсионната реформа откроява друг сблъсък. Тя е и най-деликатна, защото нейният залог е най-висок -

оставането на АБВ в управлението

Може да се очаква, че битката ще бъде с РБ, който не членува във фенклуба на Първанов. Първанов в този смисъл разчита на помощ от най-високото място, за да прокара интересите си и за да се докаже като шампион по управленска ефективност. Какво са се разбрали по време на загадъчните си срещи с Борисов, не е ясно, ясно е само, че Борисов играе своята игра. Сюжетът „Ненчев срещу Калфин“ може и да е случаен, защото Ненчев често говори каквото му падне, макар че съпротивата му отговаря и на определени настроения във въоръжените сили срещу новите пенсионни правила. Но сюжетът „Бъчварова срещу Калфин“ няма как да е случаен и да се развива без знанието на Борисов. Първанов демонстрира известна

изнервеност поради усетения капан

Премиерът го подкрепя, но хората на премиера - не. В крайна сметка ще излезе, че отново всичко зависи от инициативата на Борисов, а не на АБВ.

Образователната реформа се сблъсква с друг риск, който я извежда извън балансите в законодателната и изпълнителната власт. Амбицията на президентската администрация да играе ключова роля по просветните въпроси и по темпа на промените я превръща в паралелен институционален център на власт. Министър Танев, който се хвали с подкрепата на Борисов и на партиите, нещо не може да се похвали с подкрепата на Плевнелиев. А и партийното доброжелателство крие подводни камъни. Университетските лобита в парламента не бива да се подценяват. Все пак цели градове в България разчитат за оцеляването си на базирания в тях ВУЗ. И тези градове също излъчват депутати. Опасна е не само гласовитата партийна съпротива, но и мълчаливата депутатска.

Здравната реформа я слагаме на последно място не защото не е важна, а защото най-трудно може да се нарече реформа. Отделните ходове и мерки, аргументирани с нуждата да се съкращава администрация и пестят средства, нямат обща сглобка. Реакциите срещу тях вървят по няколко линии - от академичните среди, от самите болници, от работодателите и от левите структури. Москов е критикуван едновременно в антисоциалност и в етатизъм (доктрина, според която държавата трябва да се намесва пряко в икономиката и в социалната сфера - б. р.). Предложението за фактическо одържавяване на НЗОК пък създава впечатление, че някой иска да канализира механизмите в здравната система в определена посока. Критиците на здравното министерство, а те стават все повече, виждат не толкова партийни, колкото частни интереси в планираните промени. И рано или късно ще ги атакуват доста по-остро.

Какви са изводите? Всички партии се стремят да се самообозначат като реформатори, борещи статуквото. Това става на фона на растящото обществено убеждение, че под „реформа“ разбираме съкращение, ликвидация и отиване към по-лошо. Инициативите и съпротивата срещу тях се разполагат по такъв начин, че Бойко Борисов спокойно да „разделя и владее“. Думите му за стабилност, сигурност, събираемост ще се чуват не по-малко ясно, отколкото насрещните думи за промяна. Във всеки момент реформаторският дневен ред може да бъде подменен с други теми. „Русия“ и „КТБ“ са готови кандидати, има и други. Какви реформи ще се случат, може би ще разберем едва след местните избори, по структурата на бюджета. А дотогава всички ще отчетат, че са си свършили работата.