16286 | 5 март 2015 | 13:47

Една власт, която съсредоточи прекомерно голям интерес към службите за сигурност, се опарва. Веселин Вучков гръмна пръв.

Историята с новия дълг беше най-сериозният досега политически земетръс за мандата на това правителство. После разбираемо настъпи затишие, разнообразено от мартенички и национални празници. Не липсват и вторични трусове, които тепърва ще наблюдаваме. Предстоят драматични обяснения в АБВ, които ще приключат с умилителни декларации за възстановено взаимно доверие и вярност към лидера. Той ще се окаже прав за всичко, както ще се окажат прави и онези, направили противоположното на него. Предстои и консултативен съвет при президента, където Плевнелиев ще постави въпроса за военния бюджет. Не отива при толкова голям заем, ще посочи държавният глава, да не остане нещичко и за поетите съюзнически ангажименти. Вероятно ще му отговорят, че трябва да остане нещичко и за пенсионерите, но все някакви обещания ще се поемат. Вторичните трусове затова са вторични, че ще бъдат по-слаби от главния.

Какво следва за премиера Бойко Борисов

и с какво ще се занимава след парламентарната си победа?

Естествено, ще продължи със санирането. Видима е амбицията да превърне това саниране в ключов сюжет на втория си мандат, както бяха магистралите за първия. На всичко отгоре то попада и в същия ресор. Ще ни представят „добри практики“ от реализираните договори. Ще гледаме кадри на блокове „преди“ и „след“, интервюта на щастливи съпритежатели на етажна собственост и репортажи с недоволни такива. Защо съседите, а не ние, защо тази фирма, а не онази - ето една добра основа за прилагане на древната максима „разделяй и владей“. Както сме заровени в бита, ще затънем още повече в него. Енергетиката е друг проблемен терен, от който Борисов ще произвежда новини. Тези бъдещи новини отрано създават впечатление за тупкане на топката. Ще правим газов хъб, за който после ще търсим и газ. Ще се информираме за състоянието и мащабите на собствените ни находища и надеждите за внезапна и неочаквана газова независимост. Ще коментираме енигматичните думи на Путин, че от „Турски поток“ все някоя тръба може да поеме и към България. Дали ще има забележителни резултати - остава неясно. Малък песимистичен индикатор е проведената в България среща на енергийни експерти, която премина на подчертано ниско протоколно равнище и не вдъхна увереност, че българската кауза се преценява като важна или поне перспективна навън.

Скандалите в системата за сигурност са нещо, на което, ще - не ще, премиерът ще посвещава част от времето си. Едно на ръка е бъркотията, която неизбежно съпътства промяната на шапката на отделни структури. Местенето на ведомства от МВР в ДАНС и обратно е добра хранителна среда за проблеми. А персоналните казуси с Писанчев и Лазаров почти изненадващо сблъскаха президент и премиер и родиха

първата оставка в това правителство

на вътрешния министър. Твърде много са събитията по терена - от „Червей“ до СГС, до „Протестна мрежа“, от „гнилите ябълки“ на френския посланик до „грантовото изявление“ на американското посолство. И в своята съвкупност те може да набъбнат дотам, че Борисов вече да не е в състояние да лавира, а напротив, да бъде принуден да вземе страна ясно и публично. Нещо, което той не иска. Но винаги е така. Една власт, която съсредоточи прекомерно голям интерес към службите за сигурност, се опарва. Веселин Вучков гръмна пръв. Не е казано, че с това мините се изчерпват, нито че затъването в минираното поле няма да продължи.

Каквото и да прави премиерът по въпросите на санирането, хъбовете и тръбите или службите, е съмнително, че с това ще влезе в историята. У Борисов сякаш дори се прокрадва убеждението, че вече е влязъл в историята. Използваните от него глаголи все повече приемат формите за минало време. „Стабилизирахме страната“. „Върнахме доверието на партньорите“. И т.н. Има основание да бъде доволен. Управля-ва страната в момент, в който между-народните ни партньори, въвлечени в кошмара на украинския конфликт, се нуждаят от политическа стабилност в България. Показа безспорното умение да строява партиите в една редичка, и то по критичен за него въпрос като новия заем. Прояви се като умел политически тактик, включително и с все по-настойчиво лансираната формула за „плаващи“ или „тематични“ мнозинства, с която плаши коалиционните си партньори и разсейва надеждите им, че са незаменими. В историята със заема, вярно, претърпя тежък комуникационен провал. В обществото се настани съмнението, че се е случило нещо нередно и с опасни дългосрочни последици. Но късметът на Борисов отново проработи и сякаш не той – главният инициатор - обира негативите. В светлината на прожекторите попадна АБВ, което демонстрира какво става, когато се опиташ рязко да се завъртиш около оста си. Става това, че с единия си крак настъпваш другия и политаш настрани. Медиите разкритикуваха дори последователната позиция на БСП, задето е попаднала в един лагер с фалцетния радикализъм на „Атака“. Ако случайно възникне някаква драма, най-лесно е на премиера, който

може да жертва пешката финансов министър

Хем партньорите щастливи, хем заемът цял, какво повече.

Така че Борисов изглежда в изгодна позиция. Няколко дни след труса Лютви Местан щедро рекламира новото „реформаторско мнозинство“ в страната, което се комплектувало по приоритет ни теми (плоския данък, пенсионната реформа, новия заем). Каква по-добра атестация за кабинет и премиер, дошли на власт в името на реформите. „Реформаторско“ ли е това мнозинство обаче? Каква реформа, собствено казано, представлява съхраняването в непокътнат вид на данъчната система или изненадващата инициатива с пенсионните фондове, по която всички се разбраха, че замразяват собствения си закон, или заемът, в чиято аргументация липсва и помен от идея за промени в тригодишна перспектива?

А Борисов се сдоби с едно, направо казано, конституционно мнозинство, със 159 депутатски гласа и бързо трябва да си отговори какво ще ги прави. Това не са акции в стабилно предприятие, че да си ги пазиш за старини. Може ли да продължи в същия коловоз на тупкане на топката - санирайки, градейки хъбове и местейки кадри и силови ведомства? Може, разбира се. Поне средства има - до края на мандата. Но сега просто е златен шанс за нещо по-различно. Не да оцелява за сметка на публичните финанси и идните поколения, а да започне промяна в самото управление. Ако заемът, както и да го опаковат, не е нещо повече от негативна програма, обществото трябва да види и позитивната програма.

С други думи, време е вече да видим дали Борисов се кани да реформира каквото и да било освен публичния дълг на България. Тези средства по заема не вдъхват оптимизъм. Нито затихващият ентусиазъм по гръмко прокламираните в първите дни на мандата промени – от здравеопазване до правосъдие. Нито, да бъдем честни, можем да броим за реформа съкращенията на щатовете тук и там. Ето защо отново и отново се връщаме до

постоянно отлаганата необходимост

някой да даде посока на тази страна, да подплати организационно, финансово и волево приоритетното развитие на сектори, да създаде условията, в които можем да дръпнем нагоре, вместо да висим в блатото на стагнацията, хроничната бедност, ниското потребление и рекета над бизнеса.

Позицията в подкрепа на реформите „сега и веднага“ е силна позиция, и то обществено силна. Борисов може да се обърне към партиите с послание, на което трудно се отговаря с убедително „не“: „Подкрепихте заема, необходимото или не чак толкова необходимо лошо нещо, можете ли да откажете подкрепа за цялостна реформена стратегия, за хубавото нещо?“ Ако това не бъде направено, ще стане ясно, че всичко е било купуване на политическо време, че говорим за поредни изгубени за България години, че се въртим в порочния кръг на печелене на изборите в името на печелене на следващите избори. Че живеем в мандат на заема, или още по-точно, в мандат назаем - от бъдещето.

Сто петдесет и девет гласа. Изборът е пред Борисов. И решението не търпи отлагане, защото местните избори наистина скоро ще почукат на вратата, а предизборната кампания има тази особеност, че увлича, изкушава те да обещаваш и не правиш нищо, да крепиш статукво и да прехвърляш действия към по-спокойни времена, които никога не настъпват.