33246 | 25 март 2018 | 14:41

И ще се получи така, че Президентът Радев ще бъде с българите и отбелязва Деня на Тракия, а Борисов ще бъде с Ердоган. И вече напомнят на Борисов, че трябва да постави и въпроса за тракийските ни бежанци.

Медийният интерес към срещата във Варна на 26.03.2018г поне в България изглежда голям. Все пак по време на нашето европредседателство Борисов има желание да бъде посредник между ЕС и Турция. И е нормално информацията, която се подава към българските медии да бъде за обещаващи резултати. 

Самият Борисов сравнява срещата с тази от Техеран 1943г.

А те двете срещи нямат нищо общо – нито като повод, нито като участници, нито като геополитическо значение. Историята трябва да се чете от политиците, защото иначе рискуват да правят именно подобни сравнения. Но самият факт, че Борисов използва това сравнение влече след себе си големи очаквания. Борисов разчита резултатът от тази среща да му осигури образ на геополитик. Според мен обаче той не отчита вътрешнополитическия ефект.

В навечерието на събитието социолозите отчетоха влиянието на Гинка Върбакова и нейната сделка с ЧЕЗ за авторитета на Борисов. Резултатът – БСП макар и с твърде малко изпреварва ГЕРБ. Сега социолозите няма да отчитат влиянието на Гинка Върбакова, а влиянието на Ердоган. Точно в този момент прегръдката с Ердоган може социологически да потопи Борисов.

Да организираш среща на Ердоган с ЕС във Варна на 26.03.2018г си е политическа авантюра. За българите и България 26 март е Ден на Тракия. На този ден отбелязваме превземането на Одринската крепост и почитаме паметта на тракийските бежанци. От тази гледна точка датата на срещата във Варна е възможно най-лошият избор. И ще се получи така, че Президентът Радев ще бъде с българите и отбелязва Деня на Тракия, а Борисов ще бъде с Ердоган. И какво трябва да отчитат в този случай социолозите? Той резултатът е предварително ясен –социологически Тракия ще победи шербета.

С тази среща Борисов ще съсипе и политическите патриоти. Сега те ще имат правото да покажат политическия си патриотизъм, както го правеха преди изборите на границата. Но дали може да са политически патриоти по отношение на Ердоган, когато той е в България, а те самите са участници във властта? Дали политическият патриотизъм няма да бъде приравнен до лакейство? И е достатъчно в Деня на Тракия един само да напомни за Ботев и патриотите, които давали не своята душа, а душата на народа. А такива ще има. Както вече напомнят на Борисов, че трябва да постави и въпроса за тракийските ни бежанци. Борисов предварително отговори, че на тази среща подобни теми няма да се обсъждат.

Нека не забравяме и факта, че Ердоган и Борисов преди месеци откриваха ремонтираната с парите на турската държава Желязна църква в Истанбул. Нормално е този факт да бъде припомнен от Ердоган. Нормално е той да очаква и адекватен отговор от домакина Борисов. А дали Борисов може да си позволи в момента адекватен отговор?

С други думи във вътрешнополитически план срещата във Варна ще увеличи социологическата преднина на БСП и Радев спрямо ГЕРБ и Борисов. На преден план може да излязат политици, които ще изразят патриотични идеи. Такива са Костадин Костадинов и Велизар Енчев. Те самите дават заявка за това.

Няма как да бъдат подминати и всички русофоби в България по време на срещата. Да си спомним само как те се бореха срещу Русия и руския Патриарх на трети март. Е, сега ще трябва да избират между патриотична изява в Деня на Тракия и позиция спрямо въпросите, които трябва Борисов да постави на срещата във Варна. По всяка вероятност те ще си замълчат. А мълчанието ще бъде измерено от социолозите.

Какво можем да очакваме в геополитически план?

Според мен може да очакваме икономически успех за Турция при преговорите. За това говори и екипа на Ердоган, с който той пристига за срещата. Към този момент е нелогично да очакваме, че ЕС може да поставя политически условия на Ердоган и той да се съобрази с тях. Ако резултатът от срещата е този, то е нормално да се постави тогава и въпроса за смисъла от нейното провеждане. Срещата за ЕС може да бъде успешна ако Ердоган приеме, подпише и изпълни политически условия. Ако няма такива, то значи срещата е една разходка за европейските лидери.

Можем ли да очакваме Ердоган да приеме, подпише и изпълни политически условия? Ердоган не е просто турски политик. Това е лидер с измерения, които са твърде големи за българските политици и журналисти. Бих казал даже измерения, които са неразбираеми в България. Ердоган показа изключително ясно с кого може да сключва политически сделки. Геополитическият интерес на Турция е насочен към Близкия Изток. Именно за това партньори там са Русия и Иран. С какво ЕС може да помогне при защита интересите на Турция в Близкия Изток? Отговорът е скромен –с нищо. Тогава от какво са продиктувани очакванията за успех при тази среща? Според мен те са продиктувани от липсата на анализатори в екипа на Борисов. Смятам, че екипът на Борисов за срещата(ако има такъв) не познава изграждането на Ердоган като лидер. Задавам си въпроса дали в ЕС има лидер като Ердоган? Аз лично не се сещам. Ето защо не може да очакваме политически успех за ЕС на срещата във Варна.

Без съмнение срещата ще е успех за Ердоган. Той отново ще се държи като лидер, какъвто е безспорно. Как може да очакваме да се държи Ердоган? Като смирен ученик ли? Та нима турския флаг не се вее в Сирия? Ердоган е на своя политически връх и е логично да очакваме той да се възползва от това. Друг е въпросът как ще се държат лидерите на ЕС и домакина Борисов? Големият въпрос за ЕС след срещата ще бъде постигна ли се нещо положително за ЕС или ЕС е бил унижен. Защото тази среща ще се гледа от много ъгли-Русия, Китай, ислямския свят, САЩ. И ако бъде допуснато ЕС да бъде в унизителна позиция по време на срещата, то всички ще отбележат, че това се е случило по време на нашето европредседателство.

И накрая ще поставя и още един въпрос, който е свързан с предстоящата среща. Тази среща ще бъде наблюдавана и от всички онези среди в Турция, които в момента са потърпевши от политиката на Ердоган. Защото тези светски среди се чувстват излъгани от ЕС. Та нали самият ЕС позволи на Ердоган да го превърне в оръжие, с което промени конституционният ред в страната.

Та нали пазителите на светска Турция – турските генерали и военни верни на Ататюрк, бяха неутрализирани именно в името на ЕС. Сега именно тези предадени от ЕС светски турски среди ще трябва да преживеят поредното си разочарование. При тази ситуация какво е бъдещето на отношенията на ЕС и Турция?

По време на епохата на Ердоган е ясно, че ЕС ще бъде само инструмент използван от него. Но може ли след епохата на Ердоган да очакваме промяна в отношенията? Не, това е нереалистично. Ако светските среди овладеят властта в Турция след Ердоган, то те вече ще бъдат антиевропейски настроени. И това е нормално след като те станаха жертва в името на ЕС. В този смисъл може да очакваме, че това няма да е среща за продължаване на диалога между ЕС и Турция, а предвестник за неговия край.

Дали някой от организаторите на срещата са си задавали подобни въпроси и търсели техните отговори?