15364 | 10 окт. 2019 | 18:18
Почти половината кампания за Местни избори 2019 мина, а общественото внимание сякаш е фокусирано повече върху избухващите напрежения извън периметъра на надпреварата, отколкото върху самата надпревара.
Скандалите и кампанията, разбира се, се ускоряват взаимно. Но на този етап, поне видимо, темпото е по-скоро като при мач в група В, а не в първа лига.
Нещо повече – на предварителната загряваща обиколка очакванията за остър сблъсък, особено в София, бяха гигантски. Политолози и социолози прогнозираха, че при загуба на ГЕРБ в столицата, където са на власт повече от десетилетие, ще тръгне лавинообразна промяна в цялата страна.
„Ако ГЕРБ бъде пробита в София, се променя моментално цялата политическа конфигурация в страната“, заяви в интервю през септември проф. Евгений Дайнов.
Сега националната промяна май загуби хоризонт. Или?
Какво твърдят политолози и социолози, които по време на кампания са почти толкова звезди, колкото и самите кандидати.
Предизборната кампания и спихна ли големият залог?
„Това, което ме изненада, е липсата на остър популистки сблъсък. Дамската битка в София запазва добрия тон. Идеи има, въпросът е дали има ресурс за реализация“, твърди политологът от СУ Стойчо Стойчев. При изявите си в ефир, той прави опити да свали общественото напрежение с минимум един градус. Смята, че „вълната не се случва“, „протестът се поизхаби“, „хората намират политиката за нормална“. Че било време, според Стойчев, да се занимаваме с бизнес, креативност, градска среда.
Политологът Борис Попиванов, изглежда не споделя изцяло тази теза: „Има протести, които не са опасни за самата власт, но са важни за всички нас, като тези на здравните специалисти, които не трябва да се пренебрегват.“ Друг пример, който дава, е напрежението около казуса с австралиеца Джок Полфрийман. „Там недоволството не идва толкова от конкретното съдебно решение, което вероятно малцина познават добре, колкото от някакъв тип нагласа, че животът на българските граждани не е защитен.“ Но и Попиванов смята, че националният залог в кампанията, на който сме свикнали, „не личи толкова, личи местният, личат паркоместата, детските градини.“
Според Даниел Смилов кампанията започна с грозния инцидент срещу кандидата на „Демократична България“ арх. Борислав Игнатов. В същата гама бе и скандалът с Волен Сидеров в „Референдум“ на БНТ. Но „като изключим тези два момент, като че ли останалата част от кампанията е в по-тихи и умерени тонове. И поне в София фокусът е повече върху прагматиката, отколкото във високата политика.“
В тази посока са и оценките на Евгений Дайнов: „Започна с доста неприятни свински номери, но този път надделя някакво чувство за цивилизованост.“
Социологът Първан Симеонов различава два пласта в надпреварата: „Самата кампания изглежда по-позитивна от друг път, а около кампанията изглежда по-негативно от друг път. Особено в София, но не само, сякаш кандидатите са съгласни един с друг, усмихнати, добронамерени. В последното десетилетие като че ли градовете, общините, се преобразиха към по-добро. Това се дължи на най-големия коалиционен партньор на ГЕРБ – европейското финансиране. Градовете изглеждат по-добре и на този фон е трудно да излезеш и да правиш негативна кампания.“
Какво се случва обаче около кампанията?
„Изнудването с лични снимки, ситуацията около радиото, съдебната система. Там е по-голямото напрежение. През 2015 г. на ГЕРБ беше доста по-комфортно. Сега има ясна опозиция, още един избор – на главен прокурор, сериозен залог и една институция в лицето на президента, която е доста по-критична. Това прави нещата по-изострени и настървени.“
Остър в оценката си за случващото се като технология и умение за комуникация с електората е политологът проф. Александър Маринов. „Политическите комуникации са продължение на същността на политиката. Когато вие нямате и не искате да правите политика в името на хората, за доброто на хората, тогава пиарът се превръща във фалшива реклама. Тогава пиарът има за цел не да изгради крайни доверителни отношения на партньорство, на съвместна работа, а да забаламоса хората, колко хубаво е едно нещо, в каква хубава опаковка е то и да ги излъже да го купят. А след това рекламации не се приемат. Самите политици искат комуникации, които да им осигурят победа, а след победата да им осигурят спокойствие и да могат да си правят каквото си искат.“
Социалният антрополог Харалан Александров приземява очакванията: „Няма място за оферта за радикална промяна. Това обяснява по-обраните кампании на по-нормалните кандидати за кметове. Драмата е в София, защото всичко, което става в София е много важно.“
Ако трябва да обобщим дотук, първоначалният съспенс, че битката за София е битка за България избледня, но вниманието все пак се фокусира върху двумилионната столица с бюджет от 1,75 милиарда лева и с проблеми от центъра до крайните квартали.
Състезанието за София
Социологът Андрей Райчев определя сблъсъка в столицата като „много голям“. „Той е и личен, и кметски, и политически, и национален. Основното послание на едната страна на властта е – управляваме добре, не презалагайте нов кон, този кара достатъчно хубаво. Другата версия е – трябва промяна и ако смятате, че трябва промяна, давайте да променяме.‘‘
Силен акцент Райчев поставя върху формулата на гражданския кандидат и шансовете й за успех. Социологът винаги е твърдял, че дългогодишната изборна доминация на ГЕРБ, съответно стоенето й на власт от близо десетилетие, се дължи на центристкото й позициониране. С други думи, през главата на ГЕРБ лявото и дясното не могат да се обединят. „Експериментът, който наблюдаваме сега е, че ще се случи ли през главата на центъра десни да гласуват за леви. Ако това се случи, ще бъде голяма изненада за България“.
Социологът е убеден, че другата възможна формула „червен кандидат за София“ е обречена на сребърен медал.
Социологът проф. Михаил Мирчев, който мина по пътя на Мая Манолова (бе кандидат-кмет на БСП), обръща внимание на важна подробност от нейното поведение: „Много странна е тази ситуация. Формално БСП има свой кандидат и той изглежда с шансове за изборен успех, но този кандидат казва на БСП: „Вие се борете с ГЕРБ, а аз имам друга кауза. Все едно в София бесепарите не са граждани“. Според Мирчев „няма го врагът в нейната кампания“.
Проф. Александър Маринов поставя столичното състезание в по-широк контекст и отново е силно критичен: „Властта в София си приписва всички успехи. Казва: „Ние построихме това-онова“, все едно, че са ходили на Ленински съботници, все едно са извадили пари от джоба си. Само че тази власт не е решила нито един сериозен, труден, неприятен проблем. Градът се изражда. А те ни казват: „Той става все по-хубав и по-хубав.“ Въпросът е: кога обществото ще застави тези, които го управляват, няма значение кои са те, да говорят истината, да отчитат нещата с факти и да носят отговорност за това, което са свършили или не са свършили.“
Проф. Маринов връща националната интрига в предстоящото гласуване:„Ключовият въпрос в тези избори е ще продължи ли статуквото или ще има промяна. Няма гаранции, че промяната ще е кой знае колко по-добра, това предстои да се види. Съперниците на статуквото би трябвало вместо да излъчват сложни послания, ангажименти, програми, да поставят пред хората един единствен въпрос: „Искате ли това, което е досега, да продължава или искате промяна?“
В цялостната картина той вписва и един на пръв поглед страничен елемент, какъвто е партията на Слави Трифонов. Но не от гледна точка на потенциалното доверие към новата политическа заявка, а на нейните цели и на момента на създаването й: „Трифонов създава партията си сега, защото изхожда от хипотезата за скорошни предсрочни избори.“
Проф. Евгений Дайнов е пределно ясен и много категоричен: „Софиянци ще гласуват против Фандъкова.“
Прогнозите
Социологът Андрей Райчев залага на данните, а не толкова на вътрешното си убеждение: „На 27 октомври ще получим някакъв резултат в София от типа на 30% за едната и 25% за другата. Тоест, ще получим значителна подкрепа, но сборът от двете няма да направи 60%. Това значи, че съдбата им ще бъде решена от хората, които са гласували за другите кандидати. Дилемата ще е - аз съм десен, а трябва да подкрепя леви или аз съм за промяна, но не мога да подкрепя левите и ще гласувам срещу тях.“
Казаното от Райчев добре описва ситуацията и стаеното напрежение, което може да избухне с пълна сила между двата тура. Защото засега балотажът в столицата е извън съмнение според социолозите.
Данните на водещи агенции прогнозират балотаж между Манолова и Фандъкова, като се разминават само в първото място на 27 октомври. Така или иначе, преднината на едната или другата е незначителна. „Алфа рисърч“ дава малка разлика в порза на настоящия кмет, „Маркет линкс“ - на конкурентката й.
Сондажът на „Маркет линкс“ показва, че в сравнение с данните отпреди месец Фандъкова скъсява дистанцията, но опира вече тавана на потенциалната си подкрепа. Докато Манолова има шанс да расте.
Резултатите на „Алфа рисърч“ са интересни с процентите за останалите кандидати, които се подреждат така: арх. Борислав Игнатов (ДБ), Ангел Джамбазки (ВМРО), Борис Бонев („Спаси София“. Общо те събират 22,4%, което доказва абсолютно тезата на Райчев за това кой държи ключа за София.
***
Рискът социолозите да не познаят крайните резултати е най-вече в двойствения характер на кампанията – приветлива на видимо ниво (с изключения като грозни снимки, изблици в ефир, нарязана шатра и облепени със стикери автомобили), но протичаща в крайно изнервена обстановка – процесите около БНР не спират, здравеопазването е пред колапс, съдебната система е арена на гигантски сблъсък, безпрецедентна паника и щурм на училища, национилизъм и неолиберализъм в ескалиращ конфликт. И още, и още...
На този фон кампанията наистина изглежда твърде прагматична и заоблена. Ако не реши това противоречие, не ускори темпо публично, не придобие ясен политически релеф по оста статукво и промяна, предстоящият вот рискува да бъде запомнен единствено с гигантските очаквания. Или може би всички чакат втори тур, за да издигнат ясни политически послания?
Изявленията на политолози и социолози са от коментари в национален ефир, агенции, печатни издания и сайтове.
Мобилна верси
RSS
