14159 | 1 юли 2015 | 13:50

Излиза, че от наша територия американците могат да правят каквото им скимне

На 28 април 2006 г. в София между правителствата на България и на САЩ беше подписано „Споразумение за сътрудничество в областта на отбраната“. На 26 май с.г. го ратифицира българският парламент и то влезе в сила.

Така България се превърна във втората (след Австралия) държава съюзник на САЩ, в която... няма американски военни бази. Иначе в други 128 страни Съединените щати са разположили общо 702 бази, на които Пентагонът е собственик или наемател.

Според американския професор Дейвид Уайн „изнесеното военно присъствие“ на САЩ по света струва на „неизнесения“ местен данъкоплатец средно по около 100 милиарда долара годишно. От тях обаче в България не влиза почти нищо - за тази година са предвидени „инвестиции“ от

едва 1 750 000 долара

за трите „обекта“ по споразумението - авиобазите в Безмер и Граф Игнатиево и полигона край Ново село.

Причината да сме толкова „евтини“ за американците е, че за разлика от споменатите 128 държави нашето споразумение не е за бази, а за „съоръжения и обекти за съвместно ползване“. Разликата е уж малка, но иначе съществена.

За да стане някой собственик, той купува от друг собственик. Ако пък е наемател, плаща редовно на „хазяина“ си. Ако обаче просто ползва „съвместно“, може и нищо да не плаща.

Така е в случая с България. В точка 5 на член IV от споразумението е записано, че тя „предоставя на силите на Съединените щати без заплащане на наем или други подобни разноски всички договорени съоръжения и обекти, включително съоръжения и обекти, използвани съвместно от силите на Съединените щати и българските сили“.

Нещо повече, съгласно точка 1 на член ХVII, „по отношение на данъка върху добавената стойност (ДДС) или подобни или заменящи го данъци се прилага освобождаване към момента на покупката от или за нуждите на силите на Съединените щати на материали, припаси, услуги, оборудване и друга собственост, придобити за крайно потребление от силите на Съединените щати“. А точка 1 на следващия чл. ХVIII пояснява, че тези материали, припаси и др. се допускат за внос в България „без заплащане на мита и други подобни такси...“.

И за да е напълно ясно за какво иде реч, в точка 1 на член ХХIII е добавено, че „военните власти на Съединените щати могат пряко или чрез възлагане да изграждат, поддържат и обслужват военни магазини, супермаркети, други места за продажба, военни столове, центрове за обучение и развлечение и други обекти за отдих на взаимно уговорени места на територията на Република България, за ползване от членовете на силата, цивилния компонент, зависими лица и други оправомощени лица по взаимно съгласие. Никакви лицензи, разрешителни, проверки или друг нормативен контрол не се изискват или осъществяват от България за тези дейности по обслужване на силите“.

Извинявам се за досадно дългите цитати, но според мен те навеждат на впечатлението за споразумение между богата и всеправна метрополия и бедна, безправна колония.

Или да го кажа направо - между заможния отвъдокеански бледолик и цървула абориген.

През далечната вече 2006 г. по повод на споразумението прочетох едно вестникарско заглавие - „Безмер чака златен дъжд“. Девет години по-късно обаче истината е, че има само дъжд. А „златото“ в оценяваната като една от най-важните в света бази на САЩ си остана само за янките - от безмитните магазини и супермаркети до „центрове за обучение и развлечение и други обекти за отдих“ без „никакви лицензи“...

Стига обаче с битовизмите. В момента в центъра на общественото внимание е проблемът

защо американците знаят

кога и какви сили ще разположат в България, а нашите власти не знаят. И научават за това или от посолството на САЩ, или пък от някой техен генерал.

Ама и тук отговорът е прост. Според точка 1 на член V „силите на Съединените щати уведомяват предварително България относно вида, количествата и схемите за доставка на военно оборудване, припаси и материали, които силите на Съединените щати възнамеряват предварително да разположат на територията на Република България“.

Тоест ние просто биваме „предварително уведомени“ и толкоз. И то само за „вида и количествата“. А за какво ще бъдат използвани, остава да гадаем, доколкото пък в точка 1 на предходния член IV е посочено, че те са „с цел провеждане на учения по сътрудничество в областта на сигурността, смесена/съвместна подготовка, хуманитарни дейности и дейности за оказване на помощ при бедствия, многовариантни операции и други мисии, включително такива, предприемани в рамките на Северноатлантическия договор“.

Като историк, който над 40 години е работил професионално с документи, виждам само в това изреченийце поне три неща.

Първото е лицемерна лъжа - за вече 9 години американско присъствие и обилни природни бедствия не съм видял нито веднъж в „оказването на помощ“ при тях да са се включили и „бледоликите“. В противен случай доларджийските медии вероятно щяха да ни проглушат ушите...

Второ, силно ме притесняват понятията „многовариантни операции и други мисии“. Казано с думи прости, то ще рече, че от наша, българска територия американците наистина могат да правят каквото им скимне. При това без изобщо да ни питат...

И трето, оказва се, че това „каквото им скимне“ може да бъде и „в рамките на Северноатлантическия договор“ (т.е. „поливариантно“ да ни посетят примерно и турски войски). Но ако не е в тези „рамки“, значи и военният, и външният министър просто лъжат, че Безмер, Граф Игнатиево и Ново село били не на САЩ, а „на НАТО“. Освен ако умишлено не правят разлика между НАТО и САЩ.

Въобще нещо като фарсов вариант на Маяковски, според когото „като кажем Ленин, разбираме Партията, а като кажем Партията, разбираме Ленин“. И нашите управници, като кажат НАТО, разбират САЩ и обратното...

Та в резюме, „Другари, да бъдем наясно, не удрям клеймо на прогреса“, както е казал един наш велик поет. Не съм против членството ни в НАТО - на този етап най-сигурната гаранция за националната ни сигурност. Обратно - като член-учредител на Атлантическия клуб съм съдействал за приобщаването на България към организацията.

Против съм обаче под формулата „пълноправно членство в НАТО“ да ни превръщат в 51-ви щат на САЩ. Или пък ако ни броят за такива, да почнат и да ни плащат за това.

Пуерто Рико, тази малка и симпатична централноамериканска държавица, от години драпа за подобен статут. Ама драпа хич не безплатно. Само поради факта, че засега се води като „отвъдморска територия“, на която обаче жителите са признати за „граждани на САЩ“, тя се радва на милиарди долари помощи годишно.
Е, по принцип чисто географски

и ние сме „отвъдморска територия“

Даже направо отвъдокеанска. Но - и безплатна за „биг брадъра“.

Официално американски военни бази сред „новите демокрации“ в Европа са разположени в Прибалтика, Полша и Румъния. От една страна, обяснимо - всички те имат, пряко или опосредствано, граници с Русия. От друга страна, обаче във всички тях си се говори за „бази“, а не се използва мъглявото понятие „съоръжения и обекти за съвместно ползване“.

За да обновят например „румънския Безмер“ (близо до Констанца), до 2009 г. американците наляха около 48 милиона долара. Румънците обаче се изхитриха и не спират да си го ползват и като „цивилно“ летище, което само през 2013 г. е обслужило над 73 000 пътници, предимно туристи.

Чехия и Словакия, макар и членове на НАТО още преди нас, от 1999 г., категорично не приемат на тяхна територия каквито и да са чужди войски, било то „чисто американски“, или пък на Северноатлантическия пакт. Мотивът им звучи убедително - гражданството им още не било преживяло „кошмара“ на 1968 г., когато в тогавашна Чехословакия нахлул Варшавският договор. И нямало да преглътне „нова инвазия“, пък било то и „демократична“.

В края на 1995 г. пък унгарците предоставиха на САЩ бившето съветско военно летище в Ташар (в югозападната част на страната) като предмостие за придвижването на американските „мироопазващи сили“ на Балканите. Но след като тази мисия приключи, през 2004 г. Унгария енергично помоли САЩ да „свалят бойното си знаме“, което означаваше и да си изнесат партакешите.

Така и стана. Което обаче не попречи на унгарците да приберат „на изпроводяк“ от американците и едни 2,5 млн. долара. Щяха да купуват с тях пушки... После обаче се оказа, че ги употребили за „англоезично обучение“ на маджарските солдати.
Е,

в цялата тази група от „нови демокрации“

(и нови членове на НАТО) май само едни останаха „балъците“. Ще дам на читателя удоволствието да отгатне и кои точно са те...

Споразумението между България и САЩ е за срок от 10 години. Според точка 3 на член ХХХIII обаче „то може да бъде прекратено от всяка една от Страните с едногодишно писмено предизвестие до другата“. Този срок изтече на 26 май 2015 година. Пак в тази точка е указано, че „след изтичане на десетгодишния срок Споразумението ще продължи да действа“.

А читателят вероятно се досеща и кои ще продължат да бъдат „балъците“...