Седим с колегата Варадин в нещо, което не го знаем какво е - пъб клуб ли е, лоби бар ли е, - говорим си културно и се радваме, че все още се разбираме.
- За да живееш във Франция например - казва колегата Варадин - трябва да знаеш френски. За да живееш в Германия пък, трябва да знаеш немски.
- А за да живеш в Испания - допълвам аз, - трябва да знаеш испански, защото царят едва ли ще се юрне да те оправи, а в най-добрия случай ще трябва да чакаш поне 800 дни...
- Но за да живееш в България - клати глава колегата Варадин, - трябва обезателно да знаеш английски! Не знаеш ли английски, и един хляб не можеш да си купиш, защото вместо в хлебопродавница току-виж си влязъл в някой арт шоп или в някое пийп шоу...
- Сега да ни дойдат светите братя Кирил и Методий - усмихвам се просветно аз, - едва ли биха им дали лиценз за азбука! А за орден да не говорим, най-много да получат „Кирил и Методий“ втора степен...
- Ами Найден Геров... - играят рунтавите вежди на колегата Варадин.
- Ако знаеше човечецът колко му е паднал рейтингът, сигурно щеше да си изяде речника с кориците!
- Ех - въздъхвам тежко, - къде го днес дядо Вазов с неговия език свещен, та да възкликне: „Елате ни вижте имиджа!“...
- Ще ми се да напиша - колегата Варадин си пада и малко поет - нов вариант на Балканджи Йово.
- Нещо като кавър ли?
- Кавър ли, римейк ли, наричай го както си щеш, приятелю! Ама ще завършва така:
„Очи си нямам, да ти гледам резила, език си нямам, да те напсувам...“
- Знаеш ли - казвам му, - сетих се нещо любопитно. Когато човек изпадне в извънредно тежко положение, псува на майчиния си език.
- Така ли? - гледа ме учудено.
- Така навремето са разкрили един голям шпионин - усмихвам се. - Това съм го гледал на кино. Мани, мани! Взе, че изпсува човекът на майчиния си език и те го разконспирираха.
- Жална му майка на него! А ние - троснато отвръща колегата Варадин и веждите му подскачат в такт на хипхоп, - както е тръгнало, ще пропсуваме на английски. И направо всички ще отидем на кино.
- Не думай! - сепвам се. - Ами че ако ние пропсуваме на английски, по какво тогава нашата Държавна сигурност ще разбере, че сме българи?
- Глупак! - пуфти като парен локомотив колегата Варадин. - Та ние отдавна нямаме Държавна сигурност! Че и за какво ни е вече? Понечвам да му се обидя. Не че ме е грижа за някаква си Държавна сигурност, ама не е редно да ме нарича глупак - все пак разговаряме културно и все още се разбираме. Обаче поглеждам часовника си и възкликвам:
- Еййй! Че то вече станало файф о’клок! Понашему ракиено време...
18282 | 23 май 2015 | 10:00
Мобилна верси
RSS
