18776 | 30 ян. 2015 | 13:41

Трябва да се изясни статутът на националните ни курорти

Николина Ангелкова е родена в София. Магистър по право от УНСС. Завършила е Харвард бизнес скул в Бостън по програма за ръководни кадри „Развитие на лидерски умения“, Института по публична администрация в Маастрихт, Регионалния институт за административна реформа в Нант. В служебния кабинет на проф. Близнашки беше министър на транспорта, а във второто правителство на Борисов - министър на туризма.

- Г-жо Ангелкова, станахте министър в добро време - започна зимният сезон и за разлика от миналата година падна хубав сняг. Има ли достатъчно посетители в планинските ни курорти?

- Първоначалните данни са за прогноза от ръст с около 4-5% на туристите в зимния сезон. Посещенията в нашите планински курорти по време на коледните и новогодишните празници показват, че тези очаквания ще се сбъднат. В Пампорово, Банско и Боровец през ски съоръженията на ден са преминавали между 6000 и 7000 души. Това в никакъв случай не показва колко общо туристи са отседнали в съответния курорт, но ни дава представа, че посещаемостта е много висока. Всички хотели са запълнени. А и наистина засега времето е с нас. Благодарение на директните чартъри от Турция до Пловдив в Пампорово турските туристи са се увеличили с 30-35%. Смятаме, че общо турските туристи ще бъдат с 10% повече тази зима. Идват и повече гърци, при тях очакваме увеличението да е с 5%. Засега броят на румънците е на миналогодишното равнище. Има и руснаци в зимните курорти, но като цяло са по-малко. Което е разбираемо и се обяснява със спада на рублата, обстановката в региона и политиката, която Русия води спрямо Крим, за да насърчава посещенията там.

- Напоследък доста обикаляте из нашите курорти. Какво повече научихте от срещите си с хората?

- Целта ми е да се запозная с проблемите на място. Част от решаването им зависи и от други министри. Понякога дори не са необходими толкова средства, колкото законови промени, по-добра координация и желание. Най-често хората се оплакват от инфраструктурата. Затова ще бъде създаден нов фонд „Туристическа инфраструктура и туристически атракции“. Работим по идентифицирането на онези обекти, за които няма алтернативни източници на финансиране, а в същото време тяхното изпълнение е много важно и би донесло най-голяма добавена стойност. Тези проекти именно ще получат старт със средства от фонда. Туристическият бранш държи и да се изясни статутът на националните ни курорти.

- Откъде ще дойдат парите в този фонд и колко реално са необходими?

- Това в момента обсъждаме с министъра на финансите. Идеята е част от средствата, които постъпват от концесиите, да се отделят в този фонд и оттам да се изразходват за подобряване на туристическата инфраструктура. Например само за пътя от Бургас до Слънчев бряг са необходими близо 100 млн. лева. Но както казах, първо трябва да създадем механизма за работа на фонда и тогава ще говорим в детайли. Искрено се надявам до края на тази година това да стане и през 2016 г. средствата да започнат да се използват.

- Какво ще направите, че България да стане разпознаваема туристическа дестинация в самата Европа?

- България има огромен потенциал за всякакъв вид туризъм. Нашите силни страни са морският и планинският туризъм и с тях сме известни. Но ни е нужен фокус, ето защо във всяка кампания оттук нататък ще акцентираме доста по-активно върху културно-историческия туризъм. Когато 5-6 туристически продукта са поставени на фокус и се рекламират целенасочено и последователно, това ще доведе до повишаване на разпознаваемостта много по-бързо, а оттам и налагането ни като туристическа дестинация. По този път преди десетина години тръгнаха хърватите и станаха предпочитана туристическа дестинация. На първото заседание на Националния съвет по туризъм обсъждахме онези културно-исторически маршрути, които да са във фокус на кампанията ни за тази година. Това може да са Пътят на манастирите и виното, Долината на тракийските царе или Стари български столици и т.н. Щом веднъж наложим първите няколко туристически маршрута, ще продължим с други и така ще разширяваме рекламата чрез нови и нови продукти. Но това не значи, че няма да промотираме масовия ни туризъм - летен и зимен. Тази година ще се възползваме максимално и от представянето на България в Лувъра. Това е уникален шанс и трябва задължително да го използваме. Още повече че Франция е най-големият генериращ пазар - през нея годишно минават близо 83 млн. туристи.

- Как точно ще се рeкламираме в Париж, не е ли прекалено скъпо?

- В момента уточняваме финалните възможности, тъй като в процеса участват много страни - ние, Министерството на културата, Лувърът, френското посолство. Вече успяхме да издействаме използването на плазмените екрани в Лувъра и на касите, където всички хора си купуват билети, за да разгледат музея. На тези монитори ще се въртят имиджови клипове, които ще представят България. Ще се възползваме от възможността, която ни дава и културният ни център в Париж. Грехота е да имаме културни центрове в самото сърце на толкова европейски столици и да не ги използваме достатъчно. Ще променим това - вече сме подготвили споразумение с Министерството на културата. Министър Рашидов напълно ни подкрепя, защото чрез културно-историческите маршрути можем да покажем националната си идентичност. Подготвяме и споразумение със земеделското министерство, за да рекламираме нашата страна по време на аграрни изложения. Например на голямото животновъдно изложение в Париж през миналата година е имало 830 000 посетители. На тазгодишния форум през февруари смятаме да представим туристическа България. В Банско ще се проведе Световната купа по ски алпийски дисциплини за жени и ще пристигнат екипи на повече от 63 телевизии. Това също е огромна възможност страната ни да е във фокуса на световните медии. Друга идея са туровете, които смятаме да организираме със световноизвестни личности. Те ще минат по културно-историческите маршрути, които ние искаме да представим. Когато един артист от ранга на Брад Пит или Арнолд Шварценегер се разходи по тези маршрути или пък посети нашите курорти, целият свят ще научи за това.

- Къде ще насочите основните усилия за реклама?

- Най-важен е европейският пазар и първо балканските страни, които са на една ръка разстояние. От данните се вижда, че можем да очакваме най-голямо увеличение на туристите от нашите съседни държави. След това са туристите от останалата част на Европа. Ще се опитаме да наложим също и общи туристически продукти с нашите съседи, за да привличаме туристи от далечните пазари като Индия и Китай. По време на едно от последните ми посещения в Румъния през миналата година взехме решение да подпишем споразумение за създаване на общ туристически център между двете държави в Китай, където ще промотираме общите си продукти. Надяваме се в средата на тази година центърът в Пекин да заработи. Обсъждах­ме и съвместен продукт между България, Гърция и Турция. За туристите от Азия или Америка, които трябва да пътуват над 10 часа, най-важното са комбинациите от маршрути. Когато атрактивно им предложим подобно нещо, те ще дойдат на Балканите.