8680 | 22 юли 2015 | 12:53

Бързането с пазара на електроенергия крие опасности

Приключват преговорите между НЕК и двете американски ТЕЦ в „Марица-изток“ за намаляване на изкупните цени на тока от тях по действащите дългосрочни договори. Това съобщи енергийният министър Теменужка Петкова. Тя се надява, че до 15 август НЕК ще изплати задълженията си към двете централи. Общата им стойност вече надхвърля 800 млн. лв., смятат експерти. Компанията майка на НЕК - Българският енергиен холдинг, води преговори с банки за необходимите кредити. С финансовия министър Владислав Горанов се водят разговори за предоставяне на държавна гаранция по тях.

За трудния път към споразумението разговаряме с Гари Левсли, изпълнителен директор на „КонтурГлобал Марица-изток 3“.

- Г-н Левсли, докъде стигнаха преговорите ви с правителството и с НЕК за промяна на дългосрочния договор за изкупуване на тока от ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“? Имаше изказвания, че е постигнат успех само с ТЕЦ „Ей И Ес Марица-изток 1“, но не и с вас.
- Наистина отне доста време да стигнем до споразумение с правителството и техните агенции, но се радвам да споделя, че на 14 юли 2015 г. постигнахме принципно споразумение. То удовлетворява и двете страни. В момента работим за получаване на необходимите вътрешни одобрения както от страна на правителството, така и от наша. Но не очакваме този процес да отнеме много време, тъй като всички заинтересовани страни бяха напълно подготвени и очакваха това, след като на 8 април 2015 г. подписахме споразумение за основните параметри. Затова и въпросните одобрения се очакват в кратък срок и със сигурност преди 15 август, т.е. деня, в който споразумението трябва да влезе в сила.
- Как ще се отрази това върху енергийния сектор?
- Ще има сериозна промяна, когато НЕК изплати големите си дългове към нас и „Ей И Ес“. Това от своя страна ще доведе до сериозно повишаване на така необходимата ликвидност в сектора. Ние ще сме в състояние да изплатим задълженията, които сме натрупали към другите страни по веригата. В частност „Мини Марица-изток“ ще усетят приток на доста средства, вливащи се в местната икономика. Това ще им даде възможността да направят отдавна закъснелите инвестиции и да осигурят производството на лигнитни въглища за следващите години, гарантирайки енергийна сигурност за страната. Ще се подобри и финансовото положение на НЕК благодарение на намаляването на цените на нашия и на други проекти заедно с останалите мерки, които правителството предприема в сектора. С една Национална елекрическа компания, която се намира в доста по-добра финансова позиция, няма да има натрупване на нови задължения. Така ще се възвърне стабилността на сектора, а това от своя страна ще позволи неговото систематично и професионално либерализиране в съответствие с изискванията на Третия енергиен пакет на ЕС.
- Как гледате на коментарите, че двете американски ТЕЦ произвеждат прекалено скъпа електроенергия?
- Първо, това не е американска електроцентрала, а българска, намираща се в България, оперирана от българи, с 500 служители, от които само трима не са българи, но дори и те са европейци, така че в крайна сметка нито един не е американец. Вярно е, че компания, базирана в Америка - „КонтурГлобал“ - е собственик на 73% от акциите в „КонтурГлобал Марица-изток 3“ (КГМИ 3). Но също така е вярно, че 27% от акциите са притежание на НЕК, която е 100% държавна собственост. Така че КГМИ 3 е един добър пример за успешно сътрудничество между частен чуждестранен и български капитал. Етикетът „американска“ се използва от хора, които не разбират реалната ситуация в енергийния сектор и просто се опитват да натрупат политически капитал в една, както знаете, доста политизирана атмосфера в България.
- Но изкупните цени на тока от тези ТЕЦ са много високи за нашия пазар.
- Производството на електроенергия в КГМИ 3 не е скъпо. Централата е една от най-ефективните и надеждни в целия Балкански регион. Тя отговаря изцяло на всички най-строги екологични стандарти в рамките на България и ЕС, както и на тези, които се очаква да влязат в сила. Всичко това, разбира се, си има цена и тя е инвестирането на 650 млн. евро в периода 2004-2009 г. Тези милиони са инвестирани в електроцентралата в България. Голяма част от парите са изхарчени за наемането на български работници и подизпълнители, чийто брой през този период достига до 5000. Подобна инвестиция трябва да се изплати и това е правило във всяка либерализирана икономика, към каквато България все повече се стреми. Всъщност констатацията, че електроенергията в България не е скъпа, е тъжен факт. Тя е една от най-евтините в Европа. Същинският проблем е, че доходите на хората са твърде ниски. Ключът за разрешаването му е в развитието на икономиката, така че тя да привлича нови инвестиции. По този начин ще се налеят повече пари в джобовете на хората, така че разходите за електроенергия да заемат по-малка част от общите доходи. Това ще позволи предвидимост на структурния растеж и нормализиране на живота на населението. Фокусирането върху опитите да се задържат ниски цените на електроенергията е контрапродуктивно за реалните нужди на икономиката.
- Какво мислите за мерките, които правителството предприема, за да подобри положението на енергийния сектор и особено в НЕК?
- Аз от все сърце подкрепям действията на правителството в това отношение. Проблемите в сектора не са се появили през последните 12 месеца, те започнаха преди 5 години и бяха до много голяма степен игнорирани от всички правителства оттогава насам. Много се говореше за предприемане на мерки, но това беше всичко, докато сегашното правителство изпълнява ръководна роля в този процес и предприема действия. Разбира се, това не означава, че всяко действие е напълно ефективно, но поне те действат, като целят адресирането на хроничните дългове на НЕК, и мисля, че скоро ще видим сериозни подобрения в тази насока. Ако е възможно, би било добре сегашното правителство да намали темповете, да подхожда методично и стратегически, а не кампанийно. И да има повече време за внимателно обмисляне и консултиране с вътрешни и външни експерти.
- Защо?
- Моделирането на либерализиран пазар на електроенергия не е нещо просто. Има много технически и системни аспекти, които трябва да се вземат предвид по време на проектирането и реализацията. В Румъния и Полша например либерализацията на пазара отне 3-4 години. Сегашната цел на правителството е новият пазар да функционира в България от началото на 2016 г. Това е доста амбициозно и крие потенциални опасности. Добрата новина е, че Световната банка започва съвсем скоро работа по този проект и заедно с правителството ще разработят нов модел на местния електроенергиен пазар. Когато това стане, ще видим и какви са реалистичните срокове.
- Бяхте ли скандализирани от проектозакона, който внесе Патриотичният фронт, за прекратяване на дългосрочните договори на НЕК с двете американски ТЕЦ?
- В началото си помислих, че моментът е подбран малко странно. Един проектозакон за преструктуриране на енергийния сектор се представя точно преди Световната банка да стартира проекта за това как новата система трябва да работи. Тоест, това проектозаконодателство е малко прибързано, меко казано. Може би причината за представянето на този проектозакон точно сега е по-скоро инициатива, свързана повече с българската политика, отколкото някакъв сериозен опит за конструктивно ангажиране със сериозната работа на правителството да стабилизира енергийния сектор, която в момента се осъществява.