17905 | 6 юли 2015 | 13:23

Интервю на Христо НИКОЛОВ за съживяване на строежите и липсата на работна ръка

Светослав Глосов е роден на 3 ноември 1955 г. в Пловдив. Завършва Висшия институт за архитектура и строителство (сега УАСГ) в София, специалност „Промишлено и гражданско строителство“. Има седем специализации в областта на строителството и мениджмънта. Работил е като проектант в „Гражданстройпроект“, в строителното поделение на МВР. Бил е управител на държавната фирма „Проинвекс“. През 1993 г. създава фирма „Биад-С“ за изграждане на жилищни сгради и хотели. Инж. Глосов е сред учредителите на Камарата на строителите в България.

Г-н Глосов, преди дни участвахте в дискусия в Стара Загора за това как държавата и бизнесът да си партнират в подготовката на кадри за строителството. От години камарата предупреждава, че липсват подготвени специалисти. Какво може да се направи?
- Ще започна с малко пред­история. Преди реформата в средното образование кадри за строителството и индустрията се подготвяха в техникумите и професионалните учебни заведения. Там младежите получаваха достатъчно знания и умения. От строителните техникуми излизаха професионално подготвени техници. Попадайки в производството, след време те се превръщаха в добри технически ръководители - още има хора от това поколение, които работят. След т.нар. реформа през 2003 г. техникумите бяха закрити и станаха професионални гимназии. И от тях започнаха да излизат нито гимназисти, нито специалисти. Хора с теоретична подготовка, но не и практическа. В момента строителните гимназии завършват два типа ученици: едни, които продължават образованието си във ВУЗ (предимно проектанти), и други, които търсят реализация в съвсем други сфери на обществото. Това е огромен проблем. Според НСИ към края на 2014 г. в строителството са ангажирани 215 400 работещи. От тях 20 000 са ръководни кадри и 195 000 са обикновените работници. Практиката показва, че на всеки 10-15 строители би трябвало да има един човек, който постоянно да ги ръководи на обекта, тоест за страната са нужни 20 000 технически ръководители. Само че по данни на Централния професионален регистър в строителството сега имаме 7571 технически ръководители със средно образование. Разбирате за какъв недостиг става въпрос, липсват 12 000-13 000 специалисти за средно ръководно ниво.

- А достатъчно ли са обикновените строители, имат ли нужните качества?
- За съжаление кадърните майстори заминаха в чужбина. В България останаха малко квалифицирани работници и оттам се получи влошаване на качеството на строителната продукция, ниска производителност и неконкурентна среда. По груби сметки поне 150 000 български строители работят в чужбина. Ще дам пример с двама майстори роми, изключително кадърни, които съм ползвал за ремонти в моя дом. В момента те си изкарват хляба в Германия.

- Тази страна се смята за еталон в подготовката на строителни кадри...
- Преди няколко месеца посетихме три професионални центъра в Германия. Каква е схемата там - учебните центрове са структурирани със споразумение между немската строителна камара и синдикатите. Подготовката се финансира с отчисления от членовете на камарата. Всички строителни фирми в Германия, малки и големи, отделят 2% от фонд „Работна заплата“. Обучението е три години. Центровете са оборудвани с всичко необходимо, има общежития и зони за свободна дейност и отдих на младежите. Първата година те учат само теория, през втората 50% от времето им е на строителни обекти. А на третата година практиката стига 70%. Накрая те полагат изпит и при успех получават сертификат за майстор.

- Възможно ли е тази практика да се пренесе у нас?
- Много трудно. Тук фирмите се страхуват, че ако платят за обучението на работник, той ще избяга в друга фирма, която ще му даде малко повече пари. В Германия и това са го решили. Там съществува браншово споразумение, нещо като ценоразпис на труда. За един квадратен метър зидария навсякъде плащат една и съща сума на майстора. У нас, ако се направи подобно споразумение, веднага ще последва реакция от Комисията за защита на конкуренцията.

- Тогава какви варианти остават?
- В България сега има два обучителни центъра със строителна насоченост - в Плевен и Стара Загора, които се стопанисват от министерството на труда. Проблемът е, че няма кой да организира това обучение на качествено ниво. Затова влязохме в контакт с министерството на труда, както и с образователното министерство. Камарата на строителите регистрира свое дружество „Строителна квалификация“ ЕАД, което ще подготви учебните планове и програми и ще ползва базите в Плевен и Стара Загора. В момента правим проучване сред строителните фирми за нуждата от специалисти в дадена професия, след което ще започне подготовката на майстори.

- Как ще финансирате обучението им?
- За радост у нас има възможност да се използват европейски средства за обучение. Камарата също ще осигури част от финансирането. Хората, които ще се обучават, няма да плащат нищо.

- А как ще задържите после тези майстори у нас, няма ли да предпочетат по-високите заплати в чужбина?
- За да ги задържим тук, трябва да им създадем условия да се трудят и да получават високи възнаграждения. Това е свързано с ръста на икономиката. Работа ще им намерим, но трудно ще им осигурим заплащане като в Германия. Опитваме се да се справим и с този проблем. Със синдикатите сме разработили алгоритъм, с който да фиксираме минимална заплата в сектор „строителство“ - за ниско, средно и висококвалифициран труд. Ако един майстор знае, че ще получава минимум 1000 лв. заплата в България и ще си гарантира достойна пенсия след време, може и да не замине за чужбина.

- През първото тримесечие на тази година националната статистика отчете раздвиж­ване в строителството на жилищни и офис сгради. Започнатите жилищни обекти са с два пъти по-голяма площ. Събужда ли се сградното строителство?
- Ако гледаме миналата година, може да се каже, че се събужда. Обаче ние се сравняваме с ниска база. Все още не можем да стигнем 60% от обемите, които бяха преди кризата. От друга страна, за мен не е логично да стигнем нивата от 2006-2008 г. Тогава фирми от най-различни сектори на икономиката вземаха кредити и инвестираха в строителство.

- Много хора още „сърбат попарата“ на тази строителна лудост. Десетки семейства в Бургас не могат да влязат в апартаментите си в кв. „Меден рудник“, след като инвеститорът закъса и не може да завърши сградата.
- Незавършените сгради в България са много. Затова трябва да се строи толкова, колкото е необходимо, колкото пазарът може да поеме. Изненадващо за мен празните офис сгради почти се запълниха. Вероятно това се дължи на растящия сектор на услугите през последните години.

- Подкрепяте ли идеята вместо един скъп тунел по магистрала „Струма“ (през Кресненското дефиле) да има система от тунели и виадукти и така да се спестят пари за други обекти?
- Дефилето е спорното място на „Струма“. Позицията на камарата е, че трябва да се изгради система от тунели и виадукти. Едната логика е икономическа - ще бъдат спестени над 500 млн. лв., които може да се пренасочат към „Хемус“. Другият ни мотив е свързан с екологията. Ако се строи един тунел, на всеки километър трябва да има авариен изход, за което ще трябват 40 км обслужващи пътища. Представете си какво ще стане с планината. Дългият тунел от геоложка гледна точка е по-опасен, там е най-сеизмичната зона на страната. Освен това сметките показват, че поддръжката му ще струва 20 млн. долара годишно, което е 20% от годишния бюджет на пътната агенция.

- Напоследък бяха представени интересни идеи на Българския форум за транспортна инфраструктура. Една от тях предвижда магистрала „Хемус“ да мине по-близо до Русе, отколкото до Велико Търново. А за магистрала „Черно море“ има идея да се гарантира трафик, като се върже с Румъния през Русе и с Турция през Малко Търново. Коментарът ви?
- Има логика в тези предложения, които са разработка на главния архитект на София Петър Диков. „Хемус“ би могла да мине по-близо до Русе, особено ако се гледат товаропотоците в региона, а не само пътникопотокът. По този начин магистралата ще стане част от европейския коридор Букурещ - Русе - София - Гърция. За магистрала „Черно море“ идеята също е добре обос­нована.

- Какво ще кажете за предложението на проф. Николай Михайлов, ръководител на катедра „Пътища“ в УАСГ, да се построят още два моста на р. Дунав и заедно със съществуващия при Русе да се дадат на един концесионер?
- Замисълът е, че по този начин проектите ще станат икономически ефективни и по-лесно ще бъде привлечен частен инвеститор. Нови мостове трябва да се строят, но трябва и достъп до тях. Направихме втори мост на Дунав, но пътят от Ботевград до Видин е в лошо състояние. Ако държавата няма пари, добре е да помисли за отдаване на тази отсечка на концесия. Инвеститорът ще вложи пари за строителство и после ще си върне разходите чрез тол такси.

- Ще има ли нулева година при усвояването на еврофондовете, или управляващите ще успеят бързо да стартират програмите за новия период до 2020 г.?
- Реално новият програмен период ще тръгне от октомври. Има опасност 2015 г. да бъде не точно нулева, но с по-малко нови договори. Добрата новина е, че Българската банка за развитие започна програма за изкупуване на дългове на общини към строителни фирми и така ще влее ликвидност в бранша.

- Санирането по националната програма тръгна реално със строителни дейности в Благоевград. В бранша много се надявате схемата с начален ресурс от 1 млрд. лева да даде работа на малките и средните фирми. Ще се случи ли това?
- Има градове, в които кметовете си правят каквото искат. Министър Лиляна Павлова оповести случай в Сопот, където всички ремонти щяха да бъдат дадени на една строителна фирма. За тази опасност Камарата на строителите сезира регионалното министерство и Българската банка за развитие. Ще следим процеса. В повечето градове санирането все още е на етап техническо и енергийно обследване.