45764 | 20 май 2024 | 12:40

Все по-честото споменаване на страните от източния фланг в дискусиите за реално включване във войната, изграждане на американската база в Румъния, както и стратегията на САЩ за гарантиране сигурността в Черно море, правят реално очакването скоро към тях

Симеон Николов

Особено тревожно по отношение на дебата за възможно разполагане на европейски военни формирования в  Украйна е, че на политическо и управленско ниво в редица европейски държави лекомислено се омаловажават последиците от неизбежната ескалация, свеждащи се до сигурно въвличане във война.

Подценяването на риска идва от това, че „аргументите“ се поставят на политическа почва, а не на юридическа и военнотехнологична.

Призивите за формиране на „коалиция на желаещите“ дадоха резултат в част от страните, които вече подписаха двустранни споразумения за сигурност с Украйна. Предстои подписването на такова и между ЕС и Украйна. Но и сред тях има нюанси по начина на участие на техните въоръжени сили. Франция, Полша, Естония и Литва  смятат за допустимо изпращането на свои военни на територията на Украйна. При обсъжданията в Германия обаче взема връх идеята за изпращане на военни инструктори, на военни за участие само в електронната война - например в борбата срещу руските радиосмутители - със специално оборудване, което изисква обслужване от собствен персонал.

Изпращането на представители на оръжейни фирми за поддръжка на техниката не е новост, някои фирми го правеха в случаите на по-сложна такава и по време на войните в Близкия Изток. „Компромисът“ първо да се изпратят инструктори обаче, е всъщност стъпка към открито признаване на тяхното присъствие и понастоящем. Разликата е, че от Киев се иска да мобилизира 150 000 души, но подготовката им да се извърши по-близо до фронта, а за тях ще се необходими много по-голям брой „инструктури“. Рискът тези военни на НАТО да бъдат убити при руски въздушни удари е много голям и вследствие на това става неизбежно „ограничено влизане във война“.

Истинският и основен проблем за всеки, който поне малко разбира от военно дело е в болезнения недостиг на личен състав, набиран от украинското население, защото числеността на армията, а не толкова военната техника е решаващият фактор, особено важно при водене на война на изтощение, а Русия води именно такава. Без кадри украинската армия не може да изгради надеждна защита в дълбочина на фронта. Приключва етапът, в който на Запад цинично се аргументираше, че било по-евтино да се използват украински войници, вместо американски и европейски. Украйна не разполага със средства за ефективно контранастъпление и е на път да загуби. Премълчаването на тези очевидни факти означава, че може би планът е да се принуди американското и европейското обществено мнение да приемат една ескалираща война с Русия.

Очевидно е, че сега е моментът за дипломация, но тъй като такава се изключва, можем да допуснем, че поне една от  страните желае да премери сили в една голяма война. Изтеклата информация, че Путин е пристигнал в Пекин с информация от руското разузнаване за подготовка на Запада за пряка война, не беше потвърдена, но бе съобщено за разговори по „стратегически въпроси“.

Някои западноевропейски политици  виждат трета възможност: разполагане на противовъздушни системи в Полша или Румъния, които да осигурят защита на ивица от около 70 км. Според обсега на днешните оръжейни средства обаче, такава „ивица“ е напълно безполезна. Определено погрешен е аргументът им, че ако бъдат свалени руски дронове, ракети и др., това нямало да представлява влизане във война. За пример се използват ударите, които си размениха наскоро Иран и Израел. Последните обаче не бяха и, слава Богу, още не са във война. Впрочем, идеята за разполагане на системи за ПВО в Полша или Румъния може да е с провокативен характер, защото тогава Русия ще бъде принудена да ги ликвидира, което ще стане повод да бъде обвинена в първи удар по цели на територия на НАТО и ще „оправдае“ официално включване на въоръжени сили в пряка война между Алианса и Русия.

Все по-честото споменаване на  страните от източния фланг в дискусиите за реално включване във войната, изграждане  на американската база в Румъния, както и стратегията на САЩ за гарантиране сигурността в Черно море, правят реално очакването скоро към тях да бъде прибавена и България.

Проблемът не е в обсъждането, дали само ако инструктори и обслужващ военни системи персонал влезе в Украйна или ако воденето на противовъздушна отбрана от териториите на Полша и Румъния представлява пряка военна намеса. Защото съгласно международното право и актуалните оценки по войната в Украйна пряка намеса имаме и сега, а това бе ясно формулирано от експерти в западните страни, първи от които от Научния съвет в германския Бундестаг предупредиха политиците. Намеса е дори доставката на оръжие, ако тя е насочена пряко в района на бойните действия, да не говорим за съвместното изготвяне на военните оперативни планове от съюзнически и украински военни, а още повече за предоставяната разузнавателна информация от космическото и въздушно разузнаване на САЩ, което вече дори не се крие. Например, при последната масирана атака с дронове и ракети  по военна база в района на Севастопол.

Проблемът е, че след като събитията очертават нова фаза на ескалацията, опасно в западноевропейските политици  започна да надделява в мисленето условието „на всяка цена“, вместо реалистична оценка и дипломация, а това носи много висок риск. Проблемът е в безотговорността за собствените народи и световния мир при такова ниско управленско равнище и неспособност да се мисли за преговори, компромиси, убеждаване, политически натиск и в крайна сметка спиране на войната.

Обсъждането на предложения за разполагане на войски на ЕС или НАТО в Украйна след прекратяване на огъня, също е безпредметно, защото Русия едва ли би се съгласила при евентуални преговори, а освен това, отдавна предупреди, че ще създаде толкова широка буферна зона, която да не позволява обстрел на руска територия. Това не води до мир, а до „вечна война“, от която обаче очевидно има заинтересовани, които не отчитат икономическите последици за прилежащите към региона страни. Необходима е реалистична стратегия за спиране на бойните действия, а не заклинания за война до победа. За съжаление, когато мъдростта закъснява, я наричат прозрение, а то в случая все още не е достатъчно.