31013 | 11 дек. 2025 | 13:25

Нереалистичната политика на европейската „Коалиция на желаещите“ и отлагане на споразумението може да доведе дотам, че Русия да овладее и Одеса и да откъсне Украйна от достъп до Черно море, което ще има геополитически последици и за Запада

Симеон Николов е дългогодишен дипломат, бивш зам.-министър на отбраната и главен експерт в Администрацията на президента. Член на УС на Българско дипломатическо дружество. Основател и главен редактор на електронното издание „Експерт-БДД“ за анализи в областта на международната политика, сигурност и дипломация. Директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения.

- Новата стратегия за национална сигурност на САЩ сякаш поля със студен душ Европа. Масово тиражирана е прогнозата, направена в документа, че европейските страни са изложени на риск от „цивилизационно изчезване“, ако продължат миграцията, ниската раждаемост, загубата на национална идентичност. Има ли защо Европа да се чувства обидена, господин Николов? Или трябва да обърне внимание на червената лампа, която Вашингтон светва?

- Първо, би трябвало да си дадем сметка, че новата стратегия за национална сигурност на САЩ не беше изненада. Тя се оказа точно това, което можеше да се очаква.
Второ, въпреки че стратегията предизвика вълна от разочарование и дискусии в Европа, тя не е водещата тема в документа и е разположена в последния Четвърти раздел след „Западното полукълбо“ и „Азия“ и преди „Близкия Изток“ и Африка“. 
Европа реагира прекалено емоционално. Тя няма основание да бъде обидена, защото в документа обективно са посочени петте проблема на континента: имиграционната политика, „цензурата на свободата на словото и потискането на политическата опозиция, рязкото спадане на раждаемостта и загубата на национална идентичност и самочувствие“. При това те не са нови. 

Преди повече от 20 години доклад на ЦРУ посочи например как ще изглеждат европейските градове след масова миграция и прогнозите засега се сбъдват точно по години и държави с изключение на тази за граждански войни с пришълците. Европа възразява обаче най-силно по две от обвиненията: цензурата на словото и потискането на политическата опозиция. Пълно разминаване има и в усилията за спиране на войната в Украйна. 

Европа няма основание да се обижда и поради това, че за много от негативните резултати в своето развитие сама си е виновна. 
Предвестник на днешната ситуация беше посещението на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен през юли 2025 г. в частния голф клуб на президента Тръмп, когато смирено изслуша домакина и обяви „най-голямото търговско споразумение на всички времена“. Приети бяха всички американски искания по много унизителен начин, подобно на  срещата на НАТО в края на юни т.г. Публичното унижение и умилостивяване на Тръмп стана европейска мода. Европейските лидери не се срамуват от нищо по две причини. Първо, защото за тях срамните ситуации са само информация, изискваща експертиза и допълнителни данни. Така че срамът, просто казано, не се е случил. Второ, защото унижението пред деспот им се струва проява на политическа мъдрост и хитрост.
Без смелост и собствена стратегия Европа рискува геополитическа незначителност.
Стратегията по-скоро би могла да послужи като отправна точка за засилени усилия за трансатлантическо сътрудничество. Необходим е повече диалог. Не само политически, но и в гражданското общество, ние очевидно се нуждаем от много повече диалог в смисъл на партньорство, вместо на конкуренция.

Но в стратегията има и известно прекрачване на границата с обвинения към Европа в „цивилизационен упадък“ и подкрепа за „патриотични партии“, което би могло да се оцени и като намеса във вътрешните работи. Известна доза безцеремонност често е имало в американски изявления. Нищо ново. 

Европейците могат да успокоят емоционалните си коментари и тревоги относно новата Стратегия за национална сигурност на САЩ, защото друг по-умерен документ внесе ограничения на евентуално оттегляне на американските задължения и подкрепа за Европа. Камарата на представителите на САЩ прие окончателния текст на Закона за националната отбрана за 2026 г. (NDAA). В този годишен закон за отбраната, който обхваща фискалната 2026 г. (октомври 2025 – септември 2026), Конгресът очертава приоритетите си в областта на отбраната и упълномощава Пентагона да изпълнява своята отбранителна мисия. Това се случи веднага след като Белият дом публикува собствената си Стратегия за национална сигурност (NSS), която се стреми значително да измести приоритетите на САЩ от Европа към Западното полукълбо.

За разлика от политическите приоритети, посочени в новата Стратегия (NSS), твърдата подкрепа за Европа, демонстрирана в правно обвързващия Закон за националната отбрана (NDAA) от 2026 г., сигнализира за плурализъм на гледните точки относно европейската сигурност. Политиката на САЩ вероятно ще се движи между политически значимата, но необвързваща Стратегия (NSS) и правно обвързващия, но по-умерен  Закон за националната отбрана (NDAA).
Тазгодишният Закон за отбраната (NDAA) ограничава потенциалните усилия на администрацията да премести войските си от Европа и да измести стратегическия фокус далеч от Русия. Законопроектът съдържа разпоредби, които забраняват намаляването на американските сили под 76 000 войници на континента, без първо да се предостави на Конгреса удостоверение за консултация със съюзниците от НАТО и независими оценки на въздействието върху националната сигурност на САЩ, готовността на алианса и възпирането спрямо Русия. (В момента в Европа са разположени приблизително 85 000 американски войници.)

- Реакцията на стратегията от страна на водещи европейски лидери – например Фридрих Мерц, бе много остра. В обобщение тя гласи, че няма защо САЩ да спасяват демокрацията в Европа. Но има и други – например Виктор Орбан, които подкрепят линията на Тръмп. Съзнателна ли е политиката на сегашната администрация за разделение между страните в Европейския съюз по линия на отношенията със САЩ и застрашено ли е бъдещето на Евросъюза?

- По принцип САЩ предпочитат да преговарят с отделни държави. В този смисъл ЕС е пречка за тях. Ако Европа не покаже, че мисли и действа стратегически, тя никога няма да се откъсне от реактивната си позиция спрямо САЩ – и едновременно с това ще губи позициите си сред всички останали участници. 
Американските и европейските интереси често се припокриват, но Европа не може просто да седи безучастно и да се съгласява с всичко. От друга страна позициите на отделните европейски страни по важни стратегически въпроси все повече започват да се отдалечават една от друга. Изглежда, че САЩ се възползват от това и искат или не, допринасят за наченки на разпад в ЕС. Но не те ще са виновни, ако такива процеси се задълбочат, а грешните политики на ЕС от „Зелената сделка“, миграционната политика до милитаризирането на Съюза и безумната политика и подготовка за война с Русия. 

Предвид все по-нарастващия десен популизъм във всички европейски страни е малко вероятна по-засилена интеграция в ЕС, което улеснява тенденцията към отслабване правомощията на Брюксел, а последното е в интерес на САЩ.  
Част от заявените тези в Стратегията на САЩ ще повлияят на предстоящите избори в някои европейски страни - Унгария, Франция, Испания, Италия. Тоест, те ще налеят масло в огъня и това ще се почувства далеч преди самите избори.  

За дълбочината на разрива свидетелства възникналото безпокойство в разузнавателните служби на някои европейски страни, които стигат до извода, че трябва да  преразгледат съюзите си и да развият допълнително европейската мрежа от контакти. Според германското разузнаване обаче, обаче разривът със САЩ не е препоръчителен в светлината на новата стратегия.

- Редица западни медии отбелязаха по повод американската стратегия, че в света започва нова ера, че редът, установен след Втората световна война приключва, че САЩ вече няма да са глобален защитник. Какво означава това за сигурността на Стария континент?

- В американската стратегия се настоява Европа да поеме по-голямата част от натоварването в НАТО до 2027 г., което е практически невъзможно при настоящите капацитети и при такъв кратък срок. Ще са необходими от десет до петнадесет години, за да се запълни военният вакуум, оставен от САЩ. 
Освен това е практически невъзможно да заменим средствата за ядрено възпиране, космическото разузнаване, стратегическата бомбардировъчна авиация и др. на САЩ с европейски такива.  Изследвания на Bruegel и Kiel Institute например изчисляват, че за замяна на американското присъствие при руска атака Европа би трябвало да предостави още 300 000 войници, 1400 танка, 2000 БМП, 700 артилерийски системи и значително разширено производство на дронове. Годишната цена на този капацитет би надхвърлила 250 млрд. евро. "Малката подробност" тук е, че се изхожда от "руска атака" срещу Европа, което е нереалистично и несериозно очакване. Американските представители твърдят, че ако Европа не спази крайния срок от 2027 г., САЩ може да спрат да участват в някои механизми за координация на отбраната на НАТО. Очевидно става въпрос за натиск и печалби от огромните европейски поръчки към американската военна индустрия. От друга страна всяка неяснота в ангажиментите на САЩ ще води до увеличаване на националното въоръжение на другите страни, т.е. до повече разходи на всяка от тях. 
Проектът за европейска армия днес е още по-малко вероятен и възможен, отколкото през 2017 г., когато го обсъждахме. Той е реализуем единствено при една федеративна държава Европа, което също е нереалистично. 

- Кои са акцентите от стратегията, които Вие бихте извели?

- Основният акцент на стратегията и външнополитическата цел на Вашингтон е „всеобхватно господство в Западното полукълбо“. Според военния министър Пит Хегсет, усилията ще изискват енергично военно присъствие в Северна и Южна Америка. Пентагонът в момента възражда стари бази в Латинска Америка, включително места в Панама, Пуерто Рико и потенциално Еквадор, като част от стратегия за увеличаване на присъствието си в региона. Нарастващото присъствие на американската военна мощ в Карибите и многократните заплахи за предстоящи военни действия срещу Венецуела е опит за утвърждаване американското господство в Западното полукълбо и  предотвратяване на икономическото влияние на Китай и Русия в Латинска Америка.

Същевременно Стратегията  представлява фундаментално ново геополитическо позициониране на Съединените щати в отношенията им с Европа, Китай и Русия. 
Още в самото въведение обаче, се забелязва едно противоречие. От една страна се отчита за погрешно Америка да носи завинаги глобални тежести, да финансира масивен военен, дипломатически, разузнавателен и чуждестранен комплекс за помощи, а от друга страна отново се заявява желанието за най-мощната, смъртоносна и технологично напреднала армия в света, за най-стабилната, надеждна и модерна ядрена възпираща сила в света и т.н. Акцентът обаче наистина е изместен: „Искаме най-силната, най-динамичната, най-иновативната и най-напредналата икономика в света. Искаме най-стабилната индустриална база в света. Искаме най-стабилния, продуктивен и иновативен енергиен сектор в света“ и т.н. 

Фокусът на тази стратегия обаче е външната политика. САЩ искат да гарантират, че Западното полукълбо ще остане сравнително стабилно и достатъчно добре управлявано, за да предотврати и обезкуражи масовата миграция, за да гарантира, че американските технологии и американските стандарти – особено в областта на изкуствения интелект, биотехнологиите и квантовите изчисления – движат света напред.
Важна промяна в Стратегията е формулировката, че вече не се споменава Русия като „пряка заплаха“, което уязвява сегашната европейска политика по отношение на преговорите за спиране на войната в Украйна. 

В документа се констатира, че търговията между САЩ и Китай е „фундаментално небалансирана“ и е такава от 1979 г. насам. „В бъдеще ще ребалансираме икономическите отношения на Америка с Китай, като даваме приоритет на реципрочността и справедливостта, за да възстановим американската икономическа независимост“, се твърди в Стратегията. Китай вероятно приема със задоволство декларацията, че предпочитанието на САЩ е ненамеса в делата на други държави, и ясното изявление за зачитане на суверенитета на държавите.

В раздела за Близкия Изток  е отбелязано, че Съединените щати ще се откажат от „погрешния експеримент на Америка с принуждаването на тези нации – особено монархиите от Персийския залив – да изоставят своите традиции и исторически форми на управление“, което вероятно ще се хареса на местните монарси. 

- Преброени ли са годините/месеците/дните на НАТО? Републикански конгресмен предложи САЩ да напуснат организацията.

- Ако Тръмп нормализира отношенията с Русия на Путин, НАТО ще продължи да губи значение. Но като военна организация е изключено да бъде разпусната. Това би довело да загуби на сили, възможности и влияние и за самите САЩ. Още повече, че преформатирането на международния световен ред води до нови многостранни или двустранни споразумения за сигурност и идеи за нови съюзи. Подобна е идеята на Гърция за Средиземноморско НАТО. Или замисъла за азиатско НАТО, което САЩ се стремят да сформират през последните години чрез формата AUKUS+.

- Усилията на администрацията на Белия дом за сключване на мирно споразумение между Русия и Украйна са факт. Но са факт и препятствията от страна на Киев, Брюксел и страните от „Коалицията на желаещите“. Кой ще отстъпи и какви са залозите?

- Вината за провала на постигнатите споразумения в преговорите между САЩ, Русия и Украйна е на европейската „Коалиция на желаещите“ с нейните нереалистични предложения, водещи фактически до саботиране на преговорите, разполагане на войски на НАТО в Украйна след войната и неистовото й желание за изтощаване на Русия и пряк военен сблъсък с нея. Тази нереалистична политика и отлагане на споразумението може да доведе дотам, че Русия да овладее и Одеса и откъсне Украйна от достъп до Черно море, което ще има геополитически последици и за Запада. 
 
- Ще бъде ли 2026-а годината, в която войната в Украйна ще приключи?

- На настоящия етап е по-вероятно войната в най-добрия случай да бъде замразена, а не приключена. Споразумение между Русия и Украйна би могло да се подпише след избори и смяна на сегашния президент Зеленски, след минимум три месеца. В ситуация на очевидна загуба на войната от Украйна не е изключено организиране на провокационни действия, които да  взривят всякакви преговори и отприщят мащабна война в Европа. 

- Миналата седмица „Шпигел“ публикува бележки от поверителен конферентен разговор между европейски лидери и президента Зеленски, в който се казва, че „САЩ ще предадат Украйна“, „Зеленски е в опасност“, „Не трябва да оставяме Володимир сам с тези момчета“ като се имат предвид американските пратеници. Какъв е изводът, който правите Вие - първо за самото изтичане на информацията и второ за нивото на доверие между стратегическите доскоро партньори?

- Случаят с „изтичане на информация“ от конферентния разговор на 01. 12. т.г. с участието на 11 премиери и ръководители от ЕС показва, че има разногласия между самите тях, както и несъгласие с представителите на САЩ, участващи в преговорите. Тези разногласия водят до опити за налагане на мнение и използване на всякаква възможност за това. Съществен момент е липсата на доверие на европейските лидери към САЩ, проявено в този момент. Впрочем, предупреждението се приписва на  финландския президент Александър Стуб.

- Европа се въоръжава, а прогнозите, че се готви да воюва с Русия, са все по-отчетливи. Може ли да се предотврати подобно развитие?

- Това развитие би могло да се предотврати, ако Европа съдейства на посредническите усилия на САЩ в преговорите. Но със сегашните лидери на Великобритания, Франция и Германия това е малко вероятно. Но да се воюва с Русия без подкрепата на САЩ е още по-безсмислено. Единствената надежда е да надделее разума и дипломацията. Важно е чувството за мяра и крайност. В сложната ситуация като днешната не е разумно да стигаш до крайности, когато стоиш на ръба на пропастта. 

- Каква е Вашата оценка за състоянието на българските въоръжени сили и не е ли време за нова стратегия за националната ни сигурност?

- При коренно променена стратегическа среда вече не удовлетворява познатата ежегодна оценка, че „българските въоръжени сили имат необходимата степен на готовност за реакция при кризисна ситуация на война“. Много бързо се променя характера на войните и коренно се измени картината на бойното поле. Затова и Програмата за инвестиции в отбраната до 2032 г, по която се работеше досега, със сигурност се нуждае от допълнения, а и на практика се работи за придобиване на нови видове въоръжение като различните типове дронове. Високотехнологичната война, сателитните мрежи, изкуствения интелект ще ни сблъскат с още по-големи изисквания, на които бихме могли да отговорим само с изграждането на обща архитектура за сигурност на Европа. 

Остава и една от основните слабости и това е недостигът на личен състав, който през миналата година бе 21,8 % . Доброволният резерв също не е попълнен. „Целите на способностите 2025 г.“  с основание заложиха по-високи количествени и качествени изисквания и те ще нарастват и през 2026 г. 

Със сигурност ще бъде необходимо разработването на нова стратегия, но моментът ще зависи от изясняване на предстоящите събития в геополитически план.   

- Европа и САЩ се отдалечават. Къде България ще търси мястото си на геополитическата карта и подготвена ли е българската дипломация за новите предизвикателства?

- Няма съмнение, че мястото на България е в Европа, но когато не участва със свои категорични позиции и инициативи, а се съгласява конюнктурно с чужди такива, внася огромен риск да бъде тласната в една или друга посока и да отклони огромни финансови средства в подкрепа на чужда или погрешна кауза, които ще връщат потомците ни. 
Сред дипломатите ни има изключително способни личности, полагат се усилия за професионално усъвършенстване на младите кадри чрез Дипломатическия институт, но познатото българско явление за назначаване на „свои“ хора и техните деца не е чуждо и на МВнР. Понякога неадекватни политически назначения в българските посолства нанасят вреди на имиджа на българската външна политика. Трябва да се преодолее пасивността в двустранните контакти и да се повиши координиращата роля на МВнР в подготвянето на позициите на България на форумите и съюзите, в които участваме. Изразяваните от Българското дипломатическо дружество позиции по актуални международни проблеми и ежегодно издаваните през последните пет години сборници с  анализи, са се стремили да внесат яснота, корекции и предложат адекватни решения по важни насоки на българската външна политика.