49815 | 15 апр. 2024 | 11:13

Глобалистките елити искат и трябва да ни пратят във война за собственото си системно оцеляване, независимо дали го искаме или не

Симеон Николов

Схемата, по която Израел провокира Иран да отговори с военни средства на израелския ракетен удар върху иранското консулство в Дамаск, при което загинаха високопоставени ирански военни, издава предварителния замисъл да въвлече САЩ в пряка война с Техеран, да отвлече вниманието от касапницата на цивилното население в Газа и да спаси режима на Нетаняху от отговорност.

Изявлението на президента Байдън, че Израел може на разчита на „желязна подкрепа“ на САЩ и признанието, че американските въоръжени сили в региона са съдействали за ликвидирането на иранските дронове и ракети, потвърждава очакването, Вашингтон да попадне в израелския капан.

Американското разузнаване бе предупредило, че отговорът на Иран е „неизбежен“. Въпреки че Иран видимо не желаеше пряк сблъсък и голяма война, а разчиташе на мрежата от свои прокси сили, въоръжавани от него в съседни страни. Ясно бе, че Техеран търсеше и вътрешно политически ефект и не можеше да не отговори на израелската атака срещу своя територия, каквато представлява консулската сграда в Дамаск. Сега неизбежен изглежда и отговорът на Израел, което гарантира по–нататъшна ескалация. Нетаняху постигна двоен успех, вкара САЩ в капана и предизвика Иран да демонстрира военна сила.

Президентът Байдън обаче, няма правомощието да задължава САЩ да водят война от името на друга държава, особено ако тя не е съюзник по договор. А и не могат да си позволят нов конфликт в Близкия изток. Подкрепата на САЩ за Израел не само даде възможност за бедствието в Газа и замеси САЩ във военни престъпления, но също така насърчи години на опасно поведение на Израел в целия регион.

Още преди последните събития Cato Institute наскоро изложи аргументите срещу продължаването на „специалните отношения“ с Израел: Специалните отношения с Израел не носят почти никаква полза на Съединените щати, докато активно подкопават стратегическите интереси на САЩ и често упражняват насилие върху ценностите, които Вашингтон твърди, че отстоява.

Авторът Джон Хофман от този институт справедливо отбелязва, че отдавна е отминало времето, когато цялостната подкрепа на САЩ за Израел е имала стратегически смисъл. Но това вече не е така, а интересите на САЩ и Израел се разминават от десетилетия. Затова той предлага актуализация на отношенията с Израел.

Когато разузнаването и въоръжените сили на Израел дори не забелязаха нахлуването на Хамас, редица коментатори обърнаха внимание на необясними причини за това, придаващи доста подозрителен харатер на събитията. Впоследствие войната в Газа се превърна в средство за привличане на САЩ в конфликта.

Всеки голям конфликт в Близкия Изток ще предизвика скок на цените на газа. Прекъсването на 30% от световния петролен трафик би било катастрофално за Запада. Това предизвиквма обаче въпроса, а кой би имал интерес и разширява погледа ни и към войната в Украйна и предстоящите през ноември избори в САЩ.

Атаките на Украйна срещу руски петролни хранилища помогнаха за скока на цените на газа през последния месец именно защото руският петрол все още се купува от западните страни по заобиколни пътища.
За глобалистките елити изкупителна жертва, преди да започнат мащабна война, ще бъде или Тръмп и консерваторите, или Русия.

Тези събития имат за цел да създадат благоприятна среда за авторитаризъм, служат като прикритие за изкуствено предизвикан икономически колапс, но в крайна сметка всяка криза, създадена от тях е насочена срещу свободомислещите хора по света.

Независимо дали говорим за Близкия Изток или за Украйна, ситуацията се изостря от политическите елити, въпреки че широката общественост на Запад все повече се обявява против намеса. Глобалистките елити искат и трябва да ни пратят във война за собственото си системно оцеляване, независимо дали го искаме или не.

Всяко решение, което са взели досега, прави мирното решение невъзможно. Така беше, когато се постигна споразумението от Истанбул за прекратяване войната между Русия и Украйна, както и сега в опитите да се прекрати избиването на цививилни и използването на глада като оръжие в Близкия Изток.

Всяка нова атака на руска земя води до голямо руско отмъщение. А може би точно това е целта - да накарат руснаците да унищожат голям украински център, за да дадат на НАТО извинение да изпрати войски в региона. Учудващо е, как една част от европейците повярваха на абсолютно наивното твърдение, внушавано от глобалисткитте елити, че ако не спрем Русия в Украйна, тя ще продължи военното си нашествие в Европа.

Не само че Москва не е загатвала за такива намерения, но и за всеки нормално мислещ човек е ясно, че тя няма способностите да извърши това, още по–малко да задържи някакви териториалнви придобивки.

Напротив, тя многократно е заявявала, че войната в Украйна е за защита на сепаратистите в района на Донбас от украинско отмъщение и по-нататъшна ескалация на натрупването на оръжия на НАТО. Русия няма какво да спечели, като заплашва Европа. Единственият резултат ще бъде ядрена война, която и двете страни ще загубят.

Но и глобалистите нямат интерес от ядрена война. Причината за преследваната стратегия всъщност се крие в това, че тяхната пландемия в истинския смисъл (преструктуриране на системата) се провали и виждат шанса си в това, войните да разчистят пътя им.