Симеон Николов

Твърдостта на френския президент Макрон не е преувеличена, дори е закъсняла

Симеон Николов: Тероризмът в Европа като Ковид-19. Удря по-уязвимите

4269 | 6 ноем. 2020 | 16:23

Проваленият модел на интеграция, погрешната и спорна миграционна политика, пасивното отношение към безконтролно изпращаните от чужбина имами са само някои от причините за ситуацията в Западна Европа


Симеон Николов, Клуб "24 май" 


Терористичните актове във Франция, Австрия и Германия през последните седмици предизвикват две съществени групи от въпроси. Първата се отнася до извършителите, характера и причините за жестоките нападения, отнели живота на случайни хора в центъра на стария континент, а втората – до геополитическите и геоикономическите последици от острата реторика на политици и държавни лидери, предизвикала тази ескалация.

Общото между извършителите на атентатите е, че това са саморадикализирали се млади хора, което насочва вниманието към условията за такъв процес в западноевропейските общества. Въпреки че някои от тях са се самообявили за последователи на „Ислямска държава“, засега изводът е, че атаките не са планирани от организацията. А поемането на отговорност за атентата във Виена от „Ислямска държава“ е практика от последните години да се прави това и за извършените нападения от т.н. „единаци“, които самоинициативно са предприели съответната атака. Обезглавяването в два от случаите пък е стопроцентово копиране на жестокостите на „Ислямска държава“.

Друг общ белег е все по-честата връзка с криминалния контингент. Някои от терористите са наскоро освободени от затвора, а други са преминали дори програмата за „дерадикализация“, което пък поражда въпроса за ефективността на тази програма.

Последният тласък към конкретни действия безспорно идва от целенасочените внушения в публичното пространство, че причината е религиозно противопоставяне, поставяйки под общ знаменател мюсюлманите в света, което логично предизвика протести и в много други страни. Някои арабски медии побързаха да обвинят френския президент Макрон, че свързва тероризма с целия регион, но никой не им зададе контравъпроса кой всъщност подкрепяше, финансираше, укриваше и използваше същите. Бързата реакция на френския президент срещу тази манипулация на турския му колега Ердоган не можа да спре първоначалната емоционална реакция и засилване на тревогата на мюсюлманите в Европа.

Мюсюлманите действително стават все по-религиозни, например в Холандия, Дания, Великобритания. Логично благоприятна среда за атентати възниква и може би тепърва предстоят още такива в страните с най-голям дял мюсюлманско население – Франция, Германия, Белгия, Нидерландия, Австрия – между 5 и 10%, и във Великобритания и Дания – между 4 и 5%. Проваленият модел на интеграция, погрешната и спорна миграционна политика, пасивното отношение към безконтролно изпращаните от чужбина имами са само някои от причините за ситуацията в Западна Европа.

Има доста голяма доза безпомощност срещу отдавна растящите претенции на мюсюлманското население: във Великобритания 43% от мюсюлманите смятат, че ислямското право трябва да замени светското. В Белгия този дял е 29%. Политически партии (като „Ислям“ в Белгия) и организации (например в Швеция) отдавна искат управлението и нагло заявяват, че страната е тяхна. Затова твърдостта на френския президент Макрон не е преувеличена, дори е закъсняла. Защото явлението налива вода и в мелницата на десните радикали и създава условия за ответни реакции на десен екстремизъм.

Съветниците на турския президент Ердоган не може да не са отчели, че обидните квалификации към европейските лидери и влизането в ролята на защитник на всички мюсюлмани може да възпламенят като с клечка кибрит милиони в Европа и Близкия Изток. И ако досега Ердоган използваше първо живеещите в Европа 6 млн турци като политически инструмент, сега фактически посяга като такъв и към мюсюлманите във всички страни, някои от които се вдигнаха на протести.
Логично бе джихадистите да се възползват от „обидите“ към пророка Мохамед, за да „оправдаят“ действията си. Много ислямисти целят одобрение от ислямските медии като последователи на по-стари религиозни авторитети.

Същевременно трябва да признаем, че се пренебрегва влиянието на салафисткия ислям и се подценява капацитетът на „Ислямска държава“ и нейното влияние. Защото лишаването ѝ от халифат в Ирак и Сирия не е победа, тъй като тя не е територия, а идеология с корени в много страни по света. От отслабването ѝ се възползва „Ал Кайда“, която разполага със спящи клетки в 10 европейски страни. Подценен и дълго време отлаган бе и въпросът с връщането на бойци от „Ислямска държава“ в Европа. Само в Германия те са 350, а се очакват още стотици да се завърнат. В доклад на Федералната служба за защита на конституцията се посочва, че в Германия има около 2800 потенциално опасни ислямисти.

Възобновяването на атентатите в Европа не е изненада. Свидетели сме на наслагване на кризи, липса на единство между страните, податливост на изнудване на ЕС (например с бежанците), настъпваща икономическа криза, политически разломи и политическа нестабилност, увеличаване престъпността сред мигрантите и др.
А както коронавирусът удря хората с по-слаба имунна система и придружаващи заболявания, така и тероризмът намира благоприятна почва при нестабилност, кризи и войни.

Втората група от въпроси започва със „Защо сега?“ и завършва с

„Какви биха били геополитическите и геоикономически последици?“

Турският президент Ердоган очевидно цели с острите си обвинения в „защита“ на мюсюлманите да окаже натиск върху европейските страни във връзка с предстоящи решения по някои международни проблеми: в Нагорни Карабах, като иска участие в решаване на конфликта; в Северна Африка и Източното Средиземноморие, както и търсеното лидерство в региона. Реално обаче изводът, който се налага е, че Турция не се вижда вече като част от Запада, а като самостоятелна регионална сила, която държи да бъде уважавана, да ѝ се правят отстъпки. При това като мюсюлманска консервативна и национално обединена президентска република.

А твърдението на някои експерти, че целта е да отклони вниманието на турското население от влошаващата се икономическа ситуация в страната е само второстепенна причина. По-скоро като такава би трябвало да е отклоняване на вниманието от очертаващите се загуби във външните военнополитически авантюри.
Но и Макрон има основание за вътрешнополитическите си съображения да заеме позиция в защита на свободата на изразяване и сигурността на френските граждани. Можем само да си представим какви атаки биха последвали от страна на Мари льо Пен, ако френският президент бе разкритикувал карикатурите в списание „Шарли Ебдо“.

Съмненията, че заплахите от страна на Турция към някои европейски страни са реални, идват от това, че икономическата ѝ зависимост от Европа е твърде голяма, за да си позволи рязко дистанциране. А от европейска страна пък отчитат важното геополитическо положение на страната. САЩ призоваха всички държави членки на НАТО да „държат Турция на Запад“, макар и да не са доволни от определени действия и решения на Анкара.

Външнотърговският стокообмен на Франция с мюсюлманския свят надхвърля годишно 100 млрд долара (45,8 млрд износ и 58 млрд внос). Френският износ за Турция през 2019 г. е 6,6 млрд долара. Турция пък е доставила на Франция през същата година стоки за 9,8 млрд долара. Интересите и на двете страни все пак са на икономическа, а не на религиозна основа.

Подобни са отношенията и зависимостите и между Германия и Турция. Големите европейски страни не биха допуснали в перспектива да бъдат изтласкани от пазарите на ислямските страни и по геополитически причини. Който се самоизолира от този район трябва, да се примири с търговско-политическите и енергийно-политическите рамки на други сили, докато контролът винаги би му гарантирал по-силни позиции между Персийския залив, Червено море и Източното Средиземноморие.

От друга страна, политиката на Ердоган води до външнополитическа изолация на Турция. Сформира се „антитурски“ съюз от 9 държави (Франция, Италия, Гърция, Кипър, Израел, Египет, Саудитска Арабия, ОАЕ и Бахрейн).

Но ако има взаимен интерес, би трябвало борбата срещу тероризма да бъде обща. Защото в случая става въпрос за ценности и е абсурдно да бъде обвиняван френския президент във враждебност към мюсюлманите. Необходим е диалог по централния въпрос: какво е политическият ислям? Защото няма ясна дефиниция.
Някои предупреждават, че политическият ислям може да стане по-опасен от джихадизма. Безспорно е обаче, че трябва единодушно да се осъди религиозно мотивираният екстремизъм. Да се разграничи ислямската религия от човеконенавистната идеология, която се стреми към господство в името на исляма.

От друга страна, държавните управления в някои европейски страни погрешно внушават на местната власт толериране на претенциите на мюсюлманските мигранти в името на религиозните свободи. А интеграцията им се превръща в измислена фасада. Истината е, че ислямисти от различни течения буквално превземат мюсюлманските общности в европейските страни чрез своите джамии, които никнат като гъби, защото са финансирани от арабските държави, а впоследствие някои от тях се превръщат в центрове за радикализация и дори на терористични групировки.

Така стигаме до „ислямския сепаратизъм“ във Франция, превземането на мюсюлманската общност във Великобритания, безредиците и сблъсъците в Швеция, прогнозите, че Брюксел само след 20 г. ще бъде мюсюлмански и т.н.

Грешките на управляващите са причина да възникват движения, като това в Дания за забрана на исляма и депортиране на всички получили убежище. И само отделни страни, като Словакия например, отдавна въведоха праг от 50 000 души за религиозна общност. Но не това, а комплексният международен и национален подход и сътрудничеството на специалните служби за борба срещу тероризма биха били подходящите пътища за решения.

 


От категорията

Виденов създава нова лява партия,ще участва в изборите,готов е с оръжие в ръка да защитава България

Жан Виденов се връща в политиката - създава нова лява партия, ще участва на изборите-1620641566.jpg

БСП няма бъдеще. Аз напуснах партията още през 2000 година. Това беше очевидно ...

10 май 2021 | 13:11

Калоян Методиев: Слави Трифонов прекрасно знае, че няма капацитет за министър-председател

Калоян Методиев: Слави Трифонов прекрасно знае, че няма капацитет за министър-председател-1620647134.jpg

Сложно е реденето на служебен кабинет в момента, защото това са хора, които ги ...

10 май 2021 | 14:23

Георги Лозанов, Дойче веле: Сбогом, парламент! С това ще те запомня

-1446110795.jpg

След всяко управление през прехода възникват две устойчиви обществени очаквания ...

11 май 2021 | 08:49

От партия-чудо до „токсична“ формация - ГЕРБ се готви за трудни времена

-1593267964.jpg

Формацията се превърна в тежка конструкция, която въпреки периодичните ...

10 май 2021 | 18:10