Политическият сурогат Плевнелиев направи всичко възможно да възпре нашествието на руски красавици, по-известни като туристки не с гранатомети, а с бомби. Така наречените цици. Къде по-благородно снаряжение!
Тъй като сексуалният ерзац Плевнелиев не разполага с достатъчно бойни единици, за да неутрализира руската агресия, постанови да ни лиши от руските бойни единици, които пристигаха у нас с възвишения, окопи, ждрела и други чутовни дадености. Белязали социалистическия рай на българския чукач, те и в постдемократичния период прокарвахасъщата си природа. Обикновено сутрин ставаше ясно, че природата е естествено руса. Влъхвите от Източния фронт нямаха
нищо против да бъдат разкрити. Сексуално разобличени и сексуално аплодирани.
Червената армия пращаше у нас обучени майсторки на двубоя, на ръкопашния удар, на половата хватка. Те бяха върховно обучени, защото преследваха върховна цел. Въпреки визите рускините продължиха да настъпват по нашето Черноморие със стратегическа задача: да покосяват български пишки, де що видят. Навред, дълбоко, незабравимо. Те продължиха да анексират българската полова мощ и тук, трябва да признаем, Плевнелиев постигна ако не друго, то паритет. Осигури някаква относителна свобода на подложения на клиторен геноцид нашенец. Несъмнен принос в оцеляването на нацията.
Бившият министър на отбраната Шаламанов се вгледа в една ядрена глава и реши да я насочи към Кремъл, още малко да я изстреля и да оплоди ответния удар. Сегашният министър на отбраната обяви, че ще огласи сътрудниците на военните ни разузнавачи. Опасна мисия. Все едно да огласиш имената на всички българи, обслужвали руската клиторни клика. Повечето от тях семейни. Милият, не може и не може да разбере какви семейни войни ще предизвика. Някои ще стигнат до развод, други до нова агресия. Понеже, каквато и отмъстителност да преследва, всяка битка е агресия. Тия политически чучела превърнаха великата съветско-българска сексуална вакханалия в политически фалш.
Лишиха ни от поводи да отмъщаваме и от поводи да нападаме. Истински еякулатни фалшификатори на действителността. Фалшът може да бъде покана, но не резултат. Туризмът е иновация на географски дадености, с каквито несъмнено разполагаме. Красотата стимулира туризма. Сексуалната мощ - туристическия бум. Без срещи няма бизнес, без депозити няма банки. Хиляди българи депозираха в руски касички, повечето небръснати. Хиляди рускини депозираха в български сметки, повечето щръкнали.
Не природата убива туристическото либидо. То може да бъде скопено само от политически евнуси, които ни превръщат в харем. Без прекрасните руски нашественички нашето Черномориеще заприлича на Плевнелиев: никакъв чар. Скука
и увъртяно говорене. Някакво плямпане за сметка на активно действие, противодействие и полово взаимодействие.
Години наред хиляди рускини превръщаха Черноморието ни в доброволни концентрационни лагери, в които всички ходеха голи, а най-голямото наказание беше да попаднеш на пияна затворничка. Те пристигаха със самочувствието на победила държава и на победили цици. Най-хубавите цици от Каварна до Резовската река. Защото това бяха окичените с медали и ордени гърди, смазали чудовището от подстъпите към Москва до леговището му в Берлин. Да, идваха с някакво самочувствие на завоевателки, винаги готови да бъдат пленени. Да бъдат вкарани в лагерите на българското семейство, което беше по-европейско от съветското. Идваха естествени, по-притеснени от нудистката практика на Германската демократична република, чиито представителки като по-западни нимфи си разхождаха топлеса без притеснение, по-скоро с усещането за плътски додекафонизъм. В руската голота нямаше дисидентство, защото тя бе съобразена със социалистическата норма. По-завоалирана. С повече свян. С повече сутиен.
Прекрасните руски туристки обожаваха българина, вдигаха знамето на дружбата и нощем се качваха по пилона му, за да ознаменуват поредната цел. Да, те идваха като завоевателки. С комплекса от победата във Великата отечествена война. Доброволни сътруднички на нашествието. Естествени, готови на плячка и пиячка - пак отглас от алкохолизирания щурм по фронтовете. Бяха приказливи. Нещо като комплекс от „Говори Москва“. Всекидневни бюлетини за победните ходове на Червената армия към Берлин. Който си стана наш. Попадна във Варшавския договор. Ние изгубихме излаза на Егейско море, германките спечелиха Изтока. Берлин взе да ни зарежда с нудистки. Ала каквито и предизвикателства да ни връщаха германките, рускините останаха най-върлите похитителки на нашите сърца и нашата плът. Ние падахме в тяхното обкръжение, правехме се на агенти в общата цел, а сутрин, еднакво и паралелно дъхтящи на водка, се събуждахме в леговището на удоволствието. Бяла кожа, светлокафяви бенки, пухкаво гнездо, в което занича нашият балкански субект. Българското Черноморие роди хиляди спомени и хиляди деца. Сега Плевнелиев ускорява отрицателния прираст. Това лято се очертава лабаво на легловия фонд. На практика, иска или не иска, Плевнелиев ни обрича на скука. На дребен улов. Какъвто му е целият сурогатен продукт.
Вероятно Плевнелиев се грижи за националния нравствен облик. Лишава ни от изкушения. Дълбоко таи определението на руските нашественички като прикрити курви, които идват, овършават, покосяват, създават лобита, шпионски централи и си тръгват оплодени ако не с друго, то със спомени, понеже българското знаме не обича да попада в плен и където и да е, все стърчи. Когато има любов, няма курви. Сексът не се интересува от идеологизми, интересува се от цици, както щабът се интересува от позиции.
Същата полова плява ни обещават царистите. Тук вече, за разлика от доброволната руско-българска полова съвместимост, играят пари. Властта е дете на куртизанката, ако самата тя не е. Една подписка иска да върне на власт сумрачния облик на дълбоко законспирирания интерес. Да се изкатери по неговия гръбначен стълб, достатъчно налазен от политически микози. Гъбички, които се хранят от организма. Микозантите се стремят всъщност да върнат себе си в оргията. Понеже са маломощни, слабо търсени, те наслаждат нагона си с желание за власт. С връщане на призраци. Доброволната сеч на плътта е заместена от вулгарната сеч на рилска гора. Пак никакъв национален прираст. Тъй като и тия недолюбват руските доставки на плът, тревогата за празния леглови фронт - фронт! - остава. Добре, че Шаламанов не изпрати оная бойна глава. Сега нямаше да имаме нито една глава, от каквото и естество да е тя.
Остава надеждата естественият щурм на рускини към нашите брегове да продължи тайно. Да продължи експанзията на сини очи, бяла кожа, красиви бенки, които да изправят в бойно положение нашите, неразличими от Шаламанов ракети.