Първокласно вино и миниатюрни хапки, сервирани сред декор на старинни икони. Това е квинтесенцията на приема, даден от външния министър Даниел Митов на дипломатическия корпус у нас по случай Рождество Христово. Мястото - Музея за християнско изкуство в Криптата на „Св. Ал. Невски“. Че били Коледни пости; че пред светите ликове щъкали хора с чаши в ръце; че хорът „Йоан Кукузел“ им припявал църковни песнопения, които всъщност са молитви!? И да не е било в унисон с християнското благоприличие, голяма работа. Нали министърът изискано показа на чуждоземния елит колко стара християнска култура има България?! Хем пийват дипломатите, хем се дивят на православните образи.
Светият синод хич да не се бави, ами да окичи министър Митов с най-високия църковен орден. Може и в архонт да го въздигне. Заслужил си го е! Беше и в състава на служебния кабинет „Близнашки“, който в началото на октомври пресътвори „Св. Ал. Невски“ от публична държавна в частна държавна собственост и го хариза на Синода. Премиер, президент и патриарх тържествуваха, че храмът, строен от нацията, става собственост на Църквата. Богоугодно е, нали?!
Тогава благодарният Синод великодушно разреши на Министерството на културата да ползва безвъзмездно помещенията на Криптата като Музей за християнско изкуство. Обаче постави условия. Едното от тях забранява в Криптата да се сервира алкохол, т.е. да няма коктейли или приеми. Защото помещението било част от храма, пък и е кощунство към иконите, които съхранява. Има и защитна клауза: при нарушаване на някое от условията, Синодът може да прекрати договора за безвъзмездното отдаване.
С благословията за коледния прием на външния министър архиереите сами зачеркнаха собствената си забрана. Прозира и в синодалното писмо до културното ведомство по повод случая: „няма да считаме за нарушаване на договорните отношения евентуалната наздравица по случай Рождество Христово... от друга страна, това тържество не може да бъде прецедент за други такива, а е само едно особено по рода си изключение“. Синодът е виртуоз в изключенията. Така изключително например владиците официализираха архонтството, което 5 години по-рано бяха отрекли. Комай синодалните интереси повеляват изключенията в Църквата да са повече от правилата?
Обикновено тези двойни стандарти се наричат лицемерие. Но упрекът не важи за архиереите ни. Те пак показаха, че хич не се смущават от думите на Христос: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето чистите отвън чашата и блюдото, когато вътре те са пълни с грабеж и неправда.“ Дано един ден от Музей на християнското изкуство Криптата да не се превърне в луксозен християнски салон за благочестиви коктейли. По изключение...