10353 | 10 дек. 2025 | 19:56
Много рекламирано проучване в списанието "Нейчър" се оказва, че е било пълно с грешки, пише "Уолстрийт джърнъл", предава бТВ.
Един от скандалите на нашето време е опитът да се убеди обществеността в тезата за климатична катастрофа. Тя се подхранва от пресата и преувеличени политически и научни твърдения, които понякога са неверни. Такъв е случаят с оттеглянето от списание "Нейчър" на широко разгласено проучване за климата, което направи сензация.
Проучването беше шокиращо, когато беше публикувано за първи път през април 2024 г. Учените от германския Институт за изследване на климатичните въздействия в Потсдам прогнозираха, че до 2049 г. климатичните промени могат да причинят икономически щети в размер на 38 трилиона долара годишно.
За да поставим тази цифра в перспектива, БВП на Северна Америка миналата година беше около 31,4 трилиона долара. Резултатите от проучването биха означавали, че бурите, горещите вълни и други бедствия, за които се предполага, че са причинени от климатичните промени, биха унищожили еквивалента на северноамериканската икономика и дори повече от това всяка година.
Проучването също така прогнозира, че нарастващите емисии на CO2 ще доведат до 62% спад в глобалния БВП до 2100 г., а щетите през следващото четвърт век ще надхвърлят шест пъти разходите за смекчаване на глобалното затопляне.
"Прогресивните сили" раздухаха проучването, за да аргументират, че правителствените интервенции като задължителното въвеждане на електромобили си струват разходите. Проучването "хвърля нова светлина върху моделите и тежестта на икономическите последици от климатичните промени, като подкрепя ключови заключения от други изследвания", съобщи "Аксиос", водещ пропагандатор на наратива за климатичната заплаха.
Но не след дълго след публикуването на проучването други учени посочиха проблеми с методологията му и грешки в данните. През юли 2024 г. "Нейчър" публикува поправка, в която се отбелязва, че редове от данни са "погрешно отпечатани като десетични, а не като процентни точки".
Други учени написаха коментар, че проучването "подценява несигурността... което прави резултатите им статистически незначими, когато са правилно коригирани".
Трета група от учени през август отбелязаха в коментар, че "аномалии в данните, произтичащи от една страна" в "основния набор от данни за БВП на Узбекистан, значително изкривяват прогнозираните от тях въздействия на климатичните промени". Когато данните за Узбекистан бяха премахнати и статистическата несигурност беше коригирана, резултатите вече не бяха "статистически различими от разходите за смекчаване на последиците през този век".
С други думи, икономическите щети от климатичните промени вече не надвишаваха разходите за правителствени интервенции, насочени към спиране на затоплянето.
Проучването съдържаше толкова много грешки, че списание "Нейчър" вече го оттегли, но колко е неудобно. "След публикуването резултатите се оказаха чувствителни към премахването на една страна, Узбекистан, където бяха отбелязани неточности в основните икономически данни за периода 1995–1999 г.", се казва в оттеглянето.
Оттеглянето е и черна точка за Мрежата за екологизиране на финансовата система, група от централни банки и финансови регулатори, която включи прогнозите на проучването в своите сценарии за банкови климатични стрес тестове. Федералният резерв принадлежеше към мрежата, докато председателят Джеръм Пауъл не се оттегли през януари.
Въпросът е защо очевидните грешки в проучването не са били забелязани от рецензентите преди публикуването му. Една от причините може да е предразсъдъкът за конформизъм, тъй като рецензентите не са искали да опровергаят заключенията, които подкрепят тезата, че човечеството унищожава планетата и че цялата световна икономика трябва да бъде преустроена, за да се предотврати това. Когато политиката е на власт, вероятността за лоша наука се увеличава.
Ако прогресивните хора искат да знаят защо толкова много американци не вярват в твърденията за климатична апокалипсис, това е защото голяма част от климатичната наука се е оказала невероятна.
Мобилна верси
RSS
